Решение № 73 от 16.06.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Берковица, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211610100277 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане по настоящото производство са:

Насрещен осъдителен иск, предявен от П. Г. Г., на чието място е конституиран като ищец Г. П. Г., против Д. Г. Г. и И. Г. Г. с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат за тяхна сметка построената от тях в западната част на ПИ с идентификатор .... по КККР на гр. Б. незаконна масивна стопанска сграда, за отглеждане на животни, с площ от около 8 кв.м., разположена на северо-западната имотна граница с ПИ с идентификатор ....

Инцидентен установителен иск, предявен от К. Д. Г. и П. Г. Г., на чието място е конституиран като ищец Г. П. Г. против Д. Г. Г. и И. Г. Г. с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на помещения на партерния етаж от сграда с идентификатор ..... по КККР на гр. Б. по приложена ръчна скица на л. 12 по делото, а именно трите самостоятелно изградени помещения, всяко от които със самостоятелен вход, разположени в дясно от коридора на партерния етаж, като са променили тяхното предназначение в стаи за живеене, както и на по-голямото по площ складово помещение със самостоятелен вход, разположено в ляво на коридора на партерния етаж.

1

Производството е било образувано по искова молба на Д. Г. Г. и И. Г. Г. против П. Г. и К. Г. /която е конституирана допълнително с Определение на л.

41 от делото/.С Разпореждане от 04.01.23 г. искането по чл. 64 ЗС за определяне на прилежаща площ за ползване от процесния поземлен имот е отделено в друго производство, по което е образувано гр.д. 7/23 г. по описа на РС-Берковица.

В срока за отговор на исковата молба ответниците П. Г. и К. Г. са предявили инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК – за установяване на право на собственост /л. 72-73/, а ответникът П. Г. е предявил и насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС съединен с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение /л. 64-65 по делото/.

С нарочна молба от 05.10.22 г. /л. 126 от делото/ П. Г. е оттеглил предявения от него насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е поискал производството в тази част да бъде прекратено С влязло в сила Определение от 12.12.2023 г. настоящият съдебен състав е прекратил производството по гр.д. № 277/2021 г. по описа на Районен съдБерковица в частта по предявената искова молба от ищците по първоначалния иск Д. Г. Г. и И. Г. Г..

Така предмет на разглеждане в настоящото производство са само предявените от Петър Г. и К. Г. искове.

След влизане на определението за прекратяване ищецът по насрещния и инцидентния иск П. Г. е починал и на негово място с Определение от 08.08.24 г. са конституирани неговите наследници Г. П. Г. и Ц. П.а М., която е заличена като страна по делото с Определение от 19.09.24 г.

Г. П. Г. е оттеглил предявеният от своя наследодател насрещен иск по чл. 109 ЗС, в частта относно сградата-дърварник и е поискал производството да бъде прекратено в посочената част.

С Определение от 12.02.2025 г., в което е обективиран доклада по делото, съдът е прекратил производството по гр.д. № 277/2021 г. по описа на Районен съд-Берковица, поради заявено оттегляне на иска, при условията и реда на чл. 232 ГПК, В ЧАСТТА: изцяло по отношение на кумулативно съединения насрещен иск по чл.

2

59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплащат обезщетение за неползване, в размер на 50 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 г. частично по отношения на предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС, в частта относно премахване на движими вещи от сградата-дърварник.

Правнорелевантни факти по НАСРЕЩНИЯ ИСК /л. 64-65 по делото/, предявен от наследодателя на Г. П. Г. против първоначалните ищци Д.

Г. Г. и И. Г. Г..

Ищецът П. Г. твърди в исковата си молба , че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ..... по КККР на гр. Б., с реално ползване на западната част на имота и се легитимира като собственик на основание Нотариален акт № 3..... г. на БРС.

Поддържа, че в ползваната от него част ответниците построили в периода 1987-1988 г. масивна стопанска сграда без учредено право на строеж, с което му пречат да упражнява правото си на собственост върху поземления имот.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат за тяхна сметка построената от тях в западната част на ПИ с идентификатор ..... по КККР на гр. Б. незаконна масивна стопанска сграда.

С допълнителна молба от 27.09.24 г. в изпълнение на дадените указания Г. П. Г. е индивидуализирал масивната стопанска сграда, като такава – за отглеждане на животни, с площ от около 8 кв.м., разположена на северозападната имотна граница с ПИ с идентификатор ....

Ответниците Д. Г. Г. и И. Г. Г. са подали отговор /първоначален с вх.

№ 968/26.07.22 г. на л. 117 и допълнителен с вх. № 261310/20.12.24 г./ и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорват иска.

Не спорят, че те са построили сградата в периода 1987-1988 г. сградата, но твърдят, че същата е построена с изричното съгласие на собствениците на парцела.

Твърдят, че сградата е използвана от тях, като обслужваща втория етаж от построената в парцела двуфамилна сграда, необезпокоявано повече от 30 години.

3

Поддържат, че част от сградата представлява външна тоалетна, която е построена от ищеца П. Г. и се използва само от него. Сочат, че от 31.03.21 г. цялата сграда се използва от ищеца П. Г., който от тогава я владее за себе си.

Твърдят, че сградата е търпим строеж съгласно ПЗР на ЗУТ и наследниците на П. Г. следва да търпят евентуалните пречки, които същата им създава за нормалното ползване на терена.

Правнорелевантни факти по ИНЦИДЕНТНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН

ИСК /л. 72-73 по делото/, предявен от наследодателя на Г. П. Г. и К. Д. Г. против първоначалните ищци Д. Г. Г. и И. Г. Г..

Ищците Петър Г. и К. Г. твърдят в исковата си молба, че двамата са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., построен чрез отстъпено право на строеж с Нотариален акт № .....г. по време на брака им, който понастоящем е прекратен с влязло в сила Решение от 12.06.2018 г. по гр.д. № 100/2018 г. по описа на БРС, а ответницата Д. Г. Г. е собственица на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....

Поддържат, че са собственици на основание придобивна давност, считано от 1982 г. на следните помещения на партерния етаж от сграда с идентификатор ....по КККР на гр. Б., за които е приложена ръчна скица на л.

12 по делото, а именно - трите самостоятелно изградени помещения, всяко от които със самостоятелен вход, разположени в дясно от коридора на партерния етаж, като са променили тяхното предназначение в стаи за живеене, както и на по-голямото по площ складово помещение със самостоятелен вход, разположено в ляво на коридора на партерния етаж.

Молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици на посочените помещения.

Ответниците Д. Г. Г. и И. Г. Г. са подали отговор /с вх. № 261062/05.10.22 г. на л. 127/ и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорват иска.

Твърдят, че помещенията на партерния етаж представляват прилежащи части към сградата и като етажни собственици притежават ½ от партерния етаж. Сочат, че на партерния етаж още при построяването на сградата са изградени отделни помещения, стаи и гараж, свързани с коридор, прилежащ 4 към общите части на сградата, по който коридор всеки от етажните собственици има достъп до прилежащите към жилището му помещения.

Оспорват ищците да са владяли посочените помещения за себе си и заявяват, че до месец август 2020 г. са имали достъп до всички помещения на партера и не са имали спорове с ищците относно тяхното ползване.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По насрещния иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на Д. Г. Г. и И. Г. Г. да премахнат за тяхна сметка построената от тях в западната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Берковица незаконна масивна стопанска сграда, за отглеждане на животни, с площ от около 8 кв.м., разположена на северо-западната имотна граница с ПИ с идентификатор ***.

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот поголеми от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело /така т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д.

№ 4/2015 г., ОСГК/.

Тоест предпоставките за уважаване на така предявения иск са три и ищецът Г. Г. носи доказателствената тежест да докаже, че:

1/ наследодателят му П.Г. Г. е бил съсобственик на претендирания от него обект на собственост, чиято защита търси на посоченото основание – в случая на поземления имот;

5

2/ чрез извършваното или поддържаното от ответниците действие/бездействие неоснователно се засяга претендирания от наследодателя му обект на собственост – построяването на незаконната масивна сграда;

3/ че това действие/бездействие създава пречки за упражняването на правото на собственост на наследодателя му в пълен обем и в какво се изразяват тези пречки.

Налице е първата предпоставка за уважаване на така предявения иск, а именно по делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че П. Г. Г. - наследодателя на ищеца е бил собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на гр. Б.

От приложения на л. 66 по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ..... г. на БРС е видно, че на 27 септември 1974 г. П. Г. Г. е закупил ½ ид.ч. от парцела IX в кв. 92, планов № ....по плана на гр. Б., цялата от 640 кв.м., ведно със старата паянтова къща и мазе.

На 12.04.1977 г. с последващ Нотариален акт № .....г. на БРС /л. 75/ И.

К.И. е отстъпил на П. Г. Г. правото на строеж на масивна двуетажна жилищна сграда в съсобствения им парцел IX в кв. 92, планов № ....

На 15.04.1977 г. с Нотариален акт № ....г. на БРС /л. 76/ П. Г. Г. заедно с другия съсобственик на терена – И. К.И. със съгласието на съпругата му, като съсобственици с равни права – по ½ ид.ч. на парцела IX в кв. 92, планов № .... са учредили на ответницата тогава с имена Д. Г. Г. правото да построи втория етаж от двуетажната и двуфамилна жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект, съставляващ самостоятелно жилище.

Съгласно Удостоверение, издадено от Община Берковица, находящо се на л. 67 процесният поземлен имот с идентификатор .... по КККР на гр. Б. се намира в кв. 92, УПИ IX, пл. .... по плана на гр. Б., одобрен със Заповед 127/18.02.1985 г. и е идентичен с част от описания в посочените по-горе нотариални актове парцела IX в кв. 92, планов № .... по плана на гр. Б., цялата от 640 кв.м.

С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена 6 сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”