Решение № 1436 от 08.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1436/08.04.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН

ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19218 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, чрез процесуалния му представител – юрк. Цветомира Седянкова, срещу И.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 488,15 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ кредит за покупка на стоки и услуги № PLUS- ****/29.01.2016 г., под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 123,55 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 01.05.2017 г. - 10.11.2017 г., както и сумата 24,78 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., които суми са предмет на заповед № 4129/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8547/2018 г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.

В исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на Договор за револвиращ кредит за покупка на стоки и услуги № PLUS- *****/29.01.2016 г., ответницата И.С.Д. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се дружеството да е предоставило на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000,00 лева, която е активирана от кредитополучателя на 08.08.2016 г. Така предоставения кредитен лимит, кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че Д. преустановил редовността обслужване на кредитната карта на 01.05.2017 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане. Към тази дата баланса по сметката му е в размер на минус 611,70 лв. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата. Сочи, че на 01.06.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 20 във вр с чл. 5 от договора, където било предвидено, че предсрочна изискуемост настъпва при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Предвид изложеното предсрочната изискуемост е настъпила и е обявена на длъжника с покана от 10.11.2017 г., изпратена на декларирания от него адрес при сключване на договора за потребителски кредит. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо Д. дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И.С.Д. е подала отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. Н.Й. - Х., в който се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва страната да е приела условията по кредита, като сочи, че не ѝ е предоставен избор да се откаже от издаване на кредитната карта.

Поддържа недействителност на договора за кредитна карта, доколкото е инкорпориран в този за договора за получаване на потребителски кредит за покупка на стоки и услуги, което сочи да се отразява на равнопоставеността на страните. Поддържа недействителност на договора и поради неспазване на изискванията за форма и съдържание в ЗПК, в частност с чл. 10 от ЗПК, тъй като не е написан по ясен и разбираем начин, а размерът на шрифта е по-малък от 12.

Възразява ответницата да е подписала и приела условията по кредита изложени в приложението към договора, като поддържа, чe едва след получаване на картата и приложението длъжникът узнал размерът на кредита, лихвеният процент, дължимите такси, обезщетенията за забава, както и датата на падежните вноски. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на вземането поради неуведомяване на длъжника. Оспорва и акцесорните искове за лихва и обезщетение. Сочи, че претенцията на ищеца касае и начислени неустойки, такса разходи и такса за разходите на лице ангажирано с извънсъдебно събиране на вземането, които счита за нищожни поради противоречие с чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора, като ищецът депозира писмено становище, а ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. Н.Й. - Х..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № 8547/2018 г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника.

Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – че с подписване на горния договор ответникът се е съгласил наред с предоставения му кредит, да му бъде отпуснат и раволвиращ кредит под формата на кредитна карта, факта на предоставяне на И.С.Д. на издадената му кредитна карта, както и приложението за отпускане на револвиращ кредит, че ответникът е активирал кредитната карта на 08.08.2016 г., като е усвоил предоставения кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера.

От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

За установяване валидното възникване на твърдяното заемно правоотношение между праводателя на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № **** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон

България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 и ответницата И.С.Д., ищецът е представил препис от „Договор за отпускане на потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и позлване на кредитна карта № PLUS- ****“ от 29.01.2016 г. (л. 13-17), съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит от 800,00 лв., кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ от 115,20 лв., такса ангажимент от 28,00 лв., обща стойност на плащанията 1295,04 лв., процент на възнаградителната лихва от 33,68 % и ГПР 43,87 %. Така представеният препис е подписан и от двете страни по сделката, като подписът на ответницата не е оспорен, респективно същата е обвързана от волеизявленията в документа, които обаче касаят различно от процесното заемно правоотоношение. Действително в чл.

12 от представения договор е уговорена възможност на кредитополучателя да се предостави за ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000,00 лв., а съгласно чл. 13 кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит предоставен от кредитора на кредитополучателя за полване посредством кредитна карта. Тези договорки обаче представляват единствено изразена воля от страните в неопределен момент евентуално да сключат кредитно съглашение за револвиращ кредит при определени рамкови условия, но не съставляват постигнато съгласие за възникване на такова облигационно правотношение между тях по силата на самия договор. По делото обаче е представен и препис от „Приложение към Договор за отпускане на потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS- ****“ (л. 27 - 28) съгласно, чл. 1, от който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000,00 лв., а на втора страница в отделна таблица наречена тарифа са посочени размерът на договорната лихва от 35 % и ГПР 44,90 %. Тарифата предвижда и такса за телеена на пари в брой от 2,00 лв. плюс 2 % от изтеглената сума, такса от 0,40 лв. за разполагаем лимит на банкомат в страната, месечна такса за обслужване от 4,00 лв. и такса за администриране на просрочени задължения. Така изброените реквизити на приложението по същество представляват уговорки относно част от съществените елементи от договорно правоотношение за отпускане на револвиращ кредит – главница, лихвен процент на договорната лихва и т.н., каквото се твърди от ищеца, че възникнало между страните на дата 29.01.2016 г., отделно от договора за потребителски кредит на л. 13-17.

Доколкото договорът за револвиращ кредит е частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че кредитният лимит е бил усвояван чрез теглене на парични суми в брой от общо 620,00 лв. в периода 08.08.2016 г. – 23.08.2016 г., както и чрез две картови разплащания от 150,20 лв. на дата 08.08.2016 г. и от 140,00 лв. на 29.08.2016 г. Тези обстоятелства съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за ответницата факт, че е получил реално част от заемната сума по договора от 910,20 лв. Следователно по делото се установява усовяване на заемната сумата.

На следващо място доколкото процесният заем е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, неговите клаузи следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.