Решение № 221 от 02.04.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Плевен , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана И. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело № 20204430103755 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** срещу С. Х.

Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване 1 на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 1251.91 лв., представляваща главница по договор за кредит №*** г за периода от 20.11.2018 г. до 20.07.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); сума в размер на 167,66 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.07.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сума в размер на 139.79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

1

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 566/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск.

Излага се, че на 13.05.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 130697606 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №*** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по делото е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Навеждат се доводи, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че цедента е упълномощило цесионера, понастоящем с наименованието „Агенция за събиране на вземания" ЕАД от негово име /на цедента/ и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/№*** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в Договора за кредит адрес, като същото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес. Моли съда да връчи на 2 ответника уведомлението за цесия с връчване на препис от исковата молба, което от своя страна счита, че съставлява надлежно съобщаване за цесията.

Твърди, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено, приема, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Излага, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице 2 до момента на уведомлението. Твърди, че на 04.01.2018 г.между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и С. Х. Н. като Кредитополучател е сключен процесният договор, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Излага се, че размерът на предоставения кредит съдържа следните компоненти: кредит от 2000 00 лв и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 216,60 лв. Сочи се, че страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията за потребителски“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Твърди се, че съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 20.11.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, поради което и не се претендират в настоящия процес. Излага се, че погасителните вноски по кредита съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Твърди се, че лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, 3 при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2839,14 лв. или договорната лихва по кредита, уговорена между е уговорена от страните в размер на 622,54 лв. Излага се, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2019 г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 157,73 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2018 г., Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, поради което по отношение на вземанията по договора на кредит не е обявявана предсрочна изискуемост. Твърди се, че съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в 3 размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, която е в размер на 139,79 лева. Излага се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски, за което развива подробни съображения.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Не отрича, че през 2018 г., когато бил болен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД му предложили заем. Сочи, че не е добре здравословно и, че финансовото му състояние е тежко, за което представя доказателства.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба сочи, че не разполага средства, както и, че страда от редица заболявания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 566/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №285/03.02.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на сумата в размер на 1251,91 лв., представляваща главница за периода от 20.11.2018 г. до 20.07.2019 г.; договорна лихва: 167,66 лв. за периода от 20.11.2018 г. до 20.07.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 139,79 лв. за периода от 21.11.2018 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.02.2020 г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 31,19 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от представения с ИМ е представен, в заверено копие, договор 4 за потребителски паричен кредит №*** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД - като кредитор и ответникът С. Х. Н., за сумата от 2000,00 лева чиста стойност на кредита и 2839,14 лева обща стойност на плащанията с първоначалната вноска от 157,73 лева. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 31,08 %, и ГПР от 41,66%. В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя е платима на 18 броя месечни вноски, всяка от 157,72 лева, с падеж - 20-то число на месеца и падеж на първата вноска – 20.02.2018 г. и на последната – 20.07.2019 г. В договора е посочено също, че се сключва при Общи условия.

Неразделна част от Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на последната вноска – 20.07.2018 г.

По делото се установява също, че на ответника е представен кратък медицински въпросник за приемане на застраховането, което е подписано от ответника.

По делото се установява също, видно от представеният Сертификат за застраховка №***, факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 216,00 лева - посочена в процесния договор за кредит. По делото са представени и ОУ на застрахователна програма.

По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, както и от допълнителното споразумение към него от 11.06.2018 г. с предмет вземания по договори за кредит. По делото е представена извадка от Приложение №1 от 27.07.2018 г. към рамковия договор за цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №18. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което същият се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, но няма данни същото да е изпратено до ответницата. Тъй като е налице обаче изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и 5 приложенията на особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см. решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.