Решение № 61 от 24.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500074 по описа за 2026 година съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 5205/19.03.24г. на БОС от М. Ю. Ш., БУЛСТАТ: *********, с адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. „Б.“ № **, против решение № 176/19.02.2024г. по в.гр.д.№ 1293/23г. на Бургаски окръжен съд. Твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита изводите на съда за необосновани и некореспондиращи с цитираното изпълнително дело. Поддържа всички оплаквания, изложени във въззивната жалба, както следва:

На първо място въвежда оплакване относно определяне на вземанията на взискателите, т.е. атакува размера на приетите от ЧСИ дължими суми на всеки взискател. Заявява, че липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания, че техният размер е очевидно грешен и това възпрепятства индивидуализацията им. Твърди, че главницата по дълга към „****“ АД е неправилно определена, също както и дължимите лихви. Според жалбоподателката към изпълнителното дело няма приложени документи, които да обосноват посочените в протокола за разпределение размери на 1 вземания и конкретизация на начина на изчисляването им. Счита порока за толкова тежък и непоправим, че налага връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

На следващо място се оплаква, че като определил погрешно дълга, ЧСИ погрешно изчислил и таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Излага и други аргументи. Моли за отмяна на атакуваното решение, като поддържа, че поради липса на достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът следвало да го отмени и върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

Във въззивната частна жалба, с която е сезиран настоящият съд, са въведени и други оплаквания срещу атакуваното решение, основаващи се на други оплаквания от изготвеното разпределение. Твърди се, че в разпределението не били включени вземанията на НАП от „Аклади“ ООД – оплакване, невключено във въззивната й жалба, но също представляващо основание за отмяна на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Заявява, че е нарушена разпоредбата на чл.

638, ал. 3 ТЗ, понеже взискателят „****“ АД не внесло цялата цена на възложения имот – СОС, притежаван от жалбоподателката, а само 4 630.06лв.

Позовава се на задължението на съда да зачита всички настъпили в хода на производството факти и по-конкретно последиците от Решение № 260037/30.07.23г. по т.д. по несъстоятелност № 179/19г., влязло в сила на 11.07.2023г., които в обобщение, според Шевченко, водят до промяна на размера на дълга.

На основание изложеното моли за отмяна на решението на въззивния окръжен съд, отмяна на Протокол за разпределение на суми от продажбата на имота й от 12.05.23г. по изп.д.№ 965/18г. ЧСИ Ив.Божилова като процесуално недопустим и незаконосъобразен и връщане на делото за извършване на ново разпределение. Не ангажира доказателства.

Ответникът „****“ АД, гр. С. оспорва жалбата в надлежно депозирания отговор. На първо място посочва, че жалбоподателката няма правен интерес от депозиране на въззивната частна жалба, понеже с приложения н.а. № ***, т.

*, рег. № ****, д. № ***/** г. на нотариус И. К. от 22.08.2023г. продала имота си – ипотекиран и предмет на изпълнение по принудителното производство, на друг от жалбоподателите по делото - П. Н. На следващо място оспорва 2 въведените оплаквания. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението на БОС. Няма доказателствени искания.

По делото са депозирани още два отговора срещу въззивната частна жалба - от Д. Ю. Р. и П. Д. Н. (купувача на притежавания от М. Ш. обект).

Двамата заявяват, че напълно поддържат оплакванията по въззивната частна жалба. Считат я за основателна и молят въведените в нея искания към съда да бъдат уважени.

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната компетентност инстанция и е допустима.

Относно основателността й Бургаският апелативен съд приема следното:

Производството пред БОС е образувано по седем броя въззивни жалби против извършени от ЧСИ Ивелина Божилова разпределения по реда на чл.

460 от ГПК, като една от въззивните жалби – вх.№ 12593/15.05.2023г. на ЧСИ Ив. Божилова е от настоящата жалбоподателка - М. Ш., лице, собственик на ипотекиран имот, следователно - ипотекарен длъжник в изпълнителното производство.

Видно от приложения в настоящата инстанция и цитиран по-горе н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ***/**.**.** г. на нотариус И. К., гр.

Б., в хода на образуваното пред БОС в.гр.д.№ 1293/23г. Ш. продала имота си на П. Н. – друг от въззивниците по делото, но липсват данни, както и твърдения, тя да е била заместена в хода на принудителното изпълнение от преобретателя и изпълнителното производство да е било прекратено спрямо нея.

Както става ясно от оплакванията по въззивната жалба, атакува се разпределението на сума, след проданта на нейния имот от 12.05.2023 г. по изп.д.№ 965/18г. ЧСИ Ив. Божилова - стр. 10 977, т. 16 от приложеното копие от изп.дело, по съображения, че размерът на дълга на взискателя „****“ АД, гр. С. не е в такъв обем, в какъвто е определен от ЧСИ. По-конкретно се твърди, че главницата е в по-малък размер от посочения от ЧСИ, а лихвата за забава, определена по изчисления на М. Ш. - в значително по-голям размер и това съставлява тежък и непоправим порок на разпределението.

3

Въззивницата по в.гр.д.№ 1293/23г. БОС не е имала доказателствени искания в производството пред окръжния съд в подкрепа на горното. При приложение на правилата на въззивното производство, съобразно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 2/2021г. от 22.11.22г. по т.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС, доказателствена тежест относно въведените в жалбата твърдения се носи от нея. Така оплакването е останало голословно, още повече, че самият кредитор не е обжалвал разпределението, не е имал оплаквания от разпределените суми, нито е твърдял по-голямо вземане, както от този ипотекарен длъжник, така и от останалите.

Видно от разпределението, отделните вземания са ясно индивидуализирани, разпределени са съобразно реда на привилегиите и няма данни да са погрешно изчислени и определени. Въпреки твърденията по въззивната жалба за неправилност, Ш. не е ангажирала експертиза, която да даде заключение относно размера на главницата и законната лихва, а в същото време нормите, уреждащи разпределението на суми в изпълнителното производство, не са императивни и съдът не е задължен служебно да ги изследва.

Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2021г. от 22.11.22г. по т.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС, в производството по разглеждане на жалби против извършени в изпълнителното производство разпределения, окръжният съд прилага правилата за въззивното обжалване и се произнася само по въведените от въззивника оплаквания. В контекста на гореизложените правни извод за недоказаност на твърденията по въззивната жалба, правилно окръжният съд е приел, че оплакванията на Ш. са неоснователни.

С въззивната частна жалба, по която е образувано настоящото дело, освен оплакванията от неправилно определяне на размера на дълга на различни кредитори, са въведени и нови оплаквания. По-конкретно М. Ш. се оплаква, че ЧСИ не включил в разпределението вземането на НАП от „Аклади“ ООД. Видно от разпределението, обаче, производството срещу дружеството - в несъстоятелност е спряно, на основание чл. 638 от ТЗ.

На следващо място се твърди, че окръжният съд не зачел правните последици на Решение № 260037/30.07.23г. по т.д. по несъстоятелност № 179/19г., влязло в сила на 11.07.2023г., с което производството по несъстоятелност на „Аклади“ ООД е прекратено и дружеството е заличено. На 4 основание изложеното Ш. твърди, че задължението на търговеца е погасено.

Твърдението е въведено от ипотекарен длъжник, т.е. от лице, придобило имот с тежест, което понася последиците от принудителното изпълнение върху ипотекираното имущество. Отговорността на ипотекарния длъжник е до размера на ипотекирания имот, понеже той е гарантирал изпълнението на едно задължение със своя имот, следователно ще търпи принудителните действия по осребряването му. Отричането на вземането на кредитора от основния длъжник, следователно и от третото задължено лице, което е страна в изпълнителното производство и длъжник, наред с основния длъжник, следва да бъде отречено с предявяване на установителен иск, в който да бъдат въведени всички правозащитни възражения, но това не може да бъде основателно въведено в производството по обжалване на извършено разпределение - Решение № 60143 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2020 г., IV г. о., ГК.

Същото се отнася и до оплакването, че при извършване на разпределението от 12.05.23г. по изп.д.№ 965/18г. ЧСИ Ив. Божилова не било зачетено вземането на НАП срещу „Аклади“ ООД, че съдът не приложил служебно нормата на чл. 638, ал. 3 ТЗ, както и не били обсъдени последиците от заличаването на това дружество. Развити са и аргументи по приложението изобщо на производството по несъстоятелност, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.

На основание всичко изложено се налага заключение за неоснователност на въззивната частна жалба и потвърждаване на решението на Бургаски окръжен съд.

Водим от горното, Апелативен съд - Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/19.02.2024 г. по в.гр.д. № 1293/23 г. на Бургаски окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6