Решение № 100 от 04.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Гражданско дело № 20202100102133 по описа за 2020 година

Делото е образувано по исковите молби на В. К. В. , ЕГН – ********** – лично и като законен представител на малолетните деца Г. В. К., ЕГН – ********** , П. СТ. Г., ЕГН – ********** и Н. В. К., ЕГН – ********** и Л. Г. К. , ЕГН – ********** , всички от село Венец , общ. Карнобат против Агенция „Пътна инфраструктура“ - , ЕИК 000695089 със седалище и адрес на управление – гр.София с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да им заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени вследствие смъртта на наследодателя им С. Г. К., ЕГН – ***. Сочи се в исковата молба , че на 18.01.2017 г. около 16.40 ч. С. К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 180“ с рег.№А 9684 ВР по републикански път І -6. На км.438 по посока на движение - гр.Сливен – гр.Карнобат се твърди , че автомобилът е попаднал на заледен, заснежен и необработен участък от пътя, вследствие на което загубил управление над МПС , претърпява ПТП , при което загива. Отговорността за ответника А“ПИ“ възниква на основание разпоредбите на чл.19 и чл.30 от Закона за пътищата съгласно който А“ПИ“ управлява републиканските пътища , което включва… и поддържане на пътищата.

Съобразно чл.3 във вр. с чл.2 от Наредба № РД-02-20-19/2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата ответникът поддържа пътищата чрез комплекс ок дейности и системни грижи за осигуряване на непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя в т.ч. и осигуряване проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията за движение. Сочи се по повод активната процесуална легитимация , че първата ищца е живяла 10 години при условията на фактическо съжителство със загиналия С. К. и е майка и на трите му деца – Г. В. К., П. СТ.

Г. и Н. В. К. Последният ищец е негов брат. Обосновава се в исковите молби , че 1 въпросните ищци са всички в кръга на лицата, имащи право на обезвреда за нанесените им неимуществени и имуществени вреди от загубата на загиналия родственик С. К. – въпреки липсата на сключен граждански брак с В.В. той е имал пълноценно семейство , грижел се е за трите си деца, осигурявал е средства за тяхната издръжка. В тази насока се излага становището, че всички ищци са с налична правна легитимация да предявят претенциите си съгласно практиката на ВКС. Обосновават се последиците от преждевременната загуба на С. К. – за ищцата В. живяла на семейни начала с него , за децата , за брата Л. – макар и неизмерима с пари тази загуба поражда правен интерес от предявяване на исковете за претърпени неимуществени и имуществени вреди. За децата се обосновава и право на имуществени вреди – представляващи пропуснати ползи от дължимата от загиналия родител издръжка.А от датата на непозволеното увреждане – 18.01.2017 г. до окончателното изплащане се претендират и лихви върху сумите. С оглед на изложеното ищците претендират ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъден да заплати на ищцата В.В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г., на ищеца Г. В. К. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му С. К. в размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата начиная от 19.01.2017 г. , обезщетение за имуществени вреди представляващо издръжка за периода от смъртта на бащата до навършване на пълнолетие – по 200 лв. месечно в общ размер на 21 800 лв. / 109 месеца ведно със законната лихва върху сумата начиная от деликта – а именно – 19.01.2017 г., на ищеца Н. В. К. - да бъде заплатена сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му С. К. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите както и обезщетение за имуществени вреди представляващо издръжка за периода от смъртта на бащата до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 34 400 лв. 172 месеца ведно със законната лихва върху сумата начиная от момента на деликта – 19.01.2017 г. до окончателното изплащане; на ищеца П. СТ. Г. да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва считано от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите; на Л. Г. К. – сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на брат му С. К. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са доказателствени искания. Пред съда претенциите се поддържат от упълномощен процесуален представител – адвокат.

Представят се подробни писмени съображения за уважаване на претенцията по съществото на спора с вх.№1607/07.05.2021 г. В срока за произнасяне с решение по делото от страна на процесуалния представител на ищците е постъпила молба за внасяне на делото отново в съдебно заседание поради констатации при разпит на свидетел по друго дело - №2749/2020 г. и установяване на обстоятелства досежно разрешената скорост на движение в процесния участък. При разпита си по гр.д.№2749/20 г. свидетелят С. е изложил , че е допуснал грешка и допустимата скорост в процесния участък е 90 км/ч , а не 50 км/ч.

С отговора си на исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – 2

София оспорва предявените искове като изцяло неоснователни , така и по размер.Според този ответник причините за настъпване на катастрофата се дължат изцяло на противоправните действия и бездействия на загиналия водач С. К. , който сам се е поставил в неблагоприятно положение. Чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС при избиране на скорост да съобразява своето поведение с конкретните атмосферни условия, релефа на местността , със състоянието на пътя и ред други обстоятелства. В тази връзка са прави възражение за нарушаване правилата за движение , осъществено включително не само чрез превишаване на максимално допустимата скорост , липса на непрекъснат контрол при управление на катастрофиралото МПС, липса на поставен предпазен колан и повишено внимание от страна на загиналия водач. Оспорва се изцяло механизма и причините за настъпване на ПТП така както са описани в исковата молба. Оспорва се твърдяната причинно – следствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Поддържането на пътя – конкретно за процесния участък е възложено на „ПСТ груп“ЕАД , „Пътстрой Бургас“ЕООД и „Трейс – Бургас“ЕАД - Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“като на основание чл.219 от ГПК ответникът прави искане за привличане като трето лице – помагач на тези участници в консорциума. Съобразно изискания от Консорциума отчет – видно от данните за дата 18.01.2017 г. са постигнати изискуемите ниво и степен на поддържане на процесния участък като по данни на GPS непосредствено преди инцидента автомобил на поддържащата фирма е опесъчил превантивно пътя , тъй като процесния участък е бил влажен. Приложена към отговора е и разпечатка от движението по часове и километри на опесъчаващите участъка автомобили.

За да се установи причинно-следствена връзка следва да се установи конкретно нарушение на разпоредби от Наредба № РД -02-20-19/2012 г. , Оперативния план за зимно поддържане или Технически правила и изисквания за поддържане на пътища от 2009 г. Исковите претенции се оспорват като недоказани и необосновани и по размер. Съгласно понятието „справедливост“ следва да бъдат преценени обективно съществуващи обстоятелства , имащи значение за правилното определяне размера на обезщетението. Предявените размер на обезщетения според ответника са завишени и не отговарят на обществения критерий за справедливост. От исковата молба не се установяват такива обстоятелства, обосноваващи подобен висок размер. При условия на евентуалност се прави възражение и за съпричиняване на резултата - от поне 90% за настъпване на събитието от страна на загиналия на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД – водачът К. е нарушил разпоредби на ЗДвП и сам се е поставил в опасност , от която за него са настъпили вредни последици. Прави се възражение и за изтекла кратка погасителна давност по отношение на акцесорния иск за лихви. Взема се становище по доказателствата , правят се искания по доказателствата в т.ч. и назначаване на експертизи. Становището на страната се поддържа пред съда чрез процесуален представител. В хода на процеса по повод депозираната от вещото лице Г. единична САТЕ процесуалния представител на страната представя по делото решение по т.д.№333/2017 г. – с предмет същото ПТП от 18.01.2017 г. и с претенции предявени от наследниците на починалия баща на водача – Г.К. , по което е извършена САТЕ от същото вещо лице. В това експертно заключение вещото лице Г. е посочил , че водачът на 3 автомобила е навлязъл в участъка с висока скорост и е бил в обективна невъзможност да овладее управлението, автомобилът не е бил оборудван със зимни гузи с необходимия протектор от минимум 5 мм. В тази връзка процесуалният представител на страната е направил искане за назначаване на нова САТЕ без участието на вещото лице Г. , което поради неясни причини е дало различно заключение за едно и също ПТП по две различни дела.

По съществото на спора се представят подробни писмени бележки от процесуалния представител – юрисконсулт.

Привлеченото като трето лице – помагач „Пътстрой Бургас“ЕООД, представлявано от двама адвокати – Колева и Николов оспорват исковите претенции като недоказани и неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени , при условията на евентуалност – обезщетенията да бъдат намалени при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. К..Прилагат се подробни писмени бележки по съществото на спора от процесуалните представители.

Привлеченото като трето лице“Трейс БГ“ЕАД чрез процесуалния си представител – адвокат, впоследствие и чрез юрисконсулт също оспорва исковите претенции, моли се претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по аргументите в представеното становище.При условия на евентуалност се моли при присъждане на обезщетения същите да бъдат намалени при уважаване на възражението за съпричиняване.Също се прилага подробно писмено становище по съществото на спора от процесуалния представител на страната - юрисконсулт Арихтева с вх.№1815/13.05.2021 г.

Третото лице помагач „ПСТ груп“ЕАД не взема становище по исковата претенция , не изпраща представител пред съда, не излага писмено становище по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд установява следното:

На 18.01.2017 г. около 16.40 ч. С. Г. К. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ С180 с рег.№ А 9684 ВР по главен път І-6 в участъка от с.Венец към гр.Карнобат. на предна дясна седалка пътувал бащата на водача Г.К.. Времето било студено, духал силен северен вятър, валял сняг, температурата на въздуха била под нулата. Пътният участък , двупосочен с по една лента за всяка посока като пътната маркировка не се виждала от снега. Встрани от пътя имало преспи сняг , достигащи 08 м височина. Лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ С рег.№СА 9775 РХ влязъл в снежна пряспа вдясно от пътя и водачът му включил аварийните светлини. В насрещната лента се движел товарен камион „Мерцедес Актрос“ с полуремарке, който пробоксувал и спрял. Според експертното заключение по назначената и приета по делото тройна съдебно автотехническа експертиза лекият автомобил Мерцедес се движел с около 70 км/ч. Навлизайки в процесния участък от пътя неясно по какви причини – вероятно с цел намаляне на скоростта или маневра за заобикаляне на лекотоварния „Форд“ 4 от страна на водача К. лекият автомобил започнал да се завърта надясно с навлизане в насрещната лента. С. К. изгубил контрол над автомобила си и той достигнал до спрелия камион „Мерцедес Актрос“ като се ударил с левите си врати в предната дясна част на кабината на камиона. След удара автомобилът се отблъснал от камиона и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, придвижил се назад с ротация и се върнал в собствената лента за движение като се установил , където бил намерен при огледа на местопроизшествието. Вследствие на удара водачът С. К. починал на място , а спътникът му – неговия баща Г.К. получил травми и починал няколко дни по-късно. В експертизата се сочи , че съгласно протокола за оглед водачът С. К. е имал поставен предпазен колан.