Решение № 756 от 05.07.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София 05.07.2018г.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ

: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

ПЕТЪР МИНЧЕВ при секретар Даниела Танева и с участието на прокурор Божидара Ганева, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев ВНОХД 4966 по описа за 2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С присъда от

04.05.2017г., постановена по НОХД № 2138/2010г. по описа на СРС, НО, 116 състав, подсъдимият В.Т.В. е признат за виновен в това, че в гр.София, за времето между 05.03.2009 г. и 26.03.2009 г., с цел да набави имотна облага както за „Д.И." ООД, така и за неустановено по делото лице, в съизвършителство и предварителен сговор с обв.Й.И.И., възбудил заблуждение у служители на „П.(Б.)" ЕАД, както следва: формирал у Д. Д.К.неверни представи относно самоличността си и положението, което е заемал, легитимирайки се с фамилното име „И.“ като представител на фирма „М.Т.****" ЕООД, както и неверни представи относно това, че „Д.И."ООД възнамерява да се задължи по договор с „П.(Б.)" ЕАД за отдаване на лизинг на товарен автомобил марка „Ивеко", модел „Тракер", с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, като в посочения период обв. Й.И.И. създал неверни представи у Л.П.К.и Е.М.относно това, че управляваното от него дружество „Д.И."ООД реално възнамерява да се задължи по договор за финансов лизинг с „П.(Б.)"ЕАД и челизингополучателят ще изплаща дължимите по сделката вноски, като обв.В. поддържал така възбуденото заблуждение до

26.03.2009 г. у

Д. К.и JI. К. и с това причинил на „П.(Б.)"

ЕАД имотна вреда, а именно вследствие на така възбуденото и поддържано заблуждение мотивирал Л.К., Е.М.и Д. К.за времето между 25.03 2009 г. и 26.03.2009 г. да предприемат действия по сключване на договор за лизинг и предоставяне на намиращ се в разпоредителната власт на „П.(Б.)" ЕАД самосвал, марка ”Ивеко", с per. № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, на стойност 187759,68 лв. във фактическа власт на обв.И.И.И., който впоследствие се разпоредил с вещта в полза на неустановено по делото лице, като измамата е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет години. Съдът е оправдал подсъдимия В. за това престъплението да е в особено големи размери и същото да представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211, предл. 1-во, вр. чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл.

209, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Й.И.И. за виновен в това, че в гр.София, за времето между 05.03.2009 г. и 26.03.2009 г„ с цел да набави имотна облага както за „Д.И."ООД, така и за неустановено по делото лице, в съизвършителство и предварителен сговор с обв.В.Т.В., възбудил заблуждение у служители на „П.(Б.)" ЕАД, както следва: формирал у Л.П.К.и Е.М.неверни представи, че управляваното от него дружество „Д.И."ООД, реално възнамерява да се задължи по договор за финансов лизинг с „П.(Б.)" ЕАД и челизингополучателят ще изплаща дължимите по сделката вноски, като в посочения период обв.В.Т.В. създал неверни представи у Д. Д.К., относно самоличността си и положението което заемал, легитимирайки се с фамилното име „И.”, като представител на фирма „М.Т.****” ЕООД, както и неверни представи относно това, че „Д.И." ООД възнамерява да се задължи по договор с „П.(Б.)ЕАД за отдаване на лизинг на товарен автомобил марка „Ивеко", модел „Тракер", с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, като обв.И. поддържал така възбуденото заблуждение до 26.03.2009 г. у Д. К.и JI.К. с това причинил на „П.(Б.) "ЕАД имотна вреда, а именно вследствие на това възбуденото и поддържано заблуждение мотивирал Л.К., Е.М.и Д. К.за времето между 25.03.2009 г. и 26.03.2009 г. да предприемат действия по сключване на договор за лизинг и предоставяне на намиращ се в разпоредителна власт на „П.(Б.)ЕАД самосвал, марка ’’Ивеко", с per.

№ ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, на стойност 187759,68 лв. във фактическа власт на обв.Й.И.И., който впоследствие се разпоредил с вещта в полза на неустановено по делото лице, като измамата е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет години. Съдът е оправдал подсъдимия В. за това престъплението да е в особено големи размери и същото да представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211, предл. 1-во, вр. чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл.

209, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Д.Л.М. за виновен в това, че в гр.София, с цел да набави за себе си и за „ВТ Трейдинг" ЕООД имотна облага, на 17.04.2009 г. придобил и е спомогнал да бъде отчуждена чужда (на „П.Б." ЕАД) движима вещ - л.а. „Ивеко", модел „Тракер", с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795 и двигател № Р*** на стойност 187759.68 лв., за която вещ знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, като извършеното вещно укривателство е в големи размери - престъпление по чл.

215, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, както и глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят сторените в наказателното производство разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Й.И.И., в която са развити съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, както и за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил обсъдил нито един от съществените доводи на зашитата, което водело до липса на мотиви на обжалвания акт. Според жалбоподателя деянието било несъставомерно, тъй като не била причинена щета на „П.(Б.)“ ЕАД, който продължавал да е собственик на инкриминираната вещ. Поддържа, че за размер на щетата е приета сумата от 187759 лева, която била фактурна стойност на автомобила, като не било взето предвид намаляването на продажната цена със сумата от 56327 лева. Размерът на вредата следвал да бъде равен на реалното намаляване на активите на измамения. Наред с това, в протокола от заседанието на кредитния съвет на лизинговото дружество било отразено и издаването на запис на заповед за сумата от 75308 лева. Релевира доводи, че тези обстоятелства били пренебрегнати от съда. Моли за отмяна на обжалваната присъда.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от подсъдимия В.Т.В., в които също са развити съображения незаконосъобразност на присъдата и за допуснати съществени процесуални нарушения. Неясен бил размерът на инкриминираната вреда с оглед намаляването на лизинговата цена, не се установявало дали инкриминираната вещ все още е заведена като собственост на лизинговото дружество. Поддържа, че липсвало въвеждане в заблуждение от страна на В., че управляваното от подс. И. дружество възнамерява да се задължи по договора за лизинг, доколкото от доказателствата по делото се установявало плащане на първоначална вноска в размер на 56327,90 лева, плащане на допълнителна сума в размер на 9388 лева, както и издаване на запис на заповед за обезпечение на сделката, авалиран лично от подс.

И.. Всички тези обстоятелства свидетелствали за това, че управляваното от подс. И. дружество реално се е задължило по договора за лизинг. Развива съображения за несъставомерност на деянието, доколкото не била налице вреда. Липсвали и доказателства за разпореждане с вещта от подс. И. в полза на неустановено лице. Моли съдът да отмени обжалваната присъда.

Постъпила е и въззивна жалба с допълнение към нея от третия подсъдим Д.Л.М.. В жалбата са развити съображения за липса на мотиви на обжалвания акт, че възраженията на защитата не били разгледани и не бил извършен анализ на доказателствата по делото, че бил възприел декларативно свидетелските показания, както и протоколите от проведени разпознавания, които били опорочени. Навежда аргументи за липса на субективна страна, доколкото на подс. М. не било известно чия е собствеността на автомобила и каква е неговата стойност. Същият не знаел, че документите съпровождащи автомобила са неистински, както и че съществува интервенция в номера на рамата.

Релевира възражения за недоказаност на обвинението.

Моли съдът да отмени обжалваната присъда.

Постъпил е и въззивен протест на прокурор от СРП с допълнение към него, срещу присъдата в нейните оправдателни части, както и по отношение на размера на наложеното на всеки един от тримата подсъдими наказание.

Прокуратурата поддържа, че изводите на първоинстанционния съд, че деянието не съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 211, пр.

1 от НК били неправилни, а мотивите му в тази насока били бланкетни, тъй като съдът не бил взел предвид степента на обществена опасност на деянието.

Причинената имуществена вреда надхвърляла с повече от пет пъти критерия за особено големи размери, като се равнявала на 782 МРЗ. В тази насока следвало да се отчете и механизмът на извършване на деянието чрез използване на подставени лица, фиктивно учредени търговски дружества и множество действия по въвеждане в заблуждение и поддържането му. На следващо място навежда аргументи, че наложените на тримата подсъдими наказания „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК били явно несправедливи и не съответствали на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Предлага съдът да отмени частично присъдата в частите, с които подсъдимите В.Т.В. и Й.И.И. са оправдани и да признае всеки един от тях за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл.

209, ал. 1 НК. Предлага също така съдът да увеличи наказанието на всеки един от тримата подсъдими, като наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание защитниците на тримата подсъдими поддържат подадените от тях въззивни жалби и допълнения и оспорват подадения протест, като в хода на съдебните прения излагат подробни съображения съобразно описаните по-горе доводи, релевирани с въззивните жалби.

СГП поддържа подадения протест по изложените в него съображения, като оспорва подадените въззивни жалби.

В проведеното заседание, всеки един от тримата подсъдими заявява, че поддържа казаното от неговия защитник и няма какво да добави. В последната си дума, всеки един от подсъдимите заявява, че иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери,че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на съдебното производство.

В основата на фактическата и правна конструкция на обвинението съобразно внесения обвинителен акт е поставено твърдението, че подсъдимите В.Т.В. и Й.И.И. със своите задружни действия и при предварителен сговор са въвели свидетелите К.и К., като представители на „П.(Б.)“ ЕАД в заблуждение, че представляваното от подсъдимия И. дружество „Д.И.“ ООД възнамерява да се задължи по договор с „П.(Б.)“ ЕАД за отдаване на лизинг на инкриминирания товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Тракер“, с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795 и двигател № Р*** на стойност 187759.68 лв, и ще изплаща дължимите лизингови вноски, без посоченото лице да има реалното намерение да се задължава по такъв договор. За да бъде налице посочената форма на изпълнително деяние на престъплението „измама“, и двамата подсъдими следва да са били наясно към датата на сключване на договора за финансов лизинг, че той няма да бъде изпълнен и че същият се сключва единствено и само, за да може „Д.И.“ ООД да придобие фактическата власт върху лизинговата вещ, като по този начин се обогати за сметка на лизингодателя.