Решение № 163 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100514248 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „М.С. П.“ ЕООД, подадена срещу Постановление от 26.08.2024 г. по изпълнително дело № 20249240402515 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което са приети са събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Ж.Е. в размер на 24 864,00 лева с вкл. ДДС, както и са определени дължими такси по ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че към датата на образуване на изпълнителното дело адвокатският хонорар следва да бъде определен в твърд размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Поддържа, че възнаграждение, пропорционално на вземането, може да бъде претендирано по реда на чл. 10, т. 2 НМРАВ, едва след като адвокатът е извършил процесуално представителство на клиента си. Твърди се също така, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на казуса, като и, че противоречи на първичното законодателство на ЕС. По отношение на оспорваната пропорционална такса се твърди, че същата е определена върху материален интерес, който включва приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 24 864,00 лева. Предвид гореизложеното се твърди, че и останалите такси са определени неправилно от ЧСИ.

Жалбоподателят моли да бъде постановен акт, с който да се отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление на ЧСИ Г.К.. Претендира разноски.

Взискателят – Д.Ж.Е., е подал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заплатеният адвокатски хонорар обхваща действията на процесуалния представител не само по образуване на изпълнителното дело, а и в хода на развитието му. Сочи, че делото е все още висящо, като са наложени обезпечителни мерки и е подаден отговор на възражението по чл. 442а ГПК и молба за опис. Оспорва 1 довода за липса на фактическа и правна сложност, като поддържа, че такава е налице с оглед размера на дълга, поведението на длъжника, който не е изпълнил доброволно задължението, необходимостта да се предприемат и други изпълнителни способи, тъй като наложените запори не са удовлетворили вземанията по делото. Излага съображения, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена правилно, тъй като жалбата срещу адвокатското възнаграждение е основателна. Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение жалбата на длъжника.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Г.К. поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че приетият за събиране в изпълнителното производство адвокатски хонорар е определен с оглед обстоятелството, че процесуално представителство ще се осъществява и в хода на производството. Излага съображения за наличие на правна и фактическа сложност. Поддържа, че пропорционалната такса по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ е правилно изчислена. Във връзка с това ЧСИ Г.К. намира, че жалбата на длъжника следва да се остави без уважение.

Софийски градски съд, като се запозна с приложения препис от изп.д. № 20249240402515 по описа на ЧСИ Г.К., намира следното от фактическа страна:

На 21.08.2024 г. в полза на взискателя Д.Ж.Е. е издаден изпълнителен лист, съгласно който длъжникът „М.С. П.“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 283 655,28 евро, представляваща невърната главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2016 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 84 165 лева, представляваща деловодни разноски.

Производството по изп.д. № 20249240402515 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано за събиране на дължимите суми по горепосочения изпълнителен лист въз основа на молба на Д.Ж.Е. с вх. № 141006/21.08.2024 г. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да наложи запор върху банковите му сметки и дружествените му дялове, да наложи възбрани върху недвижимите имоти на длъжника и да извърши опис и оценка на възбраненото имущество. С молбата ЧСИ Г.К. е бил упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен договор за правна защита и съдействие № 34 от 19.08.2024 г., сключен от взискателя Д.Ж.Е. с Адвокатско дружество „К.И К.”. Предмет на възложените адвокатски услуги е изготвянето на молба за образуване на изпълнително производство, както и процесуалното представителство и защита по изпълнителното дело. Между страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 24 864,00 лева с вкл. ДДС, подлежащо на изплащане по банков път в срок до 31.08.2024 г.

Видно от материалите по изпълнителното дело на 19.08.2024 г. е издадена Фактура № 0000000583 за адвокатски услуги за сумата от 24 864,00 лева с вкл. ДДС, а с преводно нареждане от 26.08.2024 г. е заплатено уговореното адвокатско възнаграждение. От фактурата е видно, че Адвокатско дружество „К.И К.” е регистрирано по ДДС.

С Разпореждане от 21.08.2024 г. ЧСИ Г.К. е образувал изпълнителното дело и е постановил извършване на справки за имуществото на длъжника. Със същото разпореждане е прието за събиране адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 24 864,00 лева с вкл. ДДС.

С последващи действия ЧСИ Г.К. е наложил запори върху банкови сметки, дружествени дялове и МПС на длъжника, както и възбрани върху притежаваните от 2 него недвижими имоти.

На 16.09.2024 г. длъжникът „М.С. П.“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение на следните суми: 554 781,51 лева – главница, 484 585,91 лева – законна лихва за периода от 26.07.2016 г. до 09.09.2024 г., 84 165,00 лева – присъдени разноски, 24 864,00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, 31 669,52 лева – дължими такси в полза на ЧСИ Г.К. към 09.09.2024 г.

На 16.09.2024 г. на длъжника „М.С. П.” ЕООД е връчено и Постановление на ЧСИ Г.К. от 26.08.2024 г. за определяне на разноски по изпълнителното дело. В постановлението е посочено, че по изпълнителното дело се приемат за събиране: такса по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лева; такса по т. 2 ТТРЗЧСИ за цялостно проучване на имуществото на длъжника в размер на 60,00 лева; такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 24,00 лева; такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за налагане на запор без опис в размер на 36,00 лева; такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за вписване на възбрана в размер на 36,00 лева; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 31 425,52 лева, изчислена върху материален интерес от 1 148 396,42 лева; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за справка в РБСС към БНБ в размер на 4,00 лева; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски (дружествени дялове) в размер на 35,00 лева; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски (възбрана) в размер на 25,00 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 24 864,00 лева с вкл. ДДС.

На 24.09.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу наложените обезпечителни мерки, на което на 21.10.2024 г. е постъпил отговор от взискателя чрез адв. К., след което ЧСИ Г.К. е оставил възражението без уважение с Разпореждане от 28.10.2024 г. В становището, с което взискателят се е противопоставил на вдигането на обезпеченията бланкетно е поискано да се извърши опис на възбраненото имущество по делото.

В електронно съобщение от 30.09.2024 г. е обективирано възражение на длъжника „М.С. П.“ ЕООД срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар и определените такси по ТТРЗЧСИ. С Разпореждане от 29.11.2024 г. ЧСИ Г.К. е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200,00 лева и за съответно намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 437, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК могат да бъдат всички възложени на длъжника разноски, включително направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателят е възложил на адвокат представителството по процесното изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200,00 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с 3 цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2, т. 2 – 7 НМРАВ.

Изпълнителното дело се образува въз основа на молба на взискателя, като условие за нейната редовност съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК е посочването на изпълнителен способ, който да се предприеме от съдебния изпълнител спрямо длъжника. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на посочен изпълнителен способ е основание да се дадат указания на молителя за отстраняване на нередовността.

Предвид изложеното се налага изводът, че първоначалното посочване на изпълнителни способи в молбата за образуване на изпълнителното дело е основание единствено за начисляване на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 1 НМРАВ. При извършване само на тези действия длъжникът не следва да отговаря за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ.

В чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение. Ако такива действия се посочат, то безспорно може да се начисли и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнителния процес съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ.

От представените доказателства е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело и становище по възражението на длъжника срещу наложените обезпечителни мерки, в което е инкорпорирано и повторно искане за извършване на опис на възбранените имоти. Ето защо съдът намира, че към този етап на изпълнителното производство само за извършването на тези конкретни действия следва да се възложи в тежест на длъжника заплащането на адвокатско възнаграждение.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват реалните пазарни цени на услугите в страната.

Следователно посочените в НМРАВ адвокатски възнаграждения служат само като ориентир, но не са с обвързващ характер за съда. Тези възнаграждения, както и присъжданите възнаграждения по НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая с оглед справедливостта в отношенията между страните следва да се възложи в тежест на длъжника да заплати адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното производство в размер на 200,00 лева или 240,00 лева с вкл. ДДС (доколкото ангажираното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС), както и адвокатско възнаграждение за подаденото на 21.10.2024 г. становище на възражението срещу наложените обезпечителни мерки в размер на 100,00 лева или 120,00 лева с вкл. ДДС. По същество подаденото становище има за цел да гарантира, че наложените обезпечителни мерки ще се запазят и 4 взискателят ще може да насочва изпълнението срещу обезпеченията, поради което действието може да се разглежда като такова, насочено към събиране на паричното вземане.