Решение № 828 от 12.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. гр. Хасково, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102811 по описа за 2023 година

Предявен е от В. И. Т., ЕГН **********, от ********, съдебен адрес:

**********, адв. А.Д., член на САК, личен № 1000768210, против “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че сключила с ответника на 28.11.2022г. Договор за паричен заем № 4653662, с който ответникът се задължил да й предостави заем в размер на 500 лв., а заемателят се задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди още, че било уговорено сумата да бъде върната на 8 месечни вноски с дати на плащане: 29.12.2022г., 28.01.2023г., 27.02.2023г., 29.03.2023г., 28.04.2023, 28.05.2023г., 27.06.2023г. и 27.07.2023г., фиксиран годишен лихвен процент 35%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10%, обща сума, дължима от заемателя – 567.84 лв., ГПР – 41,51%. Твърди се, че в чл. 3 от договора било уговорено, че с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой земната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, 1 съответно – получена заемна сума. В чл.4 било договорено задължението на заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица, поръчители; 2. Банкова гаранция в полза на ответника, или 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Твърди се още в исковата молба, че към посочения договор за паричен заем бил сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищ цата Договор за предоставяне на гаранция с № 4653662 от 28.11.2022г., с който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане на задълженията по договора за кредит в полза на заемодателя, с наредител заемателя, а последният да дължи възнаграждение на гаранта в размер на 328.16 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 41.02 лева, дълж и м и н а д а т и : 29.12.2022г., 28.01.2023г . , 27.02.2023г . , 29.03.2023г., 28.04.2023г., 27.06.2023 и 27.07.2023г. Твърди, че в чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на гаранция било договорено заемателят да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по този договор всички други вземания на гаранта по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на заемателя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към гаранта. Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД било дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и била налице свързаност между двете дружества. Твърди още, че нито в 2

Погасителния план, нито в Договора за паричен заем, нито в Договор за предоставяне на гаранция не било посочено какво точно се включва в ГПР например, дали в ГПР се включва възнаграждението за дружеството гарант, което е свързано лице с дружеството заемодател (тъй като дружеството заемодател е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант).

Общо заплатената от ищцата сума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД възлиза ла на 582.59 лева. Ищцата счита, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което всички заплатени от него суми, извън главницата, били недължимо платени и подлежали на възстановяване; договорът съдържал само процент на ГПР, но липсва ла яснота кои точно разходи формират ГПР; записването в договора на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП; посоченият в договора ГПР и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива; посочените в договора за заем стойности, които не включвали възнаграждението за поръчител, представлявали невярна информация, която подвеждала потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 2 ЗПК и изискванията па чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че в случай, че бъде включен разход а за предоставяне на поръчител към ГПР, размерът на действителния ГПР ще надхвърли законоустановения размер. Поради това, че посочения в договора размер на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените, била налице неяснота при определяне на ГПР.

Твърди също, че, за да бъде сключен договора за кредит, кредиторът е изисквал сключване на договор за поръчителство, което представлявало задължително условие за предоставяне на заема, за което поръчителство се дължало допълнително възнаграждение. Двата договора следвало да се разглеждат като едно цяло с оглед договорната обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за поръчителство наред с основното задължение по кредита, по сметка на кредитодателя. Излага съображения, че с това допълнително плащане за поръчител се покриват разходи във връзка със задължението за плащане на сумата и разходът за възнаграждение на поръчителя по същността си представлявал скрита комисионна за 3 кредитодателя, който разход трябвало да бъде включен в ГПР и поради това, че не е направено, бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда доводи , че уговореният с договора за заем ГЛП противоречи на добрите нрави, доколкото уговорената между страните договорна лихва в размер на 35% надвишавала трикратния размер на законната лихва, с което накърнявала равноправието между страните и принципа на добросъвестността при договаряне, а оттам – и добрите нрави. Клаузата на чл.2, т.6 от договора за предоставяне на паричен заем била нищожна, а сумата, платена като възнаградителна лихва за целия срок на договора, била недължимо платена от ищцата и подлежала на възстановяване. Развива съображения, че договорът за предоставяне на гаранция също бил нищожен, като сключен без правно основание, противоречащ на добрите нрави и внасящ неравноправие в кредитното правоотношение. Поддържа, че със същия й се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът й нараствал и създавал опасност от свръхзадлъжнялост, както и била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации. Твърди, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, недействителността на главния договор за заем водела до недействителност и на акцесорния такъв. Поради това, сумата, платена като възнаграждение за гарант, също се явявала недължимо платена и подлежала на връщане. Счита, че следва да й се върне всичко, което е платил а по договора за заем, различно от главницата по договора. Твърди, че пасивната легитимация на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по иска произтичала от обстоятелството, че ищцата е заплащала сумата, представляваща възнаграждение за дружеството-гарант, на дружеството кредитодател, а не на дружеството гарант, което следвало от чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 82.59 лева, представляваща дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023г., до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски по делото.

На основание чл.101, ал.3 от ГПК съдът е приел отговора на исковата молба за неподаден. В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е 4 представил в срок отговор на исковата молба, с оглед приетото от съда, и не е изпратил процесуален представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцата искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

При този изход на делото право на разноски има ищцата. Искането е своевременно предявено - за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ищцата следва да се присъди сумата за платена държавна такса в размер на 60 лева. От представените доказателства /сключен договор за правна защита и съдействие/, се установява, че между ищцата и процесуалния й представител e постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за оказване помощ на материално затруднено лице.

Процесуалният представител претендира възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, което следва да му бъде присъдено, с оглед цената на предявения иск и доколкото в случая процесуалният представител на ищцата – адв. А.Д., безспорно е регистриран по ДДС, поради което върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде добавен ДДС.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, д а заплати на В. И. Т., ЕГН **********, от ********, на основание чл.55, ал.1, предл.1 о т ЗЗД, сумата от 82.59 лева, представляваща сума, получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, д а заплати на В. И. Т., ЕГН **********, от ********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 60 лева за платена държавна такса.

5

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на адвокат А.Д., вписан в САК, сумата от общо 480 лева с включен ДДС, на основание чл.38, ал.2 о т ЗАдв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

6