Решение № 13844 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13844 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110155590 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. А. М. с ЕГН **********, срещу *** – гр. ***, с която са предявени искове както следва: иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения период, конкретно в размер на 20 400 лева за периода 05.12.2025г. – 05.06.2026г.

Ищцата твърди, че е изпълнявала длъжността „***“ по силата на Трудов договор от ***, сключен като срочен за една година с шест-месечен изпитателен срок. Аргументира се, че длъжността, за която е бил сключен договора, не е от сезонен, временен или краткотраен характер. По изключение може по силата на чл. 68, ал. 4 КТ срочен договор да се сключи и за работа, която не е с горните характеристики, но според ищцовата страна понятието „изключение“ в случая не може да се извлече. Така на основание чл. 68, ал. 5 КТ сключеният договор се смятал за сключен за неопределено време и посоченото основание за неговото прекратяване е неприложимо и незаконно. Поради липса на оспорване, не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение.

Ответникът оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Формулира теза, че е основателно прекратено трудовото правоотношение въз основа на уговорения срок. Също сочи, че недвусмислено трудовото правоотношение се счита за прекратено от 09.12.2025г., а не от 05.12.2025г., както сочи ищцата.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Безспорно е прието между страните, както се установява и от писмените документи, че ищцата е работила по Трудов договор № *** като „***“. Прието е още за безспорно, че възнаграждението за последния отработен месец /а именно: ноември 2025г./ за ищцата е била 3431,60 лева.

Трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, като е записано , че длъжността се заема от 09.12.2024г. за срок от една година до 08.12.2025г. Заеманата длъжност е с шифър по НКПД *** в категория персонал „***“, която включвала отговорностите, изброени в приложена длъжностна характеристика, с която служителката предварително се е запознала и й е връчен екземпляр от нея.

Видно от Заповед № *** трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.

1, т. 3 от КТ, като е изписано „прекратявам трудовия договор с изтичане на уговорения срок“ и е посочено считано от 09.12.2025г. В същата е определено още да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 09.12.2024г. до 08.12.2024г. в размер на 5 работни дни.

На 21.03.2025г. е сключен анекс към трудовия договор, който е касаел размера на трудовото възнаграждение. С подаденото от ищцата „Заявление за продължаване срока на трудовия договор“ вх. № *** В. М. е поискала точно това: трудовият й договор да бъде продължен за уговорения срок, считано от 09.06.2025г. след изтичане на изпитателния срок.

Съгласно Служебна бележка изх. № *** ищцата има активна регистрация като безработно лице считано от 16.12.2025г.

Видно от извлечение от партидата на ищцата в НОИ пък няма последващ запис за трудово правоотношение след прекратеното такова с ответния ***.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорни въпроси по фактите по делото няма. И двете страни са съгласни с доказаните основни такива, а и те се подкрепят от приетите писмени доказателства: че е имало трудово правоотношение и то е прекратено на основание изтичане на срока. Оттук нататък обаче започват разногласията в хипотезите, защитавани от всяка от страните.

Ищцовата счита, че първо длъжността „***“ не била нито временна, нито сезонна, нито краткотрайна и поради това за нея не можело да има срочен трудов договор. По този въпрос съдът намира следното.

Дали една длъжност има характер по смисъла на изброените в чл. 68, ал. 1 КТ не е еднозначен въпрос и не е необходимо само граматическо и / или логично тълкуване.

Конкретно длъжността „***“ за едни работодатели може да е със сезонен характер, за други 2

– с краткотраен, за трети – с временен. Сезонен – в едно-сезонни курорти, краткотраен – докато например се правят разкопки на един археологически обект до приключването му, временен – за провеждането на фестивал, за семинар или друго. Изброените примери не изключват възможността точно *** да е имал необходимост от срочно наемане на *** поради временен ремонт на мястото на работа, поради по-интензивната работа в определени периоди /*** имат определена продължителност/, или всякакви други хипотези, които обаче останаха неизяснени и недоказани от ищцовата страна. Не би могло да се възприеме аргумента на ищцата, че само и единствено поради самата длъжност срочен договор за нея не може да има. Напротив, възможно е и това се изследва във всеки един конкретен случай, още повече като се касае до обществена значима институция като поделение на ***.

Ноторно е известно, че ответникът е обект на редовни и множество проверки по финансовата му отчетност, а проверки, открили нередности в процесния период няма. Ето защо съдът приема в случая, че за тази длъжност конкретният трудов договор е бил сключен като срочен законосъобразно.

Според ищцовата страна в случая не важи и чл. 68, ал. 4 от КТ, който дава право на работодателя еднократно да сключи срочен трудов договор по „изключение“. Последното има своето легално определение в ДР на КТ: налице е изключение при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Анализирайки съдържанието на процесния договор, не се откриват белези, обосноваващи наличието на изключение. Действително не намира приложение чл. 68, ал. 4 КТ, защото както бе изведено, по-горе имаме един редовен срочен трудов договор.

Това се потвърждава и от подаденото от самата ищца заявление от 22.05.2025г. Там тя има предвид, че изтича изпитателният срок, уговорен по чл. 70, ал. 1 КТ още със сключването на трудовия договор, и иска последният да продължи да действа „за уговорения срок“. Дори и заявлението да е типово, волята на страната може свободно да се изразява в писмен вид и чрез добавки, поправки и т.н., а такива в този документ няма.

Що се касае до самото прекратяване на трудовото правоотношение. Както е посочено в оспорваната заповед, прекратяването е считано от 09.12.2025г. – надлежно с изтичането на срока, уговорен при сключването на договора – от 08.12.2024г. до 09.12.2025г.

Неоснователен е аргументът на ищцата, че следа като заповедта се връчвала на друга дата /05.12.2025г./ тя имала действие оттогава. Напротив, има действие от посоченото в нея. В противен случай щеще да има отбелязване „влиза в сила от връчването й“. И както правилно отбелязва ответната страна, заповедта за прекратяване на срочния трудов договор не е съществен елемент от неговото прекратяване. То настъпва поради самото изтичане на срока и без има друг сключен договор или друго основание, служителят не би могъл да полага труд след изтичането на срока, съответно – работодателят не дължи възнаграждение след изтичане на същия. Изложеното налага извод, че напълно правилно работодателят по делото е прекратил считано от края на уговорения срок трудовия договор, а не от връчването на 3 заповедта.

В заключение извършеното прекратяване е правомерно и атакуваната заповед е законосъобразна.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 от КТ.

С оглед горния извод за неоснователност на иска за отмяна на уволнението, не подлежат на уважаване и намиращите се в логическа последователност два иска – не може ищцата да бъде възстановена на заеманата длъжност и не й се дължи обезщетение за периода на незаконно уволнение.

По разноските

С оглед изхода на делото и по направеното искане биха се следвали разноски на ответната страна. Същата обаче не е направила искане за присъждането им, поради което такива не й се следват.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. М. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** срещу *** с ЕИК *** и адрес: гр. ***, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 20 400 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода за периода 05.12.2025г. – 05.06.2026г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4