Решение № 13 от 12.02.2020, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 361/2019
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 12.02.2020
- В сила
- 07.03.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ТОДОРОВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.2 изр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 10 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 / 12.2.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........361..........по описа за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Ч.Ч.С. в качеството й на едноличен търговец С-Л-П – ГРУП - Ч.Ч. против наказателно постановление № 471031- F 491405 от 17.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по-горе , като същият в жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че поради това същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение да намали да минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2 от ЗДДС в най- минимален размер .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-горе редовно призован не се явява лично
, за него се явява лично неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като освен това заявява и за приложение при алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ЕТ С-Л- П- Груп – Ч.Ч. наказателно постановление № 471031- F 491405 от 17.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 491405 от 10.06.2019 година срещу С-Л-П- ГРУП- Ч.Ч. ЕТ който констатира за извършено административно нарушение на дата 06.06.2019 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при извършена оперативна проверка в 11.55 часа в търговски обект магазин – плод и зеленчук , намиращ се в гр. Карнобат на ул. 9-ти септември до Халите , стопанисван от ЕТ С-Л-П- - Груп – Ч.Ч. се установило , че при сравнение на данните от касовия апарат със записите „ служебно въведени „ , „ служебно изведени „ суми и наличните суми в касата на обекта не е отбелязана всяка промяна в касовата наличност със съответно записване в момента на извършването й и по този начин се установило необосновано различие в касовата наличност както следва
: разчетената касова наличност от монтираното в обекта ФУ модел DATECS DP – 150 с № на ФП
– 2726274 и индивидуален № DT 726274 е с разчетен общ оборот в размер на 12, 02 лв. , а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 116, 08 лв. съгласно изготвен опис , като по този начин е установена положителна разлика в размер на сумата от 104, 06 лв. , която не е отразена във ФУ към момента на извършването и с точност до минута , въпреки наличност на съответните функции на ФУ за това, тъй като то е в изправност и притежава операция – служебно въведени и служебно изведени парични средства , като горепосочените парични средства в касата са изброени лично от Ч.Ч.С. в качеството й на управител на обекта По този начин се установява , че проверяваното лице нее изпълнило задълженията си извън случаите напродажба да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите
„ служебно въведени „ и „служебно изведени
„ суми , с което е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – протокол за извършена проверка
№ 0340981 от 06.06.2019 година , фискален бон, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на ЕТ на дата 06.06.2019 година , декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице , дневен отчет на ФУ , съкратен отчет на фискалната памет на ФУ , както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М.А. , който се явява очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и от обясненията на жалбоподателя. Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспорва в съдебно заседание , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и то в случая се явява наказуемо, като и затова адм. наказващия орган правилно е процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до неговия най- минимален размер, ако съдът приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание , които не съответстват на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложените му адм. наказания са в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че следва да разгледа това обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ. наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства , като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали правилно адм. наказващия орган е приложил закона .
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.