Определение № 8518 от 13.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9262/2022
- Вид
- Определение № 8518
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 30.08.2023
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8518 гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100509262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, от въззиваемия – ответник „Т.Б.“ ЕАД. Молителят твърди, че следва да бъдат присъдени разноски по представените доказателства за две отделни плащания – съответно на сумата 1560 лв. и на сумата 1704 лв., които касаят процесуални действия по две различни дела.
Моли съда да измени постановеното решение, като го допълни чрез присъждане на разноски на сумата 1704 лв. и на разликата над присъдената сума от 1506 лв. до пълния доказан размер от 1560 лв.
Ответникът по молбата А. П. Ш. не заявява становище.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
С постановеното въззивно решение по делото, с оглед изхода на спора, съдът е присъдил разноски на въззиваемия за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1506 лв., като е приел, че сумата е дължима по представения по-рано сключен договор за правна защита, съгласно представената фактура от 21.01.2022г. и платежно нареждане към нея, а по втората фактура от 23.01.2023г., обективираща плащане в размер на сумата 1704лв., е приел, че касае разноски по втори по ред договор за процесуално представителство за производство по чл. 248 ГПК, които не следва да бъдат присъдени.
1
Въззивният съд не намира основание да ревизира становището си, че в полза на молителя следва да се присъдят разноски само по договора от 22.01.2022г., като по-рано сключен, по който обаче действително доказаният размер е 1 560 лв., а не присъденият от 1506 лв. С оглед горното, на молителя следва да се присъди разликата от 54 лв. до пълния дължим размер на претендираните разноски.
Молбата за присъждане на разноски в размер на сумата 1 704 лв., които съгласно списъка по чл. 80 ГПК се претендират за производство по обжалване на определение от 15.07.2022г. по чл. 248 ГПК, е изцяло неоснователна. На първо място, разноски за производство по чл. 248 ГПК не се дължат самостоятелно. Отделно от изложеното, поддържаният в настоящото производство довод, че двата отделни договора за правна защита касаят процесуални действия по две различни дела, е изцяло неоснователен.
Гр.д. № 10823/2021г. на СГС, ІІ А състав е първоначално образуваното по въззивната жалба дело, което е било прекратено и делото върнато на СРС за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, след което делото отново е върнато на СГС и по него е образувано настоящото дело, приключило с постановеното въззивно решение. С оглед горното, прекратяването на първоначалното образувано въззивно производство не е акт по смисъла на чл. 81 ГПК и не се дължат разноски за две различни въззивни производства, а за едно.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение от 09.05.2023г., постановено по гр.д. № 9262/2022г. на СГС, ІІ А състав, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:
ОСЪЖДА А. П. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 54 лв. – допълнително разноски за адвокатско възнаграждение до пълния дължим размер от 1 560 лв. за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т.Б.“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в останалата част – за присъждане на сумата 1704 лв., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в 1 –седмичен срок от съобщението пред ВКС.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3