Решение № 154 от 26.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. П., 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 43/16.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220100588 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул.

„Т. и п.“ № 7, чрез адвокат Р. З. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П.

Ю. Т.“ № 1, против Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „34-та“ № 4, с правно основание чл.76 ЗС да бъде осъден ответникът да възстанови на ищцата, отнетото по скрит начин владение върху реална част от 38 кв.м. от източната част на дворното място, съставляващо У. XXIV-432, кв. I, по плана на с. С., както и да възстанови премахнатата от него ограда.

Отхвърлил е и предявения в условията на евентуалност от В. А. Г. чрез адвокат Р. З. от АК П., против Г. П. Н., иск с правно основание чл.75 ЗС да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху недвижим имот с площ от 38 кв.м. от източната част на дворното място, съставляващо У. XXIV-432, кв. I по плана на с. С. и да премахне изградената от него ограда, както и да възстанови първоначалното състояние на оградата.

Осъдил е В. А. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, сума от 500 лева, представляваща съдебни разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В. А. Г. чрез нейния процесуален пълномощник с 1 изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че събарянето на старата ограда и построяването на новата е станало до края на м.май 2021 г., тъй като от показанията на свидетелите Т. и М. било безспорно установено, че оградата била развалена към края на м.С.. Неправилно било прието също така, че ищцата В. Г., която живеела постоянно в И., била уведомена за действията по премахването на старата ограда и построяването на новата, както и с действията по трасиране на новата ограда, предприети от ответника.

Неправилно в тази връзка били кредитирани показанията на свидетеля П. Н., който бил заинтересован от изхода на спора, тъй като е баща на ответника.

Безспорно било установено, че трасирането на границата между двата съседни имота било сторено на 29.09.2021 г., до която дата съществувала и старата ограда, която била премахната, а до края на С. на нейно място била изградена новата ограда. Безспорно било установено от доказателствата по делото, че новата ограда навлизала с около 2 м. в имота на ищцата.

Жалбоподателката твърди, че нито един от свидетелите, вкл. и свидетелят Н., не е твърдял, че ищцата е била уведомена за извършената фактическа промяна на границата между имотите на страните и това ще доведе до навлизане на оградата в нейния имот. Трасирането на границата и преместването на оградата било осъществено, докато ищцата се е намирала в И. без нейно знание и съгласие. Жалбоподателката оспорва датата 17.05.2021 г. като дата, на която се е осъществило фактическото преместване на оградата. Протоколът за трасиране от тази дата бил частен писмен документ и отразените в него факти следвало да се ценят във връзка с останалите доказателства по делото.

Безспорно било доказано и че отнемането е станало по скрит начин, тъй като било установено, че синът на ищцата присъствал на няколко трасирания, премахнал е тоалетната, но не е премахнал съществуващата ограда, нито е участвал в строителството на новата, а ищцата трайно отсъствала от страната по време на целия този процес.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. П. Н. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени съображения в подкрепа на изводите на районния съд и е заявено искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в открито 2 съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Г. Н. ищцата В. Г. е твърдяла, че е собственик на недвижим имот У. XXIV- 432, кв. I по плана на с. С. с площ от 368 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда.

Собственик на съседния У. XII бил ответникът, като двата имота били разположени един зад друг на ул. “31-ва“ в с. С.. Границата между имотите била определена и маркирана с масивна бетонова ограда, поставена преди много години. В края на м.С. 2021 г. ответникът, използвайки отсъствието на ищцата, навлязъл в нейния имот и преместил оградата почти с 2 метра в задната част на двора й. За това свое действие той нямал никакво правно основание, съдебно решение или административно разпореждане, като по този начин отнел от владението й 38 кв.м. Ищцата се завърнала в началото на 2022 г. от чужбина и видяла преместената ограда, а от съседите разбрала подробности.

С изграждането на новата ограда ответникът бил лишил ищцата от владението на посочените 38 кв.м., като отнемането било извършено по скрит начин, защото ответникът се възползвал от отсъствието й от страната.

Ищцата е твърдяла, че нарушаването на владението е в резултат на премахване на съществуващата между имотите ограда и построяването на нова, но на различно място, като по този начин ответникът е навлязъл с 38 кв.м. в имота на ищцата.

Твърдяла е, че подобни самоволно действия променяли изцяло фактическото положение, нарушавайки правото на ищцата да упражнява фактическата власт върху имота. Поддържала е, че независимо от това, къде следва да бъде разположена имотната граница между двата имота и в чий имот следва да попаднат процесните 38 кв.м., същите били отнети от владението й по скрит начин и не по установения ред.

В условията на евентуалност счита, че ответникът следвало да прекрати нарушението, като предаде владението на частта от имота й, която е завладял.

Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът на основание чл.76 ЗС да възстанови на ищцата отнетото по скрит начин владение върху реална част от 38 кв.м. от източната част на дворното място, съставляващо У. XXIV-432, кв. I, по плана на с. С., както и да възстанови премахнатата от него ограда.

В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което на основание чл.75 ЗС да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху недвижим имот с площ от 38 кв.м. от източната част на дворното място, съставляващо У. XXIV-432, кв. I по плана на с. С. и да 3 премахне изградената от него ограда, както и д възстанови първоначалното състояние на оградата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез своя процесуален пълномощник е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърдял е, че оспорва изцяло исковете и моли съда да ги отхвърли.

Не е оспорил, че е собственик на У. XII, в кв.1 по плана на с. С., общ.

С..

Оспорил е твърдението, че е извършвал каквито и да било самоуправни действия по отношение на ищеца и собствения му имот съставляващ - У.

XXIV- 432, в кв. 1 по плана на с. С.. общ.С..

Оспорил е, че между съседните имоти е имало изградена от ищцата ограда. В тази връзка е твърдял, че между двата имота е имало изградена от бившите собственици полуразрушена тоалетна и бетонен трегер, които още през месец май на 2021 г. били премахнати от сина на ищцата - Г. П.Т. и наетия от ищцата А.Ж. М.. В тази връзка ответникът е твърдял, че се разбрали с ищцата да наемат геодезическа фирма, която да трасира границата между имотите и след това заедно да изградят ограда на имотната граница с оглед предстоящите в бъдеще застроявания. Страните по спора - ищцата, чрез сина й Г. П.Т., който стопанисвал имота и ответникът, чрез баща си - П. Г.ев Н., наели фирма „З.Г.“, която на 17.05.2021 г., в присъствието на П. Н. и Г. Т. трасирала и обозначила имотната граница между процесиите имоти. След това страните заедно, чрез П. Н. и Г. Т., в рамките на една седмица изградили процесната ограда. Всяко едно от тези действия според ответника е било извършено със знанието и съгласието на ищцата, като непрекъснато през целия период от време - от премахването на тоалетната и бетонния трегер, до изграждането на оградата – тя била държана в течение на събитията от сина й.

Ответникът е твърдял, че повече от девет месеца не е имало никакви проблеми между страните, след което ищцата започнала да твърди, че според съседи оградата не е изградена на имотната граница.

С доклада по чл.146 от ГПК районният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата е собственик на У. XXIV- 432, кв. I по плана па с. С. с площ от 368 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том XI, дело 1579/2016 г., че на 21.09.2016 г. а ответникът е собственик на У. ХХІІ-общ., в кв. 1 по плана на с.С., общ.С. въз основа на нотариален акт от 10.08.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том VI, дело 981/2018 г.

Като доказателство по делото е представен протокол за трасиране, 4 означаване и координиране на У., собственост на ищцата от 29.09.2021 г., в който е посочено, че при трасирането е присъствала ищцата В. А..

Представена и приета като доказателство по делото е и първа страница от протокол за трасиране на обект - имота собственост на ответника от 17.05.2021 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се установява, че площите на парцелите по създадения от вещото лице цифров модел съгласно действащото изменение от 1994 г. са, както следва: 350 кв.м на ищцата, 467 кв.м на ответника, 501 кв.м на северния съсед на ищцата и 633 кв.м на южния съсед на ищцата. На място ищцата владее общо около 365 кв.м, от които около 8 кв.м са част от северния съсед У. ХХІІІ-общ., при трайно материализирана съществуваща граница; общо около 20 кв.м са част от улица, като от тях около 8 кв.м са при трайно материализирана съществуваща граница. Според вещото лице на място ответникът владее около 528 кв.м, от които около 3 кв.м са част от северния съсед У. ХХІІІ-общ., при трайно материализирана съществуваща граница; около 30 кв. м. са част от северния съсед - само на ответника, У. X.- общ, при нетрайно материализирана съществуваща граница; около 9 кв.м са част от улица и около 19 кв.м са част от имота на ищцата - при сега изградената нова ограда, като при сравнение с границата от изменението от 1994 г., или около 23 кв.м, ако се вземе предвид същото изменение на регулацията, както е приложена на място. На място северният съсед У. ХХШ-общ. владее около 494 кв.м, при трайно материализирани граници. На място южният съсед У. XXV владее около 633 кв.м, при трайно материализирани граници. Към заключението е приложено Приложение № 5, на което вещото лице е посочило границата между имота на ищцата и ответника и е оцветило в жълто частта от имота на ищцата, завзета при построяването на новата ограда от ответника.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че на място границата между имотите на страните, която съществува не отговаря на никакъв план. Прилагането на регулационния план от 1994 г. не се отнасяло за спорната граница, а за границите с другите съседни имоти. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

За изясняване на спора по делото пред районния съд са допуснати и изслушани свидетели на двете спорещи страни.