Решение № 151 от 15.01.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 151

Плевен, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20237170700677 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.Б., против Заповед УРИ 6816з-416/17.07.2023 год. на Дисциплинарно наказващ орган Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен /ЗЖУ/ Комисар В.Н., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършени нарушения на служебната дисциплина.

В жалбата се възпроизвежда заповедта за наказание, като се оспорва законосъобразността й. Жалбоподателят сочи, че въпреки обема на заповедта, същата не съдържа всички законови реквизити, посочени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР. В заповедта е налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания, обосновали издаването й. Сочи, че от една страна в обстоятелствената част на заповедта са описани четири нарушения, които се твърди, че представляват такива по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, след което, след обсъждане на възраженията, давани в хода на проверката, органът приема и визира две от нарушенията, като непосредствено след това при обсъждане на тежестта на нарушенията приема нарушението /ед. число/ на Д., като тежко и отново визира и четирите нарушения, описани в обстоятелствената част на заповедта. Според жалбоподателя не става ясно административният орган какво виновно поведение на служебната дисциплина приема за извършено, което е квалифицирал и подвел като нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и чл. 200, ал.1, т. 11 “неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители от ЗМВР.“ Сочи още, че от друга страна, в процесната заповед са описани в обстоятелствената част четири осъществени, според дисциплинарно наказващия орган, от наказаното лице, нарушения. Същевременно за всички тях е наложено само едно наказание. Счита, че по принцип няма пречки органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващия орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. В случая това не е сторено от ДНО, а при издаване на заповедта по този начин е допуснато и нарушение на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост.

Жалбоподателят сочи още, че дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките, визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на всяко от описаните деяния и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Ето защо счита, че преди да определи едно общо наказание при наличието на няколко едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва, за всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя и едва тогава да наложи едно общо наказание. Твърди, че в случая нито в мотивите, нито в диспозитива е извършено надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина, вложен от законодателя в нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Сочи, че в диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административния орган, е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от негова страна по определяне на отделно наказание за всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт. Горното налага у жалбоподателя извод за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, на която дисциплинарно наказващият орган дори формално не се е позовал. Нарушението на закона при определяне на наказанието според жалбоподателя води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Сочи още в жалбата, че в диспозитива на заповедта бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл. 200, ал.1 т.11 от ЗМВР с буквалното преписване на съответните разпоредби, без да се съдържа конкретика, коя от всички хипотези, визирани в двете разпоредби се приема, че е нарушил. По отношение на визираните нарушения счита, че липсва пълно описание на същите, което от своя страна води и до материална незаконосъобразност на оспорения акт, доколкото описаното от обективна страна не изпълва състава на вмененото нарушение. Отделно от това описаните факти не кореспондират с посоченото правно основание за издаване на заповедта. Твърди, че не са извършени вменените нарушения, като неправилно е приложен и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че действително е бил за времето от 08-20ч на 21.03.2023 г. в наряд АП съвместно с мл.инсп. А.Й.А., мл.инсп. В.Г.Г.и мл. инсп. В.С.И.с лек автомобил ***в района на РУ-Долна Митрополия. Относно вмененото му нарушение за неносене на шапка твърди, че съгласно чл. 3 от Наредба 8121з-1175/ 29.09.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, за условията и реда за осигуряване на държавните служители в МВР на работно и униформено облекло- „Работното облекло, униформеното облекло, еднократното допълнително вещево имущество и снаряжение, се осигуряват от вещевото звено, обслужващо съответната структура на МВР. Твърди, че до настоящия момент не е получавал шапка от вещевото звено в ЗЖУ-Плевен. Съобразно посочената разпоредба работното облекло, униформеното такова и еднократното вещево имущество се осигуряват от вещевото звено. Нито в тази наредба, нито в друг нормативен акт е разпоредено при липса на такова, служителя да заявява писмено, че няма такава. В хода на проверката при своите възражения Д. е направил искане за проверка, чрез изискване на вещева справка, от която да се установи на същия осигурена ли му е такава или не. Твърди, че не само, че липсват данни да е направена такава справка, но и му се вменява, като нарушение неизпълнение за нещо, което не му е дадено съобразно посочената наредба. Съобразно тази разпоредба, задължение на работодателя е да подсигури такова и когато такова липсва, не би следвало според жалбоподателя да се вменява във вина на служителя.

По отношение на вмененото му нарушение за носенето на полицейска камера, служителят твърди, че още в хода на проверката е представил доказателства за прекарано тежко заболяване от КОВИД-19 през месец ноември 2021 год. с опасност за живота и излежани 36 дни в пулмологията в интензивно отделение в гр. Плевен, като следствие от прекараното тежко заболяване на 01.08.2022 г. по спешност е постъпил за тежка белодробна операция с получен пневмоторакс на левия бял дроб, като все още се възстановява и на моменти от прекараното тежко заболяване не се чувства добре, което налага понякога да седне за момент, да пие вода и т.н и именно поради такава причина и тогава в процесния ден е предоставил полицейската камера на втория служител от наряда, като в същото време е организирал работата на наряда така, че да има пълна обективност за извършените проверки на МПС и лица.

Твърди в жалбата, че по време на дежурството е изпълнен и поставения критерий за проверка на МПС и лица, като са били проверени 16 МПС и 24 лица. Съгласно указанията за работа с камера Хавкинсон, глава 3, точка 5, полицейската камера се получава от старшия на наряда и при необходимост може да се използва от втория или третия член от наряда. Това е направено за пълно изпълнение на задълженията и за постигане на дейността по проверка на МПС и лица, поставена като критерий от ръководството на ЗЖУ-Плевен. Съгласно т.9 от указанията за работа, средствата за аудиозапис и видеозаснемане се използват от полицейските органи при осъществяване на ежедневната им дейност. Видеорегистратора записва постоянно, а ППК само при реагиране на сигнал и прилагане на полицейски правомощия, което е изпълнено и няма произтекли вредни последици при изпълнение на служебните задължения, а е налице пълна обективност за работата на полицейските служители и дейност по време на наряда.

По отношение на твърдяното в заповедта, че жалбоподателят е следвало да извършва справки, Д. е направил възражение още в хода на проверката, че в района, в който е бил, станцията не е имала покритие, като е правил и доказателствено искане за проверка в служба КИС относно това твърдение. Органът, без да извърши необходимата проверка и да изиска такава информация, е приел, че възражението му е неоснователно, тъй като било установено, че има направена една такава справка. Сочи, че няма как да се извърши и справка, чрез таблет, тъй като в ЗЖУ Плевен няма таблети, и към екипа няма колега от РУ Долна Митрополия, който да прави проверки с таблет. Сочи, че направената от А. една справка е от неговия личен телефон.

Позовава се на инструкцията за ППД 8121з-929/02.12.2014 год. преди изменението от декември 2022 год., където в чл.59, ал.2, т.2 е записано, че ,,При необходимост и по преценка на нарядите същите извършват справки, чрез ОДЧ/ОДЦ за лицата и превозните средства.“ Тази инструкция е променена през месец декември 2022 г. В същото време се твърди, че е нарушено указание, разпоредено в писмо № 8121 р-14070/11.07.2022 год. на главния секретар във връзка с изменение на инструкцията за ППД. Твърди, че към дата 21.03.2023 год. е действало последното изменение на инструкцията, което е от м. декември 2022 год. и в тази връзка указания от месец 11.07.2022 год. във връзка с инструкция, която е изменена в декември 2022 год., няма как да бъде вменявано като нарушение, защото не могат да се изпълняват указания, предхождащи изменението и на следващо място защото същите, предвид изменението са в противоречие със самите изменения в инструкцията. Сочи, че с изменението на цитираната разпоредба не се вменява задължение, че за всяка проверка се извършва справка, а е определено, че нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез ОДЦ/ОДЧ. Счита, че в разпоредбата е определено, че нарядите извършват съответните справки, чрез посочените ОДЧ/ОДЦ. Твърди още, че не е била налице и техническа възможност за извършване на проверки.

Сочи в жалбата, че в процесния ден в наряда заедно със Д. е имало още трима служители, които са си изпълнявали задълженията съгласно инструкцията за ППД. Служителите, които са изпълнявали спирането и са извършвали проверката на МПС и лица са по форма съгласно инструкцията за ППД, като мл.инсп. А.А. бил водач и е слязъл до служебния автомобил, като не е изпълнявал задачи по проверка на МПС и лица.По време на наряда няма подавани сигнали и жалби, няма произтекли вредни последици от дейността на наряда.

Счита, че органът неправилно е приел нарушението като тежко. В тази част вместо да изложи мотиви защо приема същото като такова, органът е изредил по пунктове четири броя нарушения, които счита, че е извършил Д., което обаче не попълва липсата на мотиви относно тежестта на нарушението/нарушенията. Сочи, че макар да е обективирано в заповедта, че са настъпили от деянието вредни последици, посочени като - личният пример пред служителите с по- ниска длъжност, което водело до порочност за дейността на ЗЖУ Плевен, то този мотив е формален, равняващ се на липса на такъв, а отделно от това в същото се говори за едно деяние, при все, че в пункта за тежестта на деянието се сочат четири нарушения, като остава неясен въпроса тези приети от органа последици, за кое от общо четири нарушения се отнасят или се отнасят само за едно. Позовава се на доказателствата, от които се установява, че Д. е с 29 годишен стаж, като никога не е наказван и няма налагани дисциплинарни наказания. Счита, че заповедта е издадена при напълно неизяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка, при неправилна квалификация и при пълно несъответствие между мотивите, изложени в заповедта, които следва да съставляват вмененото му нарушение и наложеното наказание. Счита, че с последното са нарушени административно производствените правила по издаване на заповедта и е приложен неправилно материалния закон. Същата е немотивирана и не е съобразена с целта на закона.