Решение № 3078 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110218003 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.

Р. Ц. срещу ЕФ серия К, № 4354234, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша, като се излагат конкретни фактически твърдения и такива относно съмнение в коректността на описаната във фиша фактическа обстановка, както и доводи, които следва да се схващат като такива за нарушаване на процесуалните правила. Възиваемата страна претендира потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.

От писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения – виж!), както и въз основа на проведения в съдебно заседание оглед и от снимковите материали, схеми и разпечатка от географска карта, налични към доказателствената съвкупност, освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 12.01.2021 г. и 30.11.2021 г.) се установява по несъмнен и безспорен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна ТЕХНИКА ЗА ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА не се открива в релевантната нормативна уредба, като изрично следва да се подчертае, че съдът ИЗЛАГА свои изводи по фактите, но просто не действа като своеобразна копирна машина, преповтаряйки съдържанието на фиша, с който страните са запознати, в която връзка се ДАВА 1

ВЪЗМОЖНОСТ на евентуалната касационна инстанция да ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ ПО СЪЩЕСТВО), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка (осъществена от оправомощено от председателя на ДАМТН лице в съответната съобразно оправомощаването лаборатория) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а също и се установява това, че към процесната дата 23.12.2020 г. срещу въззивника Ц. имало само едно влязло в сила (през 2017 г.) НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контрола за чието спазване е възложен на органите на МВР. Следва да се уточни, че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че същата в действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез АТСС нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш, както и че в приложения протокол за използване на АТСС е посочен протокол за метрологична проверка (досежно използваната автоматизирана система), различен (3-39-20 от 31.01.20 г. вместо 338-20 от 30.01.2020 г.) от приложения такъв по делото, като последният визиран протокол, обаче, еднозначно се отнася до така използваната система (видно е, че номерът на конкретната апаратура в различните материали е упоменаван в едни случаи с, а в други /обичайно/ без добавката „/07“). Включително и от допълнително изисканите от съда материали е видно, че процесният пътен участък не е бил част от автомагистрала (освен че е бил извън населено място) и за него е важал именно пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 90 км./ч. (т. е. за всички превозни средства – съобрази внимателно третата колона от таблицата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП!), поради което действително е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Отговор на въпроса за това дали евентуално не е била измерена скоростта на друго ППС дава уредбата по чл. 746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 752, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като се има предвид, че използваната в случая система е била от одобрен тип съгласно изискванията на наредбата, респективно на ЗИ, т. е. за съда няма съмнение чия е измерената скорост, заради която е издаден фишът, а именно на посоченото в същия фиш МПС. При това положение напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), а и уредбата по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП, като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително доколкото при всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. ЕФ съдържа реквизитите, които са предписани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП; други реквизити той не е нужно да съдържа. Отделен е въпросът за това, че изначално няма как да 2 е налице съществено (по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл.

63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН) нарушение на процесуалните правила във връзка с информирането на жалбоподателя относно правото на обжалване на фиша и начина за това – дори да следваше да се приеме, че информация в съответната насока следваше да се съдържа в ЕФ – доколкото това право в крайна сметка е надлежно и в пълнота упражнено. При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на съответния юрисконсулт (макар и само посредством депозиране на писмено възражение срещу жалбата в законовия срок в тази връзка), следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4354234, на СДВР.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3