Решение № 19 от 16.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501793 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 11220/27.05.2021г. от П. Г.

П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „************, чрез адв. П.Т., против решение № 2293/29.04.2021г. по гр.д. № 11298/2020г. на 17-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него частичен иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв.-платена от ищеца без основание в полза на ответника сума по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.П.Я., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението и е осъден да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 разноски в размер на 150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните норми, се моли бъде отменено и вместо това, да бъде уважена исковата му претенция. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Излага, че понеже изп.д. е било перемирано на 02.11.2012г. и прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то не е било налице основание за събиране на сумите по изпълнението след това. В нарушение на процесуалните правила на чл. 146 от ГПК, съдът в обжалваното решение е приел, че процесната сума е получена на основание валидно вземане на кредитора по договора за кредит, материализирано в издадения изпълнителен лист, въпреки въведеното от него друго основание в исковата молба-висящо изпълнително производство, а не валидно вземане по договор за кредит. Ако ответникът е направил подобно твърдение, то е следвало да намери място в направения доклад по делото и да разпредели съдът доказателствената тежест между страните, с оглед това твърдение, но 1 не е, допускайки процесуално нарушение. Съдът не му е указал, че наличието на вземане по договор за кредит се явява правнорелевантен факт, който е въведен от ответното дружество и подлежи на опровергаване от негова страна. Приеме ли съдът, че ответникът е посочил като основание наличието на вземане по договора за кредит, то се моли да бъде прието, че е погасено по давност, като 5-годишният срок е изтекъл , считано от 02.11.2010г., евентуално от 02.11.2012г. Ищецът не разполага с правно основание да получи процесните суми чрез принудително изпълнение.

В срока по чл. 263, , ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредин Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юк Н.В., в който оспорва постъпилата въззивна жалба, като неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и постановено в унисон с материалния и процесуалния закон, с тълкувателната практика на ВКС и практиката на съдилищата. Сочи, че ищецът се е позовал единствено на изтеклата погасителна давност, за да твърди, че направеното след това плащане е без основание. Ищецът не е оспорил дължимостта на сумите нито във връзка с производството по издаване на изпълнителен лист, нито по отношение на сключения договор за кредит, нещо което изрично е посочено по първоинстанционното дело и не е оспорено от ищеца. Решаващият състав само е повторил тезата им, че дори и да настъпи перемпция, сумата се дължи въз основа на изпълнителния титул, а не във връзка с конкретно изпълнително производство. Ищецът не се е позовал на изтекла погасителна давност. Перемпцията няма значение за прекъсването на давността, а съдът има задължение да определи какво следва да доказват страните, а не да им дава указания, какви възражения биха могли да правят.

Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена ,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано ,ведно с присъждане на сторените разноски. Евентуално, ако съдът възложи разноските в тежест на дружеството, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****************, действащ чрез адв. П.Т. е подал искова молба срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2, представлявано от Я.Й.О.,Б.Р. и Т.Я., като е предявил частичен иск за осъждане на ответното дружество д а м у върне сумата от 1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв., която е платена от него без основание, като длъжник по изп.д. № 20107110401753 н а ЧСИ Д. П.Я. в полза на взискателя-настоящ ответник, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 о т ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 02.11.2010г. въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било образувано изп.д. № 20107110401753 н а ЧСИ Д. П.Я. за принудително събиране на парични суми. На 21.10.2011г. по изп.делото е бил съставен протокол, с който е разпоредено да му бъде наложен запор върху МПС **********, но запорно съобщение така и не е било изготвено и изпратено до третото лице. Счита, че в периода о т 02.11.2010 г. д о 02.11.2012 г. нито взискателят е поискал, нито съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия, които да прекъснат предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок . Следователно, считано от 02.11.2012г. производството по изп.д. е било прекратено по право и извършените след тази дата изпълнителни действия се явяват невалидни.

2

Едва след настъпване на перемпцията, с молба от 21.08.2015 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изп.дело, съобразно сключения договор за цесия от 15.05.2015 г. Ответникът-взискател поискал с молба от 30.12.2016 г. извършване на справка за налични банкови сметки и налагане на запор, поради което въз основа на изпратеното запорно съобщение до банка „ЦКБ“ АД на 01.09.2017 г. по изп.д. с а били преведени сумите в общ размер от 4 027,69 лв., а след извършено разпределение, в полза на взискателя е била разпределена сумата в общ размер на 3628.49лв. Счита, че сумата в общ размер на 3628.49 лв. е получена без основание, поради настъпила перемпция.

По тези съображения ищецът предявява иска си за връщане на преведената сума ,ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юк Н.В. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция, като неоснователна.

Срещу ищеца е издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д. П.Я., по което е конституиран о „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател, с оглед сключения с взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия. В хода на изп.д. са предприемани редица действия по провеждане на принудително изпълнение. На 21.10.2011г. е било изпратено запорно съобщение до ОДП -Варна, като е поискано налагането на запор върху МПС на длъжника, така, че е невярно твърдението на ищеца, че такова запорно съобщение не е изготвяно и изпращано. Н а 11.10.2013г. е изпратена призовка до длъжника, с която го уведомяват за насрочен опис на движими вещи и на 21.08.2015 г. е конституиран като взискател по делото . Всички тези действия прекъсват давността. На 14.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до редица банки, на 31.10.2017 г. е подадена и молба за насрочване на опис на движими вещи . След запор на сметките на длъжника в „ЦКБ“ АД са постъпили суми по изп.д., като всяко отделно постъпление също е прекъсвало изтичането на давността. На 25.01.2018 г. длъжникът е подал жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати производството поради настъпила перемпция, която е оставена без уважение от ВОС по ч.гр.д. № 1560/2018г. Перемпция не е настъпила, т.к. са били предприемани своевременно изпълнителни действия. Давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, защото приложение е намирало Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като постановеното впоследствие на 26.06.2015 г. ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС има действие занапред. В тази връзка твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на ТР № 2/2013 г., ОСГТК не е текла погасителна давност, независимо дали има извършвани изпълнителни действия. Сочи още, че давността не се прилага служебно и длъжникът не се е позовавал на изтекла в негова полза погасителна давност. Сочи, че изп.д. действително е прекратено, но поради погасяване на задължението от длъжника.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.Я.П.а е образувано по молба на “БНП Париба 3

Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 с вх. № 16701/02.11.2010г. по издадения срещу П. Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “************ изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8780/2010г. На 33-ти състав на ВРС за заплащане на парични суми. С молбата за образуване на изп.д. взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

ЧСИ е образувал изп.д. и е предприел действия по проучване имуществото на длъжника ,изисквайки справки от Община Варна за постоянен и настоящ адрес, за семейно положение, относно декларирано имущество, ТД на НАП относно регистрирани трудови договори, АВ-София за всички вписвания, отбелязвания и заличавания и от КАТ-Варна относно регистрирани ППС.

На 04.12.2010г. е приета за редовно връчена ПДИ до длъжника.

Видно с протокол от 21.10.2011г. е наложен запор върху собствения на длъжника лек автомобил БМВ 318 с, **********. С уведомление № 14540/21.10.2011г. е изпратено съобщение до ОДП-Варна–ПП за наложения запор.

С протокол от 11.10.2013г. е насрочен опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника на 11.12.2013г. Описът е отложен с протокол от 11.12.2013г.

С молба вх. № 25785/21.08.2015г. е постъпила по изп.д. молба за конституиране на нов взискател-“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, предвид сключения от дружеството с предишния взискател договор за цесия от 15.05.2015г., която е уважена и същият ден е конституиран новия взискател.

С постановление от 14.08.20187г. са наложени запори на всички сметки, банкови касети и вземания в “Алианц Банк Бълггария” АД, “Юробанк България” и “ЦКБ”. Със съобщение изх. № 1103-22170/01.09.2017г., заведено с вх.№ 27193/07.09.2017г. “Алианц Банк България” е уведомила, че са наложени запори на двете разплащателни сметки на длъжника. С писмо изх. № 168618/07.09.2017г. , заведено с вх. № 29411/11.09.2017г. “ЦКБ” АД е уведомила ЧСИ, че по полученото запорно съобщение на 01.09.2017г. трите сметки на длъжника, две от които с авоар и е направен превод на сумите от 727.86лв. и 1941.23лв., като налични по сметките, а видно от двете приложени по изп.д. платежни нареждания на л.

76 и 77 двете плащания са направени на 04.09.2017г.

На 06.09.2017г. е извършено разпределение на сумата от 727.86лв. и на сумата от 1941.23лв.

С преводно нареждане от 15.09.2017г. по сметка на взискателя ЧСИ е превера сумата от 2355.09лв.

С молба в. № 34026/31.10.2017г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към опис и оценка на двежеме вещи на длъжника.

С молба вх. № 34208/02.11.2017г. длъжникът П. Г. П. е поискал от ЧСИ да прогласи настъпилата перемпция, на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ЧСИ е оставила без уважение тази молба по съображения, че перемпция не е настъпила.