Определение № 1308 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900032 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД срещу решение № 260007 от 17.08.2022г. по в.т.д. № 753/2019г. на Апелативен съд – Пловдив.

С въззивното решение е обезсилено решение № 261 от 24.06.2019г. по т.д. № 84/2017г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е прекратено, на основание чл. 363, б.“д“ от ЗЗД, гражданското дружество между касатора и „Тексима Трейдинг“ ЕООД, възникнало по договор за сътрудничество и съвместна дейност от месец ноември 2013г., и в тази част производството по делото е прекратено. Със същото решение е отменено решението на Окръжен съд – Смолян в частта, с която „Тексима Трейдинг“ ЕООД е осъдено да заплати на касатора сумата от 1 200 000 евро, внесена и подлежаща на връщане при прекратяване на гражданското дружество дялова вноска и предявеният от касатора иск с правно основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД е отхвърлен. Отхвърлени са изцяло предявените при условия на евентуалност искове за заплащане на сумата от 1 200 000 евро като подлежаща на връщане дялова вноска, внесена на неосъществено основание (чл. 55, ал. 1, пр. 2 от 1

ЗЗД, вр. чл. 359, ал. 3 от ЗЗД), като получена на отпаднало основание – по неизпълнен и прекратен договор за поръчка и във връзка със сключения договор за сътрудничество и съвместна дейност (чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 280 от ЗЗД, вр.чл. 359, ал. 3 от ЗЗД), както и за заплащане на сумата като обезщетение за поправяне на вреди, причинени от непозволено увреждане на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във връзка с договора за сътрудничество и съвместна дейност.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта на исканото прекратяване на договора за гражданско дружество поради наличието на основателни причини преди изтичане на срока му и е прекратил производството по делото в тази част.

Съдът е приел, че липсва правен интерес от воденето на този иск, но потестативното право възниква от определени факти и възможността за тяхното установяване и доказване не може да бъде преклудирана поради факта, че по време на висящността на процеса са настъпили други факти, които водят или биха могли да доведат до неговото погасяване. Същевременно според възприетото в правната теория липсва интерес от конститутивния иск, когато целената с него промяна е настъпила по силата на други факти или може да бъде постигната чрез извънсъдебно изявление на ищеца (Проф.

Живко Сталев „Българско гражданскопроцесуално право“, § 42). Правните последици от прекратяването на дружеството поради основателни причини са предмет на иска по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. Целта на дружеството не е можело да бъде постигната поради загуба на доверие между съдружниците и злоупотребата със средствата, дадени от ищеца. Неправилно е бил отхвърлен и вторият предявен иск по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищецът основава твърденията си на чл. 12 от договора за дружество.

Договорната воля на страните е била правилно установена от въззивния съд.

При прекратяване на договора оборотните средства да се върнат на притежателя след балансово приключване на дейността, а инвестиционните средства, които са вложени в ДМА, да се върнат след приспадане на 2 амортизационните отчисления по остатъчна стойност. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че такива уговорки противоречат на императивна норма от закона (чл. 361, ал. 2 от ЗЗД). Уговореното, че внесените от съдружника оборотни и инвестиционни средства подлежат на връщане след прекратяване на дружеството, е в отклонение от общото правило, че дяловете на съдружниците се считат равни и представляват „уговаряне на друго“ в съответствие с диспозитивната норма на чл. 359, ал. 2 от ЗЗД. В случая договорът е останал нереализиран. Дружеството не е осъществявало дейност, не е завело и водило отделно счетоводство в нарушение на закона, ответникът не е дал отчет за изразходване на средствата, използвал е всички пари, за да придобие само за себе си вещи на значителна стойност. Съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, но тя не е направила задълбочен и категорично належащ в случая анализ на първичната счетоводна документация, отнасяща се както към дейността на ответника, така и към дейността, извършвана в изпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1 от договора за сътрудничество и съвместна дейност. Заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза М. и по зоотехническата експертиза А. не са основани на събраните по делото доказателства, а изцяло ги игнорират и им противоречат. Съдът не се произнесъл по доказателствената стойност на първичните счетоводни документи. На тези документи, без от съдържанието на решението да се установява кои са те и и как се отразяват на финансовия резултат, е отдадено необосновано и решаващо значение. Съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца. Във връзка с това оплакване касаторът сочи, освен другото, че не е бил обсъден доводът, че ответникът е изразходвал получените средства (инвестиционни средства в размер на 200 000 евро и оборотни средства в размер на 1 000 000 евро) изцяло за придобиване на недвижими и движими вещи само на свое име. Не е бил изследван въпросът за това какви вещи са придобили съдружниците в дружеството, каква е тяхната стойност и с какви средства са придобити. В исковата молба е било посочено и последователно поддържано, че ответникът е придобил само за себе си недвижим имот в с. Градище, община Шумен, телескопичен товарач Bobcat T35120SL, трактор John Deer 5125M, балировачка John Deer F440M Roto Flow, фолираща машина Kuhn RW 1600, плуг Kuhn Challenger, влекач DAF, модел FT XF 1005460 SC и полуремарке за транспорт на животни Pezzaioli, колесен трактор Versatile модел 2375, ремарке 3 за разхвърляне на сух тор марка Jeantil, модел EPR 27-20. Също съгласно изложеното в касационната жалба относно иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, мотивите на въззивния съд по този иск са лаконични. Съдът не е обсъдил доводите на молителя, нито е направил анализ на обстоятелствата по делото.

Не е обсъдено твърдението на касатора - ищец, че гражданско дружество не е действало, а договорът за дружество е съществувал само формално. Във връзка с иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 280 от ЗЗД в касационната жалба е изложено, че договорът от месец ноември 2013г. съдържа в себе си и договор за поръчка и ответникът е дължал отчет по него. Тези обстоятелства неправилно не са били съобразени от въззивния съд. Доказването на мандатно правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Ответникът не е дал и не може да даде отчет за извършената дейност. Налице са доказателства за причинена от ответника вреда и са били налице основания за уважаване на последния предявен при условията на евентуалност иск.

Ответникът въобще не е възнамерявал да използва предоставените от ищеца суми по договора за сътрудничество и съвместна дейност по предназначение.

Той е действал изцяло в противоречие с дължимата грижа на добър стопанин и добър търговец и по този начин е увредил интересите на ищеца. По силата на общото правило на чл. 45 от ЗЗД същият следва да поправи вредите, които виновно му е причинил. Отговорността на ответника е деликтна, тъй като договорът за дружество не поражда насрещни права и задължения на страните по него и поради това въз основа на него не може да бъде ангажирана отговорност за неизпълнение на задълженията на никой от съдружниците.

Поради това ответникът дължи на ищеца сумата от 1 200 000 евро, представляваща задължение, произтичащо от непозволено увреждане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на материалноправни и процесуалноправни правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановление, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

4

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

Въпроси във връзка с иска по чл. 363, б.“д“ от ЗЗД:

1. Влияе ли се правото на иск по чл. 363, б.“д“ от ЗЗД и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество по ЗЗД последващи факти – настъпило прекратяване на договора поради изтичане на срока, за който дружеството е било учредено?

2. Изтичането на срока, за който е учредено дружеството, представлява ли факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, когато е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 363, б.“д“ от ЗЗД преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за дружество?

3. Какъв е предметът на иска по чл. 363, б.“д“ от ЗЗД и дължи ли съдът произнасяне по него, независимо от настъпването на други прекратителни факти – в случая изтичането на срока?

4. Допустимо ли е решението, с което дружеството се прекратява, ако са налице основателни причини за това или не, с оглед конкретния за този спор факт, че в хода на процеса е настъпило прекратяване на дружеството поради изтичане на срока?

5. В какви случаи намира приложение хипотезата на чл. 363, б.“д“ от ЗЗД и към кой момент следва да се преценява наличието на основателна причина за прекратяване на дружеството?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с възприетото в решение № 21 от 25.03.2013г. по т.д. № 290/2012г. на ВКС, ТК, І т.о.

Въпросите се считат и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва съдебна практика.

Въпроси във връзка с иска по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД

1. Ограничено ли е правото за свободно договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД в случай, че договорката не противоречи на конкретна повелителна 5 норма на закона и длъжен ли е съдът да тълкува договора според волята на страните, обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната вола на страните?

2. Дължи ли всяка от страните по договора грижата на добрия стопанин, а когато е търговец и грижата на добрия търговец, която по силата на договор за дружество по ЗЗД изрично е поето конкретно задължение (в случая за прозрачност на документацията – приходни и разходни фактури в процеса на извършваната търговска дейност)?

3. Представлява ли уговореното в чл. 12 от договора за дружество от м.11/2013г. „уговорка на друго“ по смисъла на чл. 329, ал. 2 от ЗЗД и дава ли право за търсене на собствен дял по смисъла на чл. 359, ал. 3 от ЗЗД?

4. Такава уговорка противоречи ли на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД?

5. Допустимо ли е дяловете на съдружниците да не са равни и това представлява ли нарушение на императивната забрана на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или печалбите?

6. Какъв е предметът на иска по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД и как следва да се направи цялостна рекапитулация на резултата от дейността при положение, че не е водено отделно счетоводство на гражданското дружество в нарушение на закона и съществуването му не е отразено в ГФО на страните?

7. При събиране на нови доказателствени средства (експертизи) длъжен ли е въззивният съд в решението си да мотивира защо е допуснал такава и да посочи конкретни процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които да налагат събирането на нови доказателства?