Решение № 522 от 26.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20211100510901 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника З.А.Г., ЕГН ********** с адрес: село Червен брег, област Кюстендил, ул. “** **“ № 27, чрез адв.

И.М.Г., АК-Кюстендил против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 01.07.2021 г. по изп. дело № 20128510403259 по описа на М.П. рeг. № 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Твърди се, че изпълнително дело е образувано през 2012 г. с друг първоначален взискател въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.01.2011 г. от СРС по гр.д.№ 6254/2010 г. 49-ти състав. През месец юни 2021 г. длъжникът е получил запорно съобщение, с което е уведомен, че ЧСИ М.П. на основание чл.450 от ГПК е предприел изпълнително действие - налагане на запор върху два броя МПС, едното от които не е собственост на длъжника. Със същото съобщение изх. №34706/ 10.06.2021 г., длъжник ът е уведомен, че изпълнителното дело е образувано по молба на търговското дружество „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, но този взискател е бил регистриран в Търговския регистър три години след образуване на делото. Посочва, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. От влизането в сила на Заповедта за изпълнение през 2011 г. до предприемане на валидни изпълнителни действия срещу 1 длъжника е изтекла 5-годишната давност за вземането, установено със сила на пресъдено нещо. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.

"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Твърди се в частната жалба, че не е уведомен надлежно за конституирането на настоящия взискател като частен правоприемник на първоначалния такъв, както и за валидността на цесията по отношение на длъжника. Установеното в чл. 99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника. Изискването съобщението да бъде извършено от стария кредитор /цедент/ или чрез ЧСИ, не е налице. Моли съда да отмени отказа за прекратяване по изпълнителното дело и да вдигне наложените възбрани и запори по делото.

Взискателят „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК **** не изразява становище по жалбата .

Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20128510403259 по описа на ЧСИ М.П. рeг. № 851, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:

Изпълнително дело № 20128510403259 е било образувано на 27.12.2012 г. по молба с вх. № 42645/27.12.2012 г. на „ А. С. НА В.“ ООД, ЕИК: ****, чрез пълномощника си юрк. Р.М., въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2011 г., издаден от СРС по гр. дело № 6554/2010 г. на „К.“ АД срещу длъжника З.А.Г. за С. на следните суми: 1 272.05 лв. - главница на вземане, произтичащо от Договор за заем CrediGo № 2042 - 00190053 от 31.07.2008 г.; сумата 297.98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 10.02.2010 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 131.40 лв. направени разноски по делото. С молбата си за образуване на делото взискателят е поискал да се извършат необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането на взискателя. Също така е упълномощил съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в което е описан договора за цесия между „К.“ АД и „А. за С. на В.“ ООД.

На 09.01.2013 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 507, ал. 1 от ГПК са били изпратени запорни съобщения до кредитните институции в Република България.

На 12.02.2013 г. е изпратено запорно съобщение и до работодателя на длъжника.

На 15.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до СДВР- Пътна полиция за налагане на запор на моторно превозно средство.

Депозирани са молби от взискателя за извършване на справки и посочване на изпълнителни способи с вх. № 10306/ 06.03.2015 г.; вх.№ 34878/ 11.08.2015 г. и вх № 50146/ 17.11.2015 г.

На 18.11.2015 г., както и на 03.11.2016 г. са изпратени отново запорни съобщения до банки.

Н а 30.12.2019 г. с вх. № 99404 е депозирана молба от взискателя за 2 справка за налични банкови сметки и трудови договори и съответно налагане на запори.

След извършените справки, на 07.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодател, а на 10.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до ОДП Кюстендил - Пътна полиция за налагане на запор на две моторни превозни средства, собственост на длъжника.

С възражение от 01.07.2021 г. с вх. № 64916, подадено от З.А.Г. чрез адв. И.Г., е поискано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекъл преклузивен двугодишен срок от извършване на последното изпълнително действие спрямо молителя. Постановен е отказ за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в съобщение с изх. № 39621/05.07.2021 г.

На 21.07.2021 г. е подадена жалба с вх. № 70818, въз основа на която е образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм .

ДВ, бр. 86 от 2017 г.) , длъжникът може да обжалва: 1 . постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2 . взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7 . бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 3 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за С. или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал висящността на производството, като е подавал молби с посочени изпълнителни способи в тях, както и периодично са извършвани исканите в молбите изпълнителни действия от съдебния изпълнител.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че поради липсата на уведомление, адресирано до длъжника относно конституирането на „А. за С. на В.“ ЕАД (с предходна дружествена форма ООД към датата на сключване на договор за цесия - 25.10.2012 г., както и към датата на образуване на изп.дело №20128510403259 - 27.12.2012 г.) по силата на договор за цесия, не се доказва частното правоприемство, поддържано от „А. за С. на В.“ ЕАД, както и това, че извършените изпълнителни действия срещу длъжника са без процесуално значение. Видно от данните по изпълнителното дело, ПДИ е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК и в нея е посочено наличието на договор за цесия между „А. за С. на В.“ ООД и „К.“ АД.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваният отказ е правилен и следва да бъде потвърден, тъй като по отношение на процесното изпълнително производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 15419/03-09.2021 г. на длъжника З.А.Г., ЕГН ********** с адрес: село Червен брег, област Кюстендил, ул.

****, чрез адв. И.М.Г., АК-Кюстендил против

РАЗПОРЕЖДАНЕ от 01.07.2021 г. по изп. дело № 20128510403259 по описа на М.П. рeг. № 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5