Решение № 95 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Монтана, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630100684 по описа за 2025 година

Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143 и 146 ЗЗП.

Ищецът П. В. П. твърди в исковата си молба, че на 15.11.2024 година сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит L 371269, по силата на който получил в заем сумата от 800.00 лева (409.03 Евро). Според условията на договора ГЛП е 25%, ГПР 68.15%, а срокът на издължаване – 12 месеца. Освен това следвало да заплати и сумата от 134.40 лева (68.72 Евро), разпределена към месечните погасителни вноски.

Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 и чл.19 ЗПК. В договора не е посочен действителният ГПР. Посоченият ГПР не включва всички тежести, с които вземането е обременено, липсва посочване на методиката на неговото изчисляване. Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане на заявлението за кредит.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Ю.К. взема становище за неоснователност на предявения иск и излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение, при което нито договорът като цяло, нито отделни негови клаузи са недействителни, като сключени в нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира заплащане на разноски.

Предявява насрещен иска, като излага твърдения, че ищецът по първоначалната искова 1 молба бе е погасил нито една вноска по кредита. Поради това моли съда, да постанови решение, с което го осъди да заплати на дружеството сумата от 800.00 лева главница (409.03 Евро), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 22.05.2025 година, 40.79 лева (20.86 Евро) падежирала договорна лихва за периода 15.11.2024 – 02.02.2025 година и 33.01 лева (16.88 Евро)мораторна лихва върху предсрочно падежиралата главница за периода 03.02.2025 – 22.05.2025 година, като претендира и разноски по насрещния иск.

В отговор ищецът излага доводите, развити в първоначалната искова молба, като заявява, че не само клаузата за такса, но и целият договор е недействителен, поради което и предявеният насрещен иск се явява неоснователен.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 15.11.2024 година между тях бил сключен договор за паричен заем L 371269, по силата на който ищецът получил сумата от 800.00 лева (409.03 Евро). Заетата сума следвало да бъде върната в срок от 12 месеца. Според клаузите на договора ищецът следвало да заплати разсрочено с всяка от погасителните вноски и такса за разглеждане на кредита. Таксата не е включена в ГПР. За погасяване на кредита ищецът не е направил нито една вноска.

От представените по – горе писмени доказателства съдът обосновава извод, че между страните на 15.11.2024 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора и заемателят са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

2

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно, като част от ГПР следва да се разглеждат и вменените задължения за заплащане на такса, независимо дали дължимостта й предхожда сключване на договора или не. Ясно е, че таксата е дължима като част от задължението по кредита и заплащането й е включено в погасителния план. С включването на таксата ГПР реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК (само таксата е 25 % от стойността на кредита). Напрактика се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, а посочената такса е прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

Ищецът не ангажира доказателства да е погасил задължението си. Ето защо предявения насрещен иск за заплащане на главница в размер на 800.00 лева се явява основателен. По изложените по – горе съображения и на основание чл.23 ЗПК вземанията за договорна лихва се явяват неоснователни. Неоснователно е и искането за присъждане на мораторна лихва – такава е предявена за периода от 03.02.2025 до 22.05.2025 година, където първоначалната дата се определя като дата на предсрочно падежирала главница, а 22.05.2025 година е датата на предявяване на насрещния иск. В случая няма данни на ищеца – длъжник да е обявена предсрочната изискуемост на цялото вземане, поради което към 03.02.2025 година не е била налице изискуемост на вземането, за да бъде санкциониран последващия период с обезщетението за забава.

Предвид изхода на главния и насрещния иск и еквивалентността на вземанията на страните за разноски, съдът не присъжда такива в полза на която и да е от страните.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между П. В. П. с ЕГН ********** от град Монтана, ************ и „Ю.К. България“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град София, ************* нищожността на договор за паричен заем L 371269 от 15.11.2024 година.

ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН ********** от град Монтана, ************ ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.К. България“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град София, ************* сумата от 409.03 Евро, представляваща главница по договор за паричен заем L 371269 от 15.11.2024 година по предявения насрещен иск, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за 3 заплащане на договорна и мораторна лихва като неоснователни Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4