Решение № 227 от 25.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120200640 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на „МИЛАНО АРТ“ ЕООД, ЕИК:

203932271, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Младост 1А, бл.527, вх.2, ет.3, ап.29, представлявано от управителя Е. Н. М., срещу Наказателно постановление №006710/16.01.2025г. , издадено от председателя на комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомен, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява ю.к.Джеджев, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с кампания на Комисия за защита на потребителите „Програма Лято 2024г.“, със Заповед №1774/12.08.2024г., на 15.08.2024г. с КП№2763813 е извършена проверката в обект - Бистро „Милано“, стопанисван от „МИЛАНО АРТ“ ЕООД.

1

Проверяваният обект е прилежащо ЗХР към семеен хотел „Милано“. В хода на проверката е установено, че в обекта се извършва туристическа дейност „ресторантьорство“ на база издадено Удостоверение за категоризация от Община Бургас с рeг. № 2937 за утвърдена категория „2 звезди“, вид и наименование на обекта: Бистро „Милано“, дата на издаване:

19.06.2024г. и валидност до: 18.06.2029г. Капацитетът на заведението е 48 места, от които 30 на закрито и 18 на открито. Преди проверката, с отделен констативен протокол №2763811/15.08.2024г. в офиса на Комисия за защита на потребителите РД-Бургас, находящ се в град Бургас, площад „Гаров“ №18, е направена разпечатка на официалния интернет сайт на търговеца „МИЛАНО АРТ“ ЕООД - www.hotelmilano.bg, от която е видно, че обектът се рекламира в интернет пространството като „Ресторант“. При зареждане на сайта www.hotelmilano.bg се отваря начална страница с рекламен надпис „ХОТЕЛ И РЕСТОРАНТ „МИЛАНО“ и е поместена информация за „Ресторант Милано“ с информация за местоположението, „Меню на ресторант Милано“ със снимков материал. В описателната част в сайта www.hotelmilano.bg обектът се рекламира, като „Ресторант“.

Констативен протокол №№2763811/15.08.2024г. е връчен лично на управителя на обекта г-н Е. М., който на място се е запознал със съдържанието му. След извършената проверка на място в обекта, става ясно, че всъщност обектът е категоризиран като „Бистро“, а в интернет пространството се рекламира като „Ресторант“. Във връзка с гореописаното, предварителната информация, която потребителите получават на сайта www.hotelmilano.bg е, че обектът е „ресторант“.

АНО е приел, че предоставената по този начин информация относно категоризацията на обекта предоставя заблуждаваща информация на потребителите, изразяваща се в невярна и следователно подвеждаща информация, в резултат на което е възможно потребителите да вземат неправилно търговско решение, което не биха взели без използването на тази търговска практика – нарушение по чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите.

Във връзка с горното на дружеството - жалбоподател било издадено процесното НП, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място, БРС приема, че административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 2 шестмесечния срок.

Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно легалната дефиниция на понятието дадена в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „Търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, като законът забранява използването на нелоялни търговски практики. По смисъла на чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, за да се квалифицира дадена практика като нелоялна и заблуждаваща, трябва да се установи, че съдържанието й е в състояние да повлияе негативно на икономическото поведение на потребителите, чрез въвеждането им в заблуждение, според някой от критериите изброени в чл.68д, ал.1 ЗЗП. Нарушението е формално, на просто извършване и обществената му опасност се състои в засягане установения от закона ред за гарантиране правото на ефективна защита на всеки потребител срещу рискове от придобиването на конкретни стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото му, право на защита на икономическите му интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките, право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки и др. Ето защо, след като дружеството е осъществило от обективна страна състава на посоченото нарушение, неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

В настоящия случай нарушението е безспорно доказано от представените пред съда гласни и писмени доказателства. Безспорно се установи, че обектът е категоризиран като „Бистро“, а в интернет пространството се рекламира като „Ресторант“, от което потребителите остават с впечатление за наличие на различна от реалната категоризация на заведението. Съгласно §1 т.32 и т.33 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма „Ресторант“ е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране”, а „Бистро“ е „заведение за бързо обслужване, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни и самообслужването е основна форма на обслужване”.

По делото безспорно са установени и авторството на нарушението, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между извършеното деяние и общественоопасните последици, настъпили от него, за което е наложена имуществена 3 санкция в допустим от закона размер. Атакуваното наказателно постановление съдържа всички законоустановени реквизити, описани в чл.57 от ЗАНН, поради което и не са налице формални основания за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че се касае за маловажен случай, като при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства, касаещи нарушението. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл.6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или наймалкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53, ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР на НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на ЮЛ е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите. Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона, което води до извода, че се касае за инцидентен случай. В същото време, разпитания в съдебно заседание актосъставител посочи, че дружеството веднага е премахнало невярната информация от сайта си, което навежда към извода за добросъвестност на жалбоподателя.

4

Нещо повече, следва да се има предвид, че в случая макар и формално да е допуснато нарушение, посочването в сайта на хотел „Милано“, че заведението за хранене на негова територия е“ресторант“, а не бистро /каквото е то всъщност/, е малко вероятно да повлияе на избора на посетителите му. Макар и да е налице разлика в обема на предоставяните услуги, на практика и двата типа заведения предлагат кулинарни продукти и напитки, като често и двата типа заведения осигуряват сервиране от страна на персонала. Единствената съществена разлика в този смисъл се явява асортиментът на предлаганите продукти, който при „бистрото“ е по – малък. Ето защо и предвид незначителната разлика между двата вида обекти, БРС намира, че случаят е маловажен.