Решение № 960 от 14.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20205330116893 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от ** *** **** К. Х. Ч. и *** **** Б. А. В., чрез пълномощника им адв. С.М. против В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2018г. около 07.00 часа в гр. А., на ул. „Ц. И.

А. *“ № ***,водачът В. З. Р. при управление на собствения си автомобил „БМВ 316И“ с рег.

№ *******, по време на движене не направлявал и контролирал постоянно превозното средство, в следствие на което то поднесло и блъснало паркираното МПС, собственост на С.

К. И. с ЕГН: *******, модел „Форд Транзит“ с рег. № ******, в задна странична част, панел заден *** и задна **** гума, след което напуснал мястото на произшествието преди пристигане на органите на реда.

За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № ******, в който бил отразен механизма на настъпване на произшествието и и вената на ответника за настъпването му.

Към датата на настъпване на ПТП-то за увреждащия автомобил „БМВ 316И“ с рег. № ****** имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, със срок на действие от 18.05.018г. до 17.05.2019г. сключена към застрахователя „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Собственикът на увредения лек автомобил предявил претенция пред ищеца в качеството му на застраховател за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

1

След като бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие ищецът образувал преписка по щета с №*********/25.10.2018г., в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение и бил определен размера му.

За установяване на техническото състояние на автомобила и точно отразяване на щетите представители на ищеца извършили оглед, при който били установени подробно описаните в исковата молба увредени части и детайли, които възлизали на сумата от общо 556,83 лева, от които- 309,03 лева за подмяна на детайли и материали, 115,60 лева за монтаж и демонтаж, 8 лева труд за ремонта и 124,20 лева труд и материали за боядисване.

Определеното от застрахователя обезщетение в размер на 556,83 лева било заплатено на собственика на уредения автомобил с нареждане за групово плащане от 30.10.2018г.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят имал правото да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение,когато същият е напуснал мястото на настъпване на произшествието преди пристигане на органите на КАТ.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 571,83 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника В.Р. е постъпил молба, с която на основание чл. 237 от ГПК признава изцяло претенциите на ищеца по основание и размер.

В проведеното на 27.05.2021г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- адв. П. моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска. В същото съдебно заседание съдът е уважил искането за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева заплатена държавна такса и за същите е представен списък /приложен на л. 48 от делото/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап.

** да заплати на ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от ** *** *** К. Х. Ч. и ** **** Б. А. В. сумата от 571,83 лева /петстотин седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда -15.12.2020г. до окончателното изплащане.

2

ОСЪЖДА В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап.

** да заплати на ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от *** **** **** К. Х. Ч. и ** *** Б. А. В. сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________________/п/_______

3