Решение № 888 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20265300100165 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД ЗЗД.

Ищецът П. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П. ****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Х. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. ******,, да му заплати сумата 20 000 евро, главница по договор за паричен заем от 08.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до пълното погасяване на главницата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че страните са сключили договор за паричен заем на дата 08.03.2023г., с нотариално удостоверени подписи. Съгласно договореното ищецът, в качеството на заемодател по договора за заем, е превел на ответника, в качеството му на заемател, по негова банкова сметка, посочена в договора за заем, сума в общ размер 39 116,60 лв. (еврова равностойност 20 000 евро). Страните са договорили, че предоставената в заем сума следва да бъде върната в срок 12 месеца от датата на сключване на договора, следователно вземането е станало изискуемо на 09.03.2024г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената му в заем сума в договорения срок.

Препис от исковата молба е редовно връчена на ответника, като в срока по чл.131 ГПК същият не е подал отговор на исковата молба.

1

В о.с.з., проведено на 15.06.22026г., ответникът не оспорва исканията, направени с исковата молба, като заявява, че дължи парите на ищеца, но няма възможност в момента да възстанови сумата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

Не е спорно обстоятелството, че страните са сключили договор за паричен заем на 08.03.2023г. като посоченото обстоятелство се установява от представения препис от договор за паричен заем от дата 08.03.2023г. с нотариално удостоверяване на подписите /л.5/. Установява се, че страните са се договорили ищецът да предостави в заем на ответника сумата от 39 116,60 лв., която сума ще бъде предоставена по банковата сметка на ответника, посочена в договора. Договорили са се, че срокът за връщане на сумата е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора.

От представения по делото препис от извлечение от банковата сметка на ищеца за периода 01.03.2023г. – 31.03.2023г. се установява, че ищецът е превел по банковата сметка на ответника на 09.03.2023г. сума в общ размер на 39 116,60 лв. с посочено основание „договор за заем от 08.03.2023г.“.

Обстоятелството, че ответникът е получил заемната сума не е спорно.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащи от договор за заем. Доказан е и фактът на предаване на заемната сума – същата е преведена по банковата сметка на ответника на 09.03.2023г. От изложеното следва, че е налице валидно сключен договор между страните, който е породил своите правни последици и от които произтича задължението на ответника да върне получената в заем сума в уговорения срок. Падежът на задължението за връщане е настъпил, както към настоящия момент е налице изискуемо задължение. От страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства, установяващи пълно или частично погасяване на задължението. Не са и наведени такива твърдения от ответника, напротив същият признава, че дължи сумата.

2

Изложеното обоснова извод за основателност на иска за заплащане на сумата от 20 000 евро (левова равностойност 39 116,60 лв.), главница по договор за заем от 08.03.2023г. Следва да бъде уважено искането на ищеца и за присъждане на законна лихва върху главницата от 20 000 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2026г., до окончателното изплащане на сумата.

В частта по разноските.

С оглед изхода от спора – основателност на предявения иск, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2648,31 евро, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. ******, да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П. ****, сумата от 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, главница по договор за паричен заем от 08.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2026г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. ******, да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П. ****, сумата от 2648,31 евро /две хиляди шестстотен четиридесет и осем евро и тридесет и едно евро/, разноски за производството по гр. дело № 165/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3