Определение № 559 от 31.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Перник, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100075 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

По съображения изложени в исковата молба /след допълнителни конкретизации, след смъртта на първоначалния ищец Р. Н. Г. и след конституиране на неговите наследници като ищци/ ищците Р. Н. А., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, Н. Д. Г., с ЕГН ********** и Д. Д. Н., с ЕГН **********, молят да бъде осъден ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“

АД, да им заплати общо сумите: 45 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р. Н. Г. неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие ПТП на 04.10.2023г., около 19.45ч., на улица без име, в близост до бл.6, в кв.

Куциян“, в гр. Перник, товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. ****, управляван от водача В. Б. В., и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ****, валидна от 11.05.203г. до 11.05.2024г., виновно блъснал движещият се по улицата пешеходещ Р. Н. Г. /с посока на движение – посоката на товарния автомобил/ и му причинил увреждания на здравето, подробно описани в исковата молба и сумата 1700лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р. Н. Г. имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно със законните лихви върху двете суми, считано от 03. 02.

2023г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателното изплащане на сумите.

1

Съдът служебно намира, че предявеният иск е редовен и процесуално допустим.

Процедурата по размяна на книжата е извършена, като ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт И. К., в срок е подал писмения отговор. С него :

-Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача В. Б. В. при управлението на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с per. ****. В тази връзка, оспорва твърденията за механизма на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача В..

Оспорва представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028- 467/04.10.2023 г. - чл.4, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19 ЮЛИ 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.). „В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието.

Позовава се на снетата анамнеза от деж. лекар д-р Въгленов - пострадалия Р.

Н. Г. е бил „видимо пиян”, „затруднен контакт”.

Твърди, че произшествието от 04.10.2023г. е настъпило в причинна връзка от поведението на ищеца Г. - като пешеходец, поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за престане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Самостоятелно твърди,че ищецът Г. като пешеходец е нарушил и 2 задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.

На самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Флоров, поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП съгласно, който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а в случая пострадалия не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, ако го беше направил нямаше да се стигне до транспортния инцидент.

Позовава се на Епикриза от МБАЛ „Р.А.” АД - гр. Перник пострадалия Р. Н. Г. е бил видимо пиян и със затруднен контакт....

На следващо място твърди, че пострадалия е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. съгласно която при липса на тротоар, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най- близо до лявата му граница.

С оглед на горното поддържа, че ищеца като пешеходец е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му./т.е. съпричиняване на вредоносния резултат/

Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от 04.10.2023г., за Р. Н. Г. да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.

Във връзка с предходното, оспорва твърденията, че получените травматични увреждания са причинили на ищеца множество болки и страдания за непосочен период от време, че не може да се обслужва самостоятелно и е в тежест на свои близки, че се чувства изключително неспокоен, тревожен и напрегнат.

Оспорва твърдението, че при ищеца възстановянето не е приключило.

Изцяло оспорва твърденията, че поради получените телесни увреждания във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие психиката на ищеца да е пострадала и да му се е отразило по някакъв начин. От представената медицинска документация няма данни за проведено лечение, 3 нито данни по какъв начин е установено наличието на същото.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.

Оспорва спрямо ищеца да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорвам размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като считам същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищеца парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.

На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и 4 договорите.

Оспорвам изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърлите предявените искове от Р. Н. Г., ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.

По размера на претенцията за имуществени вреди на Р. Н. Г.:

Оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди по основание и по размер.

Имуществени вреди са тези действително направени от ищеца или чрез разходване на негови активи разходи, които са в пряка, причинно-следствена връзка с осъществяване на пътно - транспортно произшествие.

В настоящето производство се претендира посочената в петитума на иска сума, като се твърди, че същата е формирана от разходи на ищеца за заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства във връзка с което се поддържа исковата сума да представлява размера на имуществени вреди на ищеца. Оспорва изцяло тези твърдения, като оспорва за ищеца да са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи и възлизащи в размер на исковата сума.

Оспорва твърдението ищеца да е извършил плащане на суми, съответстващи на претендираните от него в настоящето производство имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на ищцата, и с които разходи да са се намалили активите на неговото собствено имущество.

Становище по размера на претенцията за имуществени вреди на Р. Н. Г.:

Оспорва претенцията за имуществени вреди и по размер.

Оспорвам предявения размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като недължим.

Самостоятелно, и по отношение на претенцията за имуществени вреди поддържам възраженията за съпричиняване на ищцеца, заявени в отговор на претецията за неимуществени вреди и въз основа на изложените вече доводи.

5

Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, претенцирана като имуществени вреди, по същите съображения като тези, заявени по отношение на предявения спрямо претенцията за неимуществени вреди акцесорен иск.

Във връзка с изложеното, моли да отхвърлите предявените искове от Р.

Н. Г., ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.

Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.

Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и размера на претедирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Не се противопоставя да бъдат приети доказателствата, представени с исковата молба, както и да бъдат уважени доказателствените искания, направени с нея.

Направил е и доказателствени искания.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че ищецът ангажира и други доказателства, то моли да се запознае с тях.

Съдът намира, че следва да извърши доклад по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, както следва :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.

По съображения изложени в исковата молба /след допълнителни конкретизации, след смъртта на първоначалния ищец Р. Н. Г. и след конституиране на неговите наследници като ищци/ ищците Р. Н. А., с ЕГН 6

**********, К. Н. Г., с ЕГН **********, Н. Д. Г., с ЕГН ********** и Д. Д. Н., с ЕГН **********, молят да бъде осъден ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“