Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17183 от 23.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45784/2022
Вид
Решение № 17183
Подписан
23.10.2023
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 17183 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20221110145784 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Р. Г. М. и Е. Г. М. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо всеки един от ответниците, при разделна отговорност, при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях, както следва: сумата в размер на по 304,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на по 44,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна 1 енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., както и суми за дялово разпределение от по 16,16 лв. –главница за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., и по 2,84 лв. – лихва за периода от 01.05.2019г. до 06.04.2022 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 20277/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

2

Правят възражение за погасителна давност на задължението.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Р. Г. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Е. Г. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от 3 него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок. Ответниците оспорват единствено относимите към предмета на спора факти по наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 20277/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.

От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район „Подуяне“, се установява, че ответниците са законни наследници на лицето Г.Х. М., починал на 21.07.1996г., като негови низходящи, което е придобило топлоснабдения имот по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за държавни 4 имоти от 03.04.1980г. /л.102 по делото/.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 21.08.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. За ап.15 списъка към протокола е подписан от наследодателя на ответниците – Г.Х. М.. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелни обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, каквито са ответниците. От името на ЕС е сключен договор № 3550/11.09.2002г. с /ФИРМА/, приет на л.31 от досието по делото. Договора е сключен за срок от една година /чл. 2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за 5 собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата 6 на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответниците имат качеството „потребители“ на топлинна енергия, доколкото са собственици на имота по силата на универсално правоприемство до размера на ½ идеална част в съсобствеността, поради и което приема, че между тях и ищцовото дружество е валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия в процесния имот.

Ответниците не оспорват доставката на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия в имота и размера на цената й.

Изслушаната ССчЕ установява, че на името на ответника Е. Г. М. е открита партида с абонатен номер ******, инсталация 4000177818, като по прогнозни данни за 7 периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021г. по партидата са начислени суми в размер на 578,56 лева. За периода от м.11.2018г. до м.04.2019г. е налице изравняване върху сумата от 159,26 лева със сума за доплащане в размер на 3,74 лева, или общо 163,00 лева, за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г. след изравняване сума от 208,89 лева и за периода от м.10.2020г. до м.04.2021г. сума след изравняване в размер на 223,73 лева, обективирана в обща фактура № **********/31.07.2021г., или общо платима сума за главница за доставена в имота топлинна енергия след изравняване от 608,09 лева. В периода от 31.03.2019г. до 30.04.2021г. по партидата са начислявани и суми за такси за дялово разпределение в размер на 32,31 лева. Лихвата върху главницата от 32,31 лева е в размер на 6,10 лева, за периода от 01.05.2019г. до 06.04.2022г., а върху главницата от 608,09 лева е в размер на 91,16 лева, за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващи възражения за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през 8 определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.

Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е 9 подадено в съда на дата 14.04.2022г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 14.04.2019г. са погасени по давност. Началото на процесния период е от м.11.2018г., като задължението за м.11.2018г., става изискуемо след 15.01.2019г., когато давността все още не е прекъсната, поради което съдът приема, че за периода от м.11.2018г. до м.01.2019г. задълженията по партидата са погасени по давност. Това е сума в размер на 83,56 лева, която следва да се сторнира от общата сума от 608,08 лева, или крайната сума за главница е в размер на 524,52 лева, до която сума следва да бъдат уважени главните искове, тоест срещу всеки един от дамата ответници сума от 262,26 лева, а за сумата от 83,56 лева, за всеки един от ответниците сума от 41,78 лева, представляваща разликата над уважената сума от 524,52 лева до размера на пълно предявената от 608,08 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.