Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 20.08.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 467/2024
Вид
Решение № 286
Подписан
20.08.2025
В сила
11.09.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Семеен кодекс
  • чл.127, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.142 · Семеен кодекс
  • чл.143 · Семеен кодекс
  • чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.144 · Семеен кодекс
  • чл.59 · Семеен кодекс
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Разлог, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20241240100467 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от Х.А.Б., ЕГН*, от г.Б., о.Б., о.Б., у.

„О.П.“№22, в качеството й на майка и законен представител на А.А.М., с ЕГН*, и М.А.М., с ЕГН*, против А.И.М., ЕГН*, от г.В.Т., о.В.Т., у.„А.М.“№8, в.А, е.1, а.2.

Позовавайки се на изложените в ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, с което да възложи на Х.А.Б., ЕГН*, упражняване на родителските права по отношение на малолетните ни деца - А.А.М., с ЕГН*, родена на *, и М.А.М., с ЕГН*, родена на *.

Иска се да бъде определен режим на лични контакти на бащата А.И.М., ЕГН*, с децата А.А.М., и М.А.М., както следва: бащата да има право да взима децата всяка първа събота и неделя от месеца от 09:30 часа до 17:00 часа на съботния ден и от 9:30 часа до 17,00 часа в неделния ден, като децата да бъдат взимани от бащата от дома на ищцата и връщани от бащата в дома в края на деня без преспиване, като контактите на децата с бащата през първата г. да бъдат провеждани в присъствие на майката, както и бащата да взима децата 10 дни през лятото през ваканцията на децата, през време несъвпадащо с отпуска на майката.

Иска се да се определи местоживеенето на децата А.А.М., и М.А.М., да бъде при тяхната майка Х.А.Б. на адрес г.Б., о.Б., о.Б., у.„О.П.“№22.

Ищцата моли да бъде осъден ответника да заплаща на децата си А.А.М., и М.А.М., издръжка от 250.00 лева месечно, за всяко едно от тях, считано от датата на подаване на ИМ, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на децата си издръжка за минал период - 1 г. преди завеждане на ИМ, съответно от 4`986.00 лева.

Претендират се и сторените по делото съд. и деловодни разноски.

С определение от 09.07.2025 г. постановено в ОСЗ, съдът е допуснал изменение на предявения иск за размера на предявената издръжка за бъдещ период от 250.00 лева на 270.00 лева.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът А.И.М. депозира писмен отговор на ИМ, ч/з назначения му особен представител, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорват се твърденията, че ответникът се е дезинтересирал от децата си и не полага необходимата грижа за тяхното отглеждане. Прави се възражение за размера на исканата издръжка. В случай, че са налице предпоставките за осъждане на ответника да заплаща такава, то се иска 1 същата да бъде определена в минимален размер.

Съдът след преценка на събраните по делото док-ва, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издаден въз основа на Акт за раждане №* от 01.07.2019 г. от О.Б., се установява че детето А.А.М., ЕГН*, е родено от съвместното съжителство на Х.А.Б., ЕГН*, и А.И.М., ЕГН*.

От представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издаден въз основа на Акт за раждане №* от 05.12.2023 г. от О.Б., се установява че детето М.А.М., ЕГН*, е родено от съвместното съжителство на Х.А.Б., ЕГН*, и А.И.М., ЕГН*.

От ангажираните по делото гласни док-ва, посредством разпита на свидетеля Е.Т. – вуйна на ищцата и свидетеля А.Б. – баща на ищцата, кредитирани при условията на чл.172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се потвърждават изложените в ИМ факти. От разпита на свидетеля става ясно, че първоначално децата са били отглеждани и от двамата родители. След раздялата им, обаче, децата са останали при майката, която полага грижи за тях и към настоящия момент. Свидетелката допълва, че през последната 1 г. бащата не се е грижил за децата, нито се интересувал за тяхното състояние. Уточнява, че родителите на ищцата помагат в отглеждането на малолетните деца, а от бабата и дядото по бащина линия, няма осъществен контакт спрямо децата.

По делото е представен социален доклад от отдел "ЗД" при Д"СП“-Б.. В същия е посочено, че родителите са във фактическа раздяла от м.03.2023 г., а от м.07.2023 г. бащата напълно е прекратил контакт с ищцата и двете си деца. За децата грижите се поемат изцяло от майката, която има подкрепяща среда от страна на своите родители. В доклада е отразено, че постановеното съдебно решение по привеременните мерки, защитава по най-добър начин правата и интересите на децата.

По делото са представено док-ва от ОбА-Б., о-л Приходи, от която се установява, че страните няма декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на о.Б..

По делото е прието като писмено док-во писмо от НАП, относима за А.М. и Х.Б.. От представените справки става ясно, че за последната 1 г., предхождаща представянето на писмото, няма данни за осигурителния доход за лицата.

По делото е прието като писмено док-во писмо от НОИ, относима за А.М. и Х.Б., се установява, че лицата не са пенсионери.

При така установените факти, съдът прие следните правни изводи.

Установи се, че малолетните деца А.А.М., и М.А.М., са родени от съжителство на Х.А.Б. и А.И.М.. Страните по делото са разделени като основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата от м.07.2023 г. са поети от майката. Ответникът като баща на малолетните деца следва да дава средства, с които да се подпомага тяхното отглеждане и възпитание. Това задължение произтича от императивния характер на чл.143, ал.2 от СК.

В текста на чл.127, ал.1 от СК, е посочено, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и че имат право да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумение по тези въпроси.

Според ал.2 от същия член, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като приложение намират правилата на чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК.

Основната цел на нормата на чл.127 от ГПК, е гарантиране интересите на малолетните и непълнолетните деца. Мерките относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения се определят от съда с акт на спорна съд. администрация. Когато постановява подобни мерки съдът не правораздава - не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им.

По силата на препращането, което чл.127 от СК, прави към чл.59 от СК, при определяне на местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личния режим на 2 отношения решаващият съд. състав е длъжен да вземе под внимание и да прецени всички релевантни обстоятелства, сред които са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и готовността им да полагат грижи, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. В този смисъл са и мотивите към Постановление №1 от 12.11.1974 г. по г.д. №3/74 г. на Пленум на ВС.

Константната съд. практика приема, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение, се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства, като висшият критерий за решението на съда е преди всичко интересът на детето. В тази вр. следва да се има предвид, че ч/з режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. В горния смисъл са Решение №207/24.07.2013 г. по г.д.

№911/2012 г. на ІV-то г.отд. на ВКС и Решение №331/01.11.2013 г. по г.д. №2181/2013 г. на ІV-то г.отд. на ВКС.

Когато съдът се произнася по въпросите по чл.127 от СК, същият задължително определя и р-рът на издръжката, която родителят, на когото не са предоставени родителските права и при когото не е определено местоживеенето на децата, дължи на своите ненавършили пълнолетие деца.

От изложеното по-горе следва извода, че от м.07.2023 г. до настоящия момент грижи за децата се полагат от неговата майка-ищец по делото, подпомагана от родителите нейните родители. На базата на изготвения по делото социален доклад и показанията на свидетелите Т. и Б., съд. състав приема, че майката е в състояние да полага адекватни грижи за своите деца и да задоволи техните основни потребности. Именно поради тези съображения и отчитайки факта, че бащата се е дистанцирал от семейство, следва да се приеме, че родителските права трябва да се предоставят на майката, като местоживеенето на децата бъде определено именно при нея. Доколкото по делото са налице данни, че до 2023 г. и бащата е полагал грижи за малолетните деца и предвид липсват на док-ва, опровергаващи неговия родителски капаците, на същия следва да бъде определен режим на лични контакти, който режим да даде възможност да се възстанови връзката м/у децата и родителя, при когото то не живее, а последният да има възможност активно да взема участие в неговото възпитание и отглеждане. Именно поради това съдът счита, че подходящ режим за лични контакти е бащата е всяка първа събота и неделя от месеца от 09:30 часа до 17:00 часа на съботния ден и от 9:30 часа до 17:00 часа в неделния ден, като децата да бъдат взимани от бащата А.И.М. с ЕГН*, от дома на майката и връщани от него там в края на деня без преспиване, 10 дни през лятото през ваканцията на детето, през време несъвпадащо с отпуска на майката, като контактите на децата с бащата през първата г. да бъдат провеждани в присъствие на майката.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, е посочено че отговорните за осигуряване на издръжка на всяко дете, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Ищцата твърди, че нуждите на децата са в рамките на нормалните за възрастта разходи, като няма данни да са налице специфични нужди, обуславящи по-висок размер издръжка от обичайния минимален такъв. Ищцата претендира издръжка от по 270.00 лева за всяко едно от 3 малолетните деца.

Съгласно чл.142 от СК, р-рът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент размерът на минималната раб. заплата за страната е 1`077.00 лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е 269.25 лв. Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са, от 1 страна, потребностите на детето, от друга страна, възможностите на родителите. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето - за правилното му отглеждане, възпитание и развитие. В настоящето производство се претендира издръжка в размер от по 270,00 лв. за всяко едно от децата, която сума е близка до минимално предвидената в страната и би била достатъчна, на този етап, за задоволяване на основните потребности на децата и за осигуряването му на нормален начин на живот.

По отношение претенцията за издръжка на децата за минало време, съдът намира че съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до 1 г. от завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за 1 г. назад, т.е. за периода от 16.04.2023 г. до подаването на ИМ 16.04.2024 г. за децата А.А.М. и М.А.М.. През този период не са настъпили изменения в нуждите на искащия издръжка и във възможностите на задължения да я дава, поради което размерът следва да е поискания от 4`986.00 лева за двете деца.