Решение № 665 от 14.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Сливен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101248 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на П. Й. Х. от гр. Сливен срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване на сключения между страните Договор за паричен заем за нищожен, поради противоречие на закона.

Ищцата твърди, че на 05.10.2023 г. сключила с ответника Договор за паричен заем № 267054, по силата на който усвоила главница в размер на 250,00 лв. Срокът на договора бил 3 месеца при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 47,68 %. В договора било уговорено кредитополучателят да заплати и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 171,16 лв., която сума били разсрочена към всяка една от погасителните вноски. Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като уговорената неустойка не е включена в ГПР.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически 1 последици от сключването на договора. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем, поради противоречието му на закона и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, чрез своя пълномощник - адвокат, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва сключения договор за паричен заем, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора.

Твърди още, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че не е налице и накърняване на добрите нрави. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която моли предявеният иск да бъдат отхвърлен като неоснователен и претендира направените по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за паричен заем № 267054 от 05.10.2023 г., поради противоречие на закона.

2

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и изцяло основателен и доказан.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „Креди Йес“ ООД и ищцата П. Й. Х. е възникнало заемно правоотношение по сключен Договор за паричен заем № 267054 от 05.10.2023 г., по силата на което заемателят е усвоил заемна сума в размер на 250,00 лева.

Уговорено е, че срокът на договора е 3 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент по заема 3,330 %. ГПР е посочен като 47,680 %.

В чл. 6 от договора е предвидено заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 171,16 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 438,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в

3 исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,680 %, а договорната лихва е с месечен лихвен процент 3,330 %.

Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. При включване на неустойката за непредставяне на обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият нараства над петкратния размер на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато 4 потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира за неоснователно.

Същото е договорено и заплатено в размер по-нисък от този по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е съответно на действително извършената от пълномощника работа.

Ето защо, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 226,56 €, от които 26,56 € заплатена държавна такса и 200,00 € заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196, като заемодател и П. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ......................... като заемател Договор за паричен заем № 267054 от 05.10.2023 г., поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196 ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................... на основание чл. 78, ал. 1 5

Г П К сумата от 226,56 € /двеста двадесет и шест евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6