Решение № 539 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330113899 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. К. А., ЕГН **********, с адрес в с. К.

К., ул. „***“ № **, чрез пълномощника й адв. М. М., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца М. К. А. сумата от 80 лева – недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца М. К. А. сумата от 280 лева – недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца М. К. А. като кредитополучател и ответника „Кредисимо” ЕАД, като кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г. за сумата от 890,03 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с цел обезпечаване на същия, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. На **** г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по който било дължимо възнаграждение за поръчителя в размер на 600 лева. По договора за кредит ищецът твърди, че е заплатена сумата от 80 лева за възнаградителна лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство твърди, че е заплатена сумата от 280 лева – възнаграждение за поръчителя. Излага доводи за нищожност на договора за потребителски кредит. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота как е формиран годишният процент на разходите по кредита /кои точно компоненти са включени в него и как се формира същият/.

1

В случая било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР по кредита не били включени допълнителните разходи по договора за поръчителство. По този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Сочи, че ответните дружества са свързани лица, като със сключването на договор за поръчителство се целяло допълнителна печалба за кредитора. Излагат се съображения за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради сключването му в нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона и наличие на неравноправни клаузи. Счита, че е налице нееквивалентност на престациите. С оглед изложеното се предявят исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит № ****/**** г. По силата на посочения договор на ищеца била предоставена сума в размер на 1632,24 лева за срок от 16 месеца, при приложим ГЛП от 39,59 % и ГПР от 47,63 %. Общият размер на всички плащания възлизал на сумата от 2126,88 лева. Ответникът посочва, че към датата на подаване на писмения отговор задължението по процесния договор за кредит е изплатено изцяло. Не оспорва обстоятелството, че по сметка на „Кредисимо“ ЕАД е постъпила сумата от 80 лева, с която са погасени задължения, различни от главницата. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредит, като поддържа, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР по кредита. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не е било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключването на договора за кредит.

Ответните дружества били самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което „Кредисимо“ ЕАД нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Заявява, че възнаграждението за поръчителство не е включено при определяне на ГПР, тъй като не представлявало разход по кредита. Уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение възниквало в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, който не бил страна по посочения договор. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но не и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявения срещу дружеството иск. Претендира разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. При условията на евентуалност моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който оспорва предявения срещу дружеството иск. Не оспорва твърдените в исковата молба факти, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., във връзка с който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство със страни – „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и ищцата, като потребител. Твърди, че между двете ответни дружества бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по горепосочения договор за кредит. За тази услуга се дължало възнаграждение в размер на 1929,12 лева, погасяването на което било разсрочено на 16 месечни вноски, съгласно погасителен план. Не оспорва обстоятелството, че по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД е постъпила сумата от 280 лева, която е отнесена за погасяване на задължението за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението за поръчителство се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, 2 т.е. не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя нито за периода след пълно изплащане на кредита. Излагат се твърдения, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да представи. Сочи се, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното се посочва, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Сочи се, че едва след сключване на договора, „Ай Тръст“ ЕООД предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. На същия се предоставяла ясна информация за паричните задължения, както по договора за кредит, така и по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява разход за допълнителна услуга, която не е пряко свързана с договора за кредит и не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По гореизложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. При условията на евентуалност моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са отделени като безспорни следните факти: че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № ****/**** г.; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е възникнало правоотношение по Договор за предоставяне на поръчителство от **** г.; при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР не е включено възнаграждението, уговорено по договора за предоставяне на поръчителство; ищецът е платил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 80 лева, която е разпределена за погасяването на задължение за договорна възнаградителна лихва по процесния договор за кредит; ищецът е платил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 280 лева, която е разпределена за погасяването на задължения на ищеца към другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от **** г., приложение № 1 към договора, общи условия към него, Договор за предоставяне на поръчителство от **** г. и приложение № 1 към договора.

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г. за сумата от 890,03 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с цел обезпечаване на същия, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. На **** г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 600 лева, платимо заедно погасителните вноски по договора за кредит. Ответните страни признават факта, че по договора за кредит ищцата е заплатила сумата от 80 лева възнаградителна лихва, а по договора за поръчителство е заплатено възнаграждение в размер на 280 лева.

Предвид установените по делото факти и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание л. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. В случая е налице 3 правоотношение по Договор за потребителски кредит, като длъжникът- ищец в настоящия процес има качеството на „потребител“ по смисъла на ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2, чл 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изиска в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния случай съдът намира, че ГПР по договора за кредит сключен между ищеца и първия ответник и общата дължима от потребителя сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляване на ГПР и крайната дължима от потребителя сума.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаването на кредита. Видно от раздел ІІ чл. 4, ал. 2 о Договора, в случай, че в посочения срок от 48 часа кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, тъй като сключването му и разходите за поръчителство са пряко свързани именно с този договор /за кредит/. Като не е сторено това потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи, които ще направи.