Определение № 17089 от 11.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17089 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110104311 по описа за 2025 година

Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.

127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК ,

ОПРЕДЕЛИ:

Съставя проект за доклад по делото:

I.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.

Ищецът М. А. Т. твърди, че на 26.10.2018г. е сключила с ответника „Вива Кредит „ АД, договор за потребителски кредит№ 5478840 при който й била предоставена в заем главница от 200лева, а съгласно чл.4, ал.1 и 2. от договора се предвижда заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2.

Счита, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – тъй като не са спазени разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК / липсва методика за формиране на ГПР, неясно е кои разходи по договора го формират, счита, че таксата и неустойката следва да се включват в ГПР, като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, допълнителната услуга не съставлява реално предоставена възможност или преференциално условие, което да обосновава заплащането на възнаграждение, като е налице забраната на чл.10а ЗПК, таксата е начислена във връзка с процедурата по усвояване на кредита. Разпоредбата е и неравноправна. Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, противоречи на чл.32,ал.4 ЗПК, като клаузата заобикаля и разпоредбата на чл.71 ЗЗД-; същата излиза извън присъщите й функции.

Поради изложеното предявява: иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен евентуално с иск за признаване на разпоредбите за заплащане на такса за експресно разглеждане от 15,95 лева и клаузата за заплащане на неустойка, като противоречащи на добрите нрави, за нищожни.

Ответното дружество в срока за отговор, оспорва допустимостта на исковете за нищожност, с довод, че не е налице правен интерес / интересът на ищеца се извлича от твърдението, че все още 1 се търсят суми и искането ответникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо относно твърдението за нищожността на договора/, по основателността, се сочи, че не може да представи документи, поради изтекъл срок за съхранението им, като се прави възражение за погасителна давност.

Сочи, че в ДПК, относно методиката за ГПР, приложимо е само първото базово допускане на т.3, б.а на приложение 1 към ЗПК, което е посочено императивно в закона, следователно не е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Счита се, че неустойката не следва да се включва в ГПР, поради разпоредбата на чл19, ал.3 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, избрана доброволно от ищцата, и също не следва да се включва в ГПР, тъй като плащането не е за действие свързано с усвояването на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение усвояването и управлението на ДПК, като услугата не е със задължителен характер, поради което и ГПР не надвишава 50 %. Сочи се, че ДПК е сключен по искане на ищцата, поради което се счита, че уговорките са индивидуални, защото на ищеца е дадена възможност да влияе на съдържанието на разпоредбите. Относно неустойката, сочи се, че същата е предвидена, за да дисциплинира длъжника, кредиторът е поел по – голям риск като ищцата е имала изборът да не сключи договора, или в 14-дневен срок от сключването, да се откаже от него, като върне само главница, като същата не следва да се включва в ГПР, който се изчислява в момента на сключване на договора, а неустойката се дължи на по – късен етап, както и на основание чл.19,ал.3 ЗПК. Разпоредбата на чл.33 ЗПК не намира приложение, като разпоредбата на чл.71 ЗЗД е неприложима. Оспорва се твърдението за противоречие със закона, защото не са нарушени императивни правни разпоредби, включително чл.71 ЗЗД.

II.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при условие на евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от договора за кредит ..

III.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Страните не спорят, че: на 26.10.2018г. са сключили договор за потребителски кредит№ 5478840 при който на ищцата е била предоставена в заем главница от 200лева, че за експресно разглеждане на заявката за сключване на договора, в самия договор е предвидено че се дължи 15,95 лева, че а съгласно чл.4, ал.1 и 2. от договора се предвижда заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2 , с посочен в договора фиксиран ГЛП 40,320% , ГПР 49,33 %,

Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %.

СРС намира, че страните не спорят, че, аритметично, ако неустойката по чл.4,2 от договора и такса за експресно разглеждане се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 % Разпределяне на доказателствената тежест между страните:

ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.

2

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит.

УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както и твърдението си, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи такса е неустойка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, предвид отделеното за безспорно, както и защото останалите искания са неотносими.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по т.5,1,5,2 и 5,3 от отговора – по преценка на СРС, ответникът, който носи тежестта да докаже твърдението си за индивидуално договаряне, следва да докаже, чрез представяне на СЕФ, това си твърдение, поради което и разпоредбата на чл.161 ГПК е неприложима, а искането за посочване на титуляр на банковата сметка е неоснователно, защото не е предявен осъдителен иск и съдът няма такова задължение, съгласно чл.127,ал.4 ГПК, а искането за извършване на справка в деловодната система на РС – Пловдив не може да се уважи от СРС.

Във връзка с искането на ответника за извършване на справка от съда, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането – СРС няма задължение служебно да събира доказателства за твърдение, за което, на основание чл.154 ГПК, страната направила искането, носи тежестта да го докаже и ДАВА възможност на ответната страна в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да направи съответното доказателствено искане до съда, в противен случай същото ще се приеме за преклудирано.

ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.5.2025г. от 10,55ч., за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3