Определение № 3764 от 28.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3764 гр. София, 27.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002101051 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адвокат М.

Г., срещу въззивното решение №459/03.11.2022г. на Апелативен съд – Пловдив по в.т.д.

№427/2022г. в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Г. П. Б. сумата от 105 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря ѝ М. А. А., настъпила при ПТП от 27.08.2018г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №В0/02/117003371883 и във връзка с което застрахователно събитие е образувана щета №[ЕГН], ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Г. П. Б. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат К.

Т., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага, че разпоредбата на чл.87 от ЗЗД е ясна и по приложението ѝ не е формирана противоречива съдебна практика. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38а от Закона за адвокатурата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

На основание чл. 213 от ГПК към настоящото производство е присъединено производството по частно г.д. № 1050/2023 г., образувано по частна жалба от Г. П. Б., чрез адвокат К. Т., срещу определение №24/16.01.2023г. по в.г.д.№424/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата ѝ за изменение на решението в частта за разноските, като се отмени решение №175/10.05.2022г. на Окръжен съд – Пловдив по т.д.№618/2021г. в частта, с която в полза на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски в размер на 3 152,10лв.

Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно. Излага, че приложимата разпоредба по отношение на разноските в производството е тази на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е направил плащане на част от дължимото обезщетение след завеждане на делото. Искът е уважен в пълния предявен размер, поради което на ответника не се следват разноски. По същество моли определението да бъде отменено и да се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските.

Насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД с писмен отговор, чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата.

Твърди, че решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно, като същите са надлежно изчислени. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив, е постановил друго, с което осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Г. П. Б. сумата от 105 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря ѝ М. А. А., настъпила при ПТП от 27.08.2018г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №В0/02/117003371883 и във връзка с което застрахователно събитие е образувана щета №[ЕГН], ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 27.08.2018г. ПТП, по вина на водача на л.а. „Ф.“, модел „Г.“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата на чл.5, ал.1, т.1, чл.6, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което причинил смъртта на М. А. А.. Приел, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда по НОХД №2123/2020г. на Окръжен съд – Пловдив и са задължителни за гражданския съд, на основание чл.300 от ГПК. Установил, че по делото са безспорни и фактите за наличие на причинна връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и причинената вреда, както и за наличие на валидно застрахователно правоотношение по 2 застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

Въззивният съд посочил, че основния спорен въпрос по делото е дължи ли се обезщетение на ищцата за понесените от нея неимуществени вреди, с оглед подписаното между страните споразумение от 27.05.2021г. и заплатеното в хода на производството /на 06.10.2021г./ обезщетение в размер на 95 000лв.

За да даде отговор на същия, съдът констатирал, че с представеното по делото Споразумение от 27.05.2021г., сключено между страните, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, поел задължение да изплати на Г. Б. сума в размер на 105 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от Б. имуществени и неимуществени вреди, възникнали от настъпилото на 27.08.2018г. ПТП, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи и всички други вреди, които са пряка и непосредствена последица от произшествието. Съдът посочил, че в чл.2 от споразумението бил определен двумесечен срок за изпълнение на поетото от застрахователя задължение за плащане по посочената банкова сметка на Г. Б.. Съгласно уговореното в чл.4 страните приели, че след изпълнение на поетите от със споразумението задължения по начина, в сроковете и при условията на същото, отношенията между тях по повод ликвидационна преписка по щета №[ЕГН]/16.07.2019г. ще бъдат окончателно и напълно уредени /бенефициента няма да има неудовлетворени претенции към застрахователя или към виновния водач за претърпените от него вреди, включително и бъдещи такива, които са пряка и непосредствена последица от ПТП/.

Съдът констатирал, че с изпратено от Г. Б. до ЗД „Бул Инс“ АД изявление/уведомление за разваляне на договора, получено от застрахователя на 30.07.2021г., ищцата направила изявление за разваляне на сключеното на 27.05.2021г. споразумение, поради неизпълнение на задължението за заплащане на договореното обезщетение в двумесечен срок.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд направил извод, че с отправеното до ответника извънсъдебно изявление ищцата Г. Б. се е позовала на правото си по чл.87 ал.2 от ЗЗД и независимо че не е дала срок за изпълнение, по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД, при наличие на предпоставките за развалянето на споразумението, облигационната връзка на страните била прекратена. В тази връзка съдът приел, че липсата на подходящ срок за изпълнение в процесното уведомление не го е лишило от правен ефект, ако след получаването му длъжникът е бездействал в достатъчен според обстоятелствата срок. В конкретния случай, съдът се позовал на безспорно установения факт на неизпълнение на задължението на застрахователя за плащане на договореното обезщетение в двумесечния срок, изтекъл на 27.07.2021г., което бездействие продължило и след получаване на уведомлението за разваляне. Констатирал, че едва на 06.10.2021г., след образуване на делото /12.08.2021г./, застрахователят е превел по сметка на ищцата сумата от 95 000лв., което отново приел за неточно по размер изпълнение. Обосновал, че кумулативно двете неточни изпълнения – по време и размер, следва да се приравнят на пълно неизпълнение.

Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че към датата на предявяване на исковата молба е било настъпило прекратителното действие на споразумението от 27.05.2021г.

Допълнително посочил, че дори предпоставките за развалянето му да не са били налице към 3 предявяване на иска, то изявлението на кредитора по чл.87 от ЗЗД може да бъде направено с исковата молба и без да съдържа подходящ срок за изпълнение. Изложил, че в конкретния случай исковата молба има значение на покана за изпълнение до длъжника и с подаването ѝ кредиторът надлежно е развалил споразумението.

Съдът намерил за неоснователно възражението за неизправност на ищцата Г. Б., като кредитор, с оглед предявения иск срещу застрахователя, по който било образувано т.д.

№398/2021г. на Окръжен съд – Пловдив. В тази връзка посочил, че към датата на предявяването му – 31.05.2021г. не е било налице плащане от страна на застрахователя, поради което и не е било настъпило окончателното уреждане на отношенията между страните, договорено „след изпълнение на поетите от страните по него задължения по начина, в сроковете и при условията на същото“. Приел, че неизпълнението на задължението на ищцата изразяващо се в предявяване на иск преди изтичане на двумесечния срок за плащане по споразумението е незначително, предвид оттеглянето на исковата молба, като страната е понесла и санкционните последици по чл.78 ал.4 от ГПК.

Съдът намерил за неоснователно и въведеното с отговора материалноправно възражение за прихващане с присъдените в полза на ответника разноски по т. д. №398/2021г. Приел, че по делото не е установено наличието на предвидените в чл.103 от ЗЗД предпоставки за това, по следните съображения: Изявлението за прихващане е достигнало до ищцата след превода на сумата от 95 000лв.; към посочената дата е липсвало изискуемо и ликвидно вземане в полза на ответника, доколкото определението по чл.248 от ГПК, постановено по т.д. №398/2021г. на Окръжен съд – Пловдив не е било влязло в сила; не е налице съвпадане на сумата, с която е извършено прихващането /10 000лв./ и размера на присъдените в полза на застрахователя разноски /4 977лв./.

По изложените съображения въззивният съд намерил предявения иск за основателен. По отношение на размера на същия, съдът посочил, че по делото е установено обстоятелството, че вследствие на произшествието ищцата Г. Б. претърпяла болки и страдания от смъртта на дъщеря си М. А. А., изразяващи се в силен емоционален стрес и душевни мъки. Установил, че ищцата се затворила в себе си, не общувала с познати, не се вълнувала от нищо, приемала антидепресанти. Неочакваната смърт на детето ѝ, на възраст от 20 години, с което имала дълбока емоционална връзка и близост, се отразило изключително неблагоприятно на физическото и психическото ѝ състояние. Според заключението по допуснатата съдебнопсихологична експертиза, след смъртта на дъщеря ѝ, у Г. Б. се наблюдавала Остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция. Съдът приел, че последващото постравматично стресово разстройство било със симптоматика и към момента на експертизата, а нарушената адаптация се изразявала в емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, страдание, обърканост, безпомощност, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина. Посочените обстоятелства, младата възраст на пострадалото лице и изключително близката родствена връзка между пострадал и претендиращ обезщетение /дете – родител/, обосновали извода, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от Г. Б. вреди е 200 000лв. Съдът отчел факта на 4 заплащане на сумата от 95 000лв. в хода на производството, вследствие на което присъдил в полза на ищцата сумата от 105 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.