Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 02.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 236/2025
Вид
Решение № 102
Подписан
02.06.2025
Състав
Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев

Цитирани разпоредби

  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.329, ал.3 · Закон за съдебната власт
  • чл.87-чл.91 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.87-чл.91 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.87-чл.91 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.87-чл.91 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.87-чл.91 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.95 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.96 · Правилник за администрацията в съдилищата

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора И. Хр. П. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№1886/10.02.2025 г., подадена от К. Г. Т., против Решение №72/07.02.2025 г. по гр.д.

№1054/2024 г. на Окръжен съд В.Т.. С Определение №2165/29.04.2025 г. по ч.гр.д.

№1324/2025 г. на ВКС – 3-то гр.отд. делото е изпратено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив, поради невъзможност да бъде сформиран въззивен състав от А.с.-В.Т., в резултат от постановен отвод на всички съдии от състава на същия съд.

Обжалваното решение е постановено в производство по предявен от жалбоподателя К. Г. Т. иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ против ответника А.с.-В.Т., за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от неразумна продължителност на в.ч.гр.д. №362/2024 г. по описа на А.с.-В.Т., първоначално предявен в размер на 6000 лв., а впоследствие с Молба вх.№22563/07.11.2024 г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличен по размер до сумата от 26 000 лв., което изменение на иска е допуснато с Определение №2473/07.11.2024 г. по гр.д.№2815/2024 г. на Районен съд – В.Т., и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд В.Т., където по исковата молба е образувано гр.д.№1054/2024 г. на ОС – В.Т.. С обжалваното решение предявеният иск е изцяло отхвърлен, като ищецът е бил осъден да заплати на АС – В.Т. разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100 лв. С депозираната въззивна жалба решението се обжалва изцяло, с оплаквания за недопустимост, а също така и неправилност, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния 1 закон. Като основание за недопустимостта на обжалваното решение се сочи липсата на участие на прокурор, в качеството на контролираща страна, което е задължително съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ. Същото съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде поправено от въззивната инстанция, и на това основание се настоява решението на първостепенния съд да се обесили, и делото да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд, като новото производство бъде проведено сучастието на Прокуратурата на РБ като контролираща страна. Като основание за неправилността на обжалваното решение се сочи, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не са били обсъдени всички доводи на ищеца и относимите към тях доказателства, като решението не отразява действителното правно положение между страните. Релевират се оплаквания за дадена с проекта за доклад неправилна правна квалификация на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, вместо правилната квалификация по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като се касае за неразумен срок на производство, което не е приключило. Съдът е изготвил непълен и неточен доклад по делото – липсва списък на правнорелевантните факти и не е посочил правилната правна квалификация на всички претендирани права и правни задължения, направени възражения, реплики и дуплики. Не са изложени всички фактически констатации, касаещи целия период на производството, което води до необоснованост на съдебния акт. С въззивната жалба се представят и се иска да се приемат като доказателства Искова молба вх.

№1471/21.10.2024 г. по гр.д.№286/2024 г. на РС – Трявна и Искова молба вх.

№13026/01.11.2024 г. по гр.д.№986/2024 г. на ОС – В.Търново, за установяване на обстоятелството, че ищец по делото е К. Г. Т., а ответник – орган на съдебната власт – РС-Г., в който съдията-докладчик престира труда си, което е обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, обуславящо основание за отвода му, което не е сторено, с което не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. По тези съображения, ако решението се приеме за допустимо, се настоява за отмяната на обжалваното решение, и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане от друг съдебен състав, или постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок са отстранени констатираните нередовности и жалбата е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна и на контролиращата страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№2969/04.03.2025 г. от А.с.-В.Т., чрез Я.Я. – Административен ръководител – Председател на В.Т.А.С.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че не е налице забавяне на производството по в.ч.гр.д.№362/2024 г., както и че предметът на делото не налага разглеждането му с приоритет, както и през съдебната ваканция, поради което е приел, че липсва основание за ангажиране на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ. Решението е 2 постановено при пълно и коректно изясняване на спора от фактическа страна, при правилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи по съществото на спора в подкрепа на изводите на първостепенния съд. Не е налице твърдяното нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като участието на прокурор в производството от Окръжна прокуратура – В.Т. е обезпечено, и такъв е присъствал в о.с.з. на 08.01.2025 г.

Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения в доклада по делото. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство в полза на А.с.-В.Т..

Контролиращата страна не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, и настоява за оставянето й без уважение, като излага подробни съображения по съществото на спора.

При извършване на служебна проверка за валидността на обжалвания съдебен акт на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.

По проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт се констатира, че същият е постановен по предявен иск по реда на чл.2б от ЗОДОВ, от процесуално легитимирана страна – ищец в производството по гр.д.№318/2024 г. на ОС – В.Т., за чийто неразумен срок на продължителност се търси обезщетение, срещу процесуално легитимиран ответник – органът, от чийто действия и бездействия се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен на 19.08.2024 г., към който момент производството по същото дело не е било приключило, поради което изискването на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за предварително провеждане на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение, е неприложимо. В производството е конституирана като контролираща страна П.Р.Б. с Определение №1598/02.12.2024 г. по гр.д.№1054/2024 г. на ОС – В.Т., и е участвала в производството чрез прокурор от Окръжна прокуратура – В.Т..

Към въззивната жалба са представени писмени доказателства – два броя искови молби, от които е видно, че ищецът по настоящото дело е предявил искови претенции по реда на чл.2б от ЗОДОВ срещу ответник Окръжен съд – В.Т.. Счита, че това обстоятелство съставлява основание за отвод на съдията – доклачик, на който е разпределено за разглеждане първоинстанционното дело, поради което за същият е било налице основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Във връзка с това обстоятелство се констатира, че производството пред Великотърновския окръжен съд е било образувано на 21.11.2024 г., а докладчикът съдия Димо Колев, е бил определен автоматично, на принципа на случайното разпределение, с протокол от 27.11.2024 г. Видно от приложените искови молби, Искова молба вх.№2614/25.10.2024 г. е била депозирана пред Районен съд Дряново, и няма данни да е била връчена на ответника Окръжен съд – В.Т. към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт. Искова молба вх.№13026/01.11.2024 г. е била депозирана пред Окръжен съд – 3

В.Т., но същата е с цена на предявения иск 4000 лв., поради което е подлежала на изпращане на надлежния родово и местно компетентен районен съд, чието е правомощието да извърши проверка за нейната допустимост и редовност, преди препис от нея да бъде изпратен на ответника. Няма данни към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт по представените искови молби да са били образувани искови производства, предявените искови претенции да са били приети за допустими, исковите молби да са били преценени за редовни и подлежащи на разглеждане, и да са били връчени на ответника по предявените искове. Ето защо, от представените доказателства не може да бъде обоснован извод, че на съдията – докладчик е било известно обстоятелството, че срещу съда, в който докладчикът престира труда си, е налице надлежно предявена искова претенция, за да бъде същото обстоятелство обявено на страните по делото, и преценявано от съдията докладчик като основание за отвод. По делото няма данни самият ищец да е уведомил съда за посочените обстоятелства, с които да е създал основание на съдията-докладчик да ги обяви на страните и да ги обсъжда като основания за отвод. Наред с изложеното, основанието по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК е относително основание за отвод, при което конкретните обстоятелства, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието на съда, подлежат на обсъждане и конкретна преценка във всеки отделен случай. Обстоятелство, което не е известно на съдията – докладчик, обективно не би могло да повлияе на неговата преценка и да бъде обсъждано от него, или обявено на страните по делото. Релевираното във въззивната жалба оплакване, че докладчикът по делото бил докладчик и по други искове по чл.2б от ЗОДОВ, предявни от клиенти на ищеца, в които производства ищецът е участвал в качеството на процесуален представител, съдът намира за неоснователно. Разглеждането на спорове по чл.2б от ЗОДОВ съставлява част от правораздавателната дейност на съдията, а процесуалното представителство на страна по такива дела е част от професионалната изява на адвоката. Изпълняването на действия, типични да професионалната сфера на адвоката и на съдията, по отношение на правоотношения, по които страни са лица, с които съдията или адвоката имат единствено отношения, произтичащи от професионалната им дейност, не съставлява основание за отвод на съдията-докладчик, освен ако в конкретния случай не са налице други обстоятелства, обосноваващи основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. В конкретния случай ищецът не сочи такива обстоятелства, и такива не са установими от материалите по делото. По тези съображения съдът намира, че съдебният акт да е постановен от съд в надлежен състав.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и в производството са конституирани всички надлежни страни, искът е разгледан от родово компетентния окръжен съд с оглед цената на иска, поради което постановеният в производството съдебен акт – обект на въззивната проверка, е допустим.

По правилността на съдебния акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.

Въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, 4 съдът намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№5095/19.08.2024 г., подадена от К. Г. Т. против А.с.-В.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ГПК, с който ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на в.ч.гр.д.№362/2024 г. по описа на А.с.-В.Т.. Сочат се увреждащи ищеца действия и бездействия на съдията-докладчик по същото дело, осъществени при администриране на депозираната от ищеца касационна частна жалба, в резултат на които същата не била изпратена своевременно за разглеждане от ВКС. Ищецът счита, че съобразно вида на производството, делото е попадало в кръга на делата, подлежащи на разглеждане с приоритет, поради което същото е подлежало на разглеждане и в периода на съдебната ваканция. Твърди се, че в резултат от причиненото забавяне на производството, ищецът е претърпял душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието, преживял житейски дискомфорт от погазването на основните му права. Сочи, че определеният докладчик по делото, осъществил вредоносните действия и бездействия, е командирован в А.с.-В.Т. съдия от състава на Окръжен съд – Габрово, който съд бил ответник по множество искове, предявени от лица, чийто процесуален представител е ищецът, като адвокат. Според ищеца това обстоятелство е било основание за отвод на докладчика, който не е сторил това, нито е оповестил наличието на тези обстоятелства. Според ищеца докладчикът не е изпълнил дадени указания от ВКС за изпращане и прилагане на касационната частна жалба, а административният ръководител на съда не е предприел съответните мерки. За така претърпените от него неимуществени вреди претендира присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяването на иска пред първостепенния съд на 10.04.2022 г., до окончателното плащане. Във връзка с доказването на вредите, се позовава на възприетото разбиране в практиката на ЕСПЧ /част от нея цитирана в исковата молба/, че относно неимуществените вреди съществува силна оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което не е необходимо да се доказват обичайните неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок.