Решение № 2465 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от О. Т., гражданка на *******, с ******паспорт № *****, и със статут на ******* с издадена ************ № *******, против „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ ЕАД, ЕИК 201468114, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10, стадион Х. Ботев, с която са предявени обективно съединени искове искове с правно основание чл. 128, т. 1 КТ и чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 900,31 евро, с левова равностойност от 1760,86 лв. - трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2025 г., и сумата от 381,22 евро, с левова равностойност от 745,61 лв. – обезщетение за неползван годишен отпуск от 9 дни за 2025 г., ведно със законна лихва върху търсените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в 1 исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищцата посочва, че е работила по трудов договор в „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД на длъжност „*******“. Със заповед от *******г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ /по взаимно съгласие на страните/ трудовото й правоотношение било прекратено, считано от *******г. Съгласно постигнатите договорености, работодателят бил длъжен да заплаща на ищцата възнаграждение в уговорения размер. До този момент се твърди, че ответникът не е заплатил на ищцата трудовото възнаграждение за месеците юни и юли 2025 г. Незаплатено било дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за неползван годишен отпуск от 9 дни за 2025 г. Въпреки положените усилия за извънсъдебно решаване на спора, то същите не дали резултат, поради което се моли да се осъди ответника да заплати на ищцата дължимите трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ ЕАД, със становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните са съществували визираните в исковата молба трудови правоотношения по трудов договор от *****г. Съгласно трудовия договор ищцата заемала позицията „*******“ с място на работа *********** и при следващите се от тази длъжност функции и отговорности, визирани в отговора. Твърди се от ответната страна, че през процесните два месеца – юни и юли 2025 г., ищцата не била изпълнявала трудовите си задължения, поради което според ответника не й се дължи трудово възнаграждение. В тази насока ангажира доказателства. Оспорва се и размера на претендираното трудово възнаграждение, като се сочи, че уговореният размер на месечното възнаграждение за положен труд бил 1300 лв./ 664,68 евро, като със Заповед № ****** от *******г. и Заповед № *****от ******* г., считано от *******г. били отменени всички допълнителни начисления за храна и пътни, както и всякакви други добавки към работната заплата. По отношение претенция по чл. 224, ал. 1 КТ се сочи, че ищцата била използвала целият пропорционално полагащ й се платен отпуск, с оглед на което липсвали предпоставките за заплащане на обезщетение на визираното основание. В тази връзка се изтъква, че при сключване на трудовия си договор на ********г. ищцата е нямала нито един ден трудов стаж, поради което и основание чл. 155 от КТ правото да ползва платения си годишен отпуск се било породило след четири месеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е отделено за безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е бил сключен трудов договор от ******г., по силата на който ищцата, в качеството й на работник, е 2 изпълнявала длъжността „*******“. при ответното дружество, в качеството му на работодател, с място на работа гр. *******, *********. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение, съобразно представения договор, възлиза на сумата от ***** /****** евро Трудовият договор е прекратен със Заповед от ******г., считано от *******г., на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Представени са с отговора на исковата молба Заповед № ****/******г. и Заповед № *****/*****г. и двете издадени от ****** на „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД, с които се въвеждат корекции, със задна дата – считано от ******г., относно начина на структуриране и изплащане на възнагражденията в клуба. Съдът намира, че въпросните заповеди не рефлектират върху процесното правоотношение, доколкото същите са едностранно съставени от работодателя, без да е налице съгласие от работника, а освен това са изготвени след прекратяването на процесното трудово правоотношение. Въведеното от самия работодател обратно действие в случая не може да измени заварените правоотношения с работника и не може да му утежни положението. Аргумент в тази насока се извежда от императивните разпоредби на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 КТ.

В изпълнение на задължение по реда на чл. 190 ГПК от страна на ответното дружество са представили наличните документи от трудовото досие на ищцата.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като пълна и обективно изготвена на база представени от самия ответник данни и подкрепена от представените от него материали, се установява, че ответното дружество – работодател е начислило във ведомостите си трудово възнаграждение на ищцата в размер на ***** лв./ ****** евро за месец юни 2025 г., или чисто за получаване ****** лв./ ***** евро, след приспадане на осигуровките и ДОД. За месец юли 2025 г. сумата е ****** лв./ ****** евро или чисто за получаване – ****** лв./ ******* евро. В тази сума обаче е включено и начисленото обезщетение за неползват годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, което вещото лице е посочило, че е в брутен размер от ****** лв./ ****** евро за девет дни неползван отпуск. Така чистата сума за начислено трудово възнаграждение за месец юли е ****** лв./ ****** евро, а за търсеното обезщетение за неплатен отпуск е ****** лв./ ***** евро след приспадане на данъка.

Във връзка със спорния по делото момент, дали ищцата фактически е осъществявала трудовите си задължения, то по делото е разпитан по един свидетел на всяка от страните. От показанията на свидетеля М. Ч., доведен от ищцата, който също е работил в „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД през процесния период, се установява, че ищцата е работила ***** на комплекса ******** в кв. ******, като същият е виждал редовно ищцата на работното й място. Оценката на показанията му е съобразена с обстоятелството, че свидетелят Ч. също има финансови претенции срещу ответното дружество, както и че са констатирани известни противоречия между изложеното от свидетеля и писмените материали по делото, в частност 3 касателно това дали ищцата е била на работното си място през месец юли. От показанията на свидетелката Н. Н. пък се установява, че след смяна в собствеността на клуба през месец юни 2025 г. последвало значително съкращаване в щата. Свидетелката сочи и че след приключване не спортния сезон в края на месец май, обичайно намалявало работата ***** и нямало необходимост от всички служители.

При това положение следва да се посочи от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като неизпълнението на това задължение ангажира неговата отговорност. В принципен план работодателя дължи договореното възнаграждение дори да е намалял временно или трайно обема от работа, с оглед на който са назначени работниците. Последното би могло да е основание за съкращения в щата по съответния ред, но не и да се откаже заплащане на възнаграждение при съществуване на валидно трудово правоотношение. В тази връзка не се споделят възраженията в отговора на исковата молба, че трудово възнаграждение не се дължало, тъй като ищцата не изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. По делото не се установи ищцата да е отсъствала неоснователно от работа. Напротив, събрани са гласни доказателства от които се установява, че тя е идвала редовно на работното си място и е изпълнява поставените й задачи, съобразно натовареността******, като за дните, в които е отсъствала има данни тя да е ползвала платен годишен отпуск. От друга страна, както се посочи, работодателят дължи възнаграждение за престирания труд, който се изразява в предоставяне на работната сила, като некачественото изпълнение или неизпълнението на конкретни задачи не освобождава работодателя от задължението по чл. 128 КТ, докато работникът е на работа и е на разположение на работодателя.

Последният не може едностранно да лишава от заплата работника извън случаите, предвидени в чл. 272 КТ. Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ е императивна и съдържа изчерпателен списък на случаите, в които работодателят може да прави удръжки без съгласие на работника. Твърдяното „неизпълнение на задълженията“ не попада сред тези хипотези. Следва да се вземе предвид и че добросъвестното упражняване на правата и задълженията в трудовото правоотношение се предполага, като тази презумпция е уредена в чл. 8 от КТ. Презумпцията е оборима, като едва следва проведено дисциплинарно производство може да се установи неизпълнението на задълженията на работника или служителя.

По изложените съображения предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение се намира основателен и същият ще се уважи изцяло.

Размерът на претенцията пък се установява от приетото заключение по ССчЕ.

Касателно искът по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се посочи, че визираната разпоредба повелява при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не е спорно, че трудово правоотношение между страните, възникнало в резултат на трудов договор от ******г., е прекратено, считано от 4

******* г. Твърдението на работодателя, че ищцата преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е използвала всичките полагащи й се дни платен годишен отпуск не кореспондира със събраните по делото доказателства. Видно е от заключението по ССчЕ и от данни от трудовото досие на ищцата, че последната е имала 9 дни неизползван годиш отпуск за 2025 г. В случая О. Т. е била назначена на работа при ответното дружество през месец юни 2024 г., като трудовото й правоотношение е прекратено през месец юли 2025 г., т.е. с продължителност от над една година. Това предполага на основание чл. 155, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 КТ, че ищцата действително разполага с право на платен годишен отпуск, като единственото подадено от нея заявление за ползване на това й право е от 19.06.2025 г. за шест дни отпуск за периода 27.06.2025 г. – 04.07.2025 г. По данни на работодателя, освен този отпуск е ползван и друг от два дни в началото на 2025 г., като неизползваният отпуск е в размер на 9 дни за 2025 г.