Решение № 6 от 13.01.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Силистра, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от М. Ст. Христов Административно наказателно дело № 20223420200810 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58б и сл. от ЗАНН.

Административно наказващ орган- Регионална дирекция по горите- Русе, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях- ст.юрисконсулт К. К., надлежно упълномощен и приет от съда.

Нарушител С. С. М., редовно призован, явява се лично и с проц.представителадв.Р.Н. при АК-Варна в съдебно заседание, упълномощен и приет от съда. Заявява, че вмененото нарушение не е доказано по безспорен начин и моли съда да отхвърли искането на АНО за налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ като незаконосъобразно, както и да не му налага друго наказание „глоба“, тъй като нарушителя не може да я плати, предвид затрудненото му положение.

В съдебно заседание беше призован в качеството им на свидетели лицата Т. М. С.актосъставител и К. С. Р.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателства по делото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на нарушителя беше направено искане да се направи оглед на иззетото количества дърва. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете искането за допустимо, но неоснователно и с мотивирано протоколно определение го отхвърли като такова.

1

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 16.10.2022г. в РДГ- Русе бил получен сигнал, че в района на с.Ср., обл.Силистра се извършва нарушение по ЗГ. Двамата служители на РДГ- Русе св.Т. С. и св.К. Р., заедно с още няколко техни колеги отишли веднага на место. След като всички се събрали, влезли в гората, където установили 6 конски каруци. В три от тях имало насечени дърва, а другите три били празни. Органите на РДГ- Русе указали на нарушителите да излязат заедно с каруците и насечените в тях дърва извън гората. Една от каруците била на нарушителя С.

М., като в същата имало около 1 простр.куб.м. дърва. Органите на РДГ-Русе му поискали документите за дървата. След като установили, че превозваните от нарушителя М. дърва нямали контролна горска марка, измерили с ролетка количеството дърва, натоварени в каруцата на нарушителя. Установили, че същото било 1 пр.куб.м. от вида „цер“. Освен това нарушение, органите на РДГ- Русе установили, че нарушителя не притежавал и превозен билет за транспортираните от него дърва за огрев. На следващия ден нарушителя М. се явил в кметството в с.Ср., където му били съставени два АУАН за извършените от него две нарушения по Закона за горите- АУАН серия СЦ26 № 000024 и № 000025 и двата от 17.10.2022г. за това, че на посочената по-горе дата транспортира с конска каруца 1 пр.куб.м. дърва за огрев / цер / без контролна горска марка, както и че транспортира с конска каруца 1 пр.куб.м. дърва за огрев / цер / непридружени с превозен билет.

Иззетото количество дърва, ведно с 1 бр. конска каруца били оставени на отговорно пазене с разписка № **/ 16.10.2022г. в ТПДГС- Силистра.

След като били съставени в присъствието на нарушителя М. двата посочени по-горе АУАН-а, актосъставителя- св.С. поискал същите да бъдат подписани от нарушителя и да му връчи препис от тях, но нарушителя М. категорично отказал да подпише съставените срещу него актове по ЗГ. Била съставена и разписка за връчването на съставените актове, но нарушителя М. отказал също за получи препис от актовете. Отказите на нарушителя М. били удостоверени с подписите на свидетел, присъствал по това време.

След съставянето на двата АУАН-а бил изготвен доклад от св.Т. С.- горски стражар към РДГ- Русе по това време и същия в едно с двата акта бил изпратен на 18.10.2022г. на Директора на РДГ- Русе по компетентност. Видно от приложените към делото материали е, че доклада в едно с преписите от двата акта е бил получен в администрацията на РДГ- Русе, като на 22.11.2022г. директора на РДГ- Русе, в качеството му на АНО е изпратил материалите с № РДГ11-6295 до Районен съд- Силистра с искане да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо нарушителя С. М. за извършените от него нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ в условията на повторност, съобразно нормата на чл.266, ал.3 от ЗГ.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното:

Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна2 Директор на РДГ- Русе и в срока по чл.58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество е и основателно по следните съображения:

АУАН серия СЦ26 № 000024/ 17.10.2022г. и АУАН серия СЦ26 № 000025/ 17.10.2022г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и по чл.213, ал.1, т.2 от същия закон.

Нарушителя С. М. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заяви, че не признава изяснената фактическа обстановка, като оспорва, че по дървата липсвал изискуем реквизит. Изразява и несъгласие с искането на АНО за налагане на административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, като излага доводите си. Моли съда да отхвърли искането на АНО за налагането на това административно наказание, както и да му наложи друго наказание „глоба“, тъй като същия не може да я заплати.

По така изложените съображения от страна двете страни в процеса, съда счита следното:

Съобразно нормата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите е видно, че „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка”, а съобразно т.2 от същия член и алинея- ако дървесината не е придружена с превозен билет. Такава контролна горска марка или производствена марка е необходима за доказване произхода на дървата от страна на нарушителя, а както стана ясно по-горе транспортираните от него дърва не притежавали такива нито към момента на проверката, нито към настоящия момент. Липсват каквито и да е документи, доказващи произхода на дървата, както и наличието на превозен билет, въпреки направените възражение в тази насока от страна на проц.представител на нарушителя М.. Очевидно е, че действията на нарушителя М. са в разрез с описаното погоре и изцяло покриват съдържанието на нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. В тази връзка следва да се има предвид, че същия въпреки, че оспорва установеното по-горе, не депозира никакви документи, нито обоснова чрез правни доводи защо не признава фактите по делото.

Съобразно нормата на чл.266, ал.1 от Закона за горите „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти“, а съобразно ал.3 от същия член „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 3000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Нарушенията са били извършени от страна на нарушителя М. в условията на 3

„повторност“, тъй като законодателя с последните промени в ЗАНН е указал какво следва да се разбира под „повторност“ на нарушенията, като съобразно § 1, ал.2 от ДР на ЗАНН, ДВ бр.109 от 2020г., влезли в сила на 23.12.2021г. „Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Законодателя е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН „Нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав“. А от материалите по делото е видно, че нарушителя М. е бил наказан за извършени от него нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите с влязло в сила на 24.03.2022г. Решение № 53/ 28.02.2022г. по АНД № 32/2022г. по описа на РС-Силистра. Т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на това съдебно решение- 24.03.2022г., нарушителя М. отново е извършил същите административни нарушения по реда на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Следователно извършеното от нарушителя М. изцяло припокрива нормата на „повторност“ на нарушенията, описана съвсем изчерпателно от законодателя в посочените по-горе законови норми.

В това производство съда следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност. Тези условия очевидно не са налице и извършените от нарушителя М. нарушения попадат изцяло в условията, фиксирани от законодателя като „повторност“, тъй като решението на съда е влязло в законна сила на 24.03.2022г., а извършените две други нарушения от страна на нарушителя М. са от 16.10.2022г., т.е. извършени са в едногодишния срок от влизането в сила на описаното съдебно решение.

Неоснователно се явява възражението на защитата на нарушителя М., че същия не е съзнавал ,че извършва нарушенията си в условията на повторност, тъй като е нямал това съзнание. В случая следва да се има предвид, че нарушителя М. много добре е знаел, че е бил наказан за същите нарушения, извършени от него преди по-малко от година, тъй като е получил лично решението на съда, което е влязло в сила на 24.03.2022г., но въпреки това отново е решил, че може да извърши нарушения от същия вид. Т.е. нарушителя М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите 4 общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителя М. е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си с законовите норми. Нещо повече- в случая следва да се има предвид и факта, че нарушителя М. е системен нарушител, извършвайки системно и постоянно нарушения от този вид, видно от приложената към делото справка за извършени от него нарушения по Закона за горите.

Съобразно нормата на чл.18 от ЗАНН „Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. Именно в тази хипотеза попадат и действията на нарушителя М., тъй като с едно деяние той е извършил две отделни нарушения- това по чл.213, ал.1, т.1 и друго по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, поР. което и следва да му бъдат наложени две отделни наказания.