Решение № 2354 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2354 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. С. Ч. ЕГН:********** срещу наказателно постановление №25-4332-006351/26.03.2025г. издадено от началник сектор група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на А. С. Ч. на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Твърди се, автомобилът е поднесъл минимално, без загуба на контрол и без умисъл.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище, подадено чрез юрисконсулт се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

На 03.03.2025 г. около 16:30 часа, в гр. София, по ул. „Леге“ с посока на движение от ул. „Съборна“ към бул. „Цар Освободител“ жалбоподателят управлявал лек автомобил Фолксваген Карман Гиа с рег.номер ***.Управляваното от жалбоподателя МПС било от категорията „ретро автомобил“, произведен през 1975г, който имал двигател с мощност от 55 к.с.

, с въздушно охлаждане, монтиран отзад на колата, зад нейния заден мост.

Този тип изнасяне на тежестта създавал естествена нестабилност при загуба на сцепление. За да се запази автентичния облик на автомобила, гумите му били с протектор съгласно нормативните изисквания, но стари, произведени преди 20 години, което намалявало тяхното сцепление.

Жалбоподателят приближил кръстовището с бул „Цар Освободител“ , чиято настилка настилка била изградена от т.н. “жълти павета“, които имали подчертана гланцова повърхност и предизвиквали значително по- малко сцепление с гумите на всеки автомобил. На кръстовището с бул „ Цар Освободител“ жалбоподателят извършил маневра завиване надясно, при което задните гуми на автомобила загубили сцепление поради хлъзгавата настилка, което, съчетано с особеностите на двигателя на автомобила, било причина задната му част да поднесе наляво.

Движението на превозното средство било възприето от служители на СДВР-ОПП- св. С. Д. С. и Т. В. Н., които подали сигнал спрямо жалбоподателя да спре.

Свидетелят Т. В. Н. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 3405725. В Акта било прието за установено, че жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил Фолксваген Карман Гиа с per. номер *** в София по ул. Леге с посока на движение от ул. Съборна към бул. Цар Освободител като на кръстовището с Цар Освободител извършва маневра завиване надясно, при което водачът използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по посока на движението си-наляво, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението, с което е нарушил разпоредбата на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП.При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник сектор към ОПП-СДВР, издал оспореното 2 наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите свидетелите С. Д. С. и Т. В. Н. като пълни, логични, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото.

ПО ПРАВОТО:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП. При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Контролните органи са организирали дейността си съобразно сроковете по чл. 34 ЗАНН и доколкото са спазени уредените от законодателя давностни срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, то съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното физическо лице.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.

104б, т. 2 ЗДвП, с която се регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят е осъществил т. н. "дрифт", понятие което е възприето в практиката като умишлено, дръзко и демонстративно управление на МПС, чрез което съзнателно се губи контрол върху автомобила чрез форсиране на двигателя, което води до загуба на достатъчно сцепление на задните колела на МПС, промяна на траекторията му – напречно спрямо пътя, под влиянието на тежестта.

Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното 3 средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени и приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства. Пренесено на плоскостта на разглеждания казус, се установява, че жалбоподателят не е имал поведение, което да се квалифицира като дрифт, нито такова, описано в акта и в НП, водещо до извод за съставомерно поведение по смисъла на горецитирания чл. 104б, т. 2 от ЗДвП . Категорично се установи, че в конкретния случай жалбоподателят е предприел маневра "десен завой", не е съумял да овладее управлението на автомобила и същият е "поднесъл" наляво. Не бяха събрани доказателства, от които да се достигне до обоснован извод, че загубата на контрол върху МПС е предизвикана умишлено от жалбоподателя с цел управление на лекия автомобил по път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Не се установява същият преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми.

Предвид това настоящият съдебен състав намира за неустановени по безспорен начин, както обективните елементи на твърдяното нарушение, така и проявен пряк умисъл, изискващ се при осъществяване състава на вмененото нарушение, с оглед предвидената преследвана цел, различна от позволената в закона.

За ангажирането на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на контролните полицейски органи, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, виновно, а не да се дължи на наличието на обективни фактори като например лоши метрологични условия, хлъзгав терен, радиус на завоя и др. / или неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка, което неправомерно поведение би следвало да бъде санкционирано за друго нарушение на правилата за движение, а не за несъобразяване със забраната н а чл. 104б, т. 2 от ЗДвП . Поднасянето на автомобила при извършване на завой, би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой или несъобразяване със задължението като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората, каквото обвинение нито е описано, нито е квалифицирано в акта и постановлението. Действията на жалбоподателя биха могли да бъдат подведени под друга норма, доколкото същият не е упражнил достатъчен контрол спрямо МПС и не се е съобразил с пътната обстановка, но за такова нарушение не е ангажирана отговорността му, а съдът не би могъл едва в настоящото производство, съществено да измени обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и неговата правна квалификация, тъй като би ограничил правото на защита на жалбоподателя и възможността му за защита пред две инстанции по фактите.

Въпреки изчерпването на всички способи за доказване, по никакъв начин не се 4 установяват действия на водача при управление на процесния лек автомобил, в резултат на които не използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за каквото деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът приема, че с обжалваното НП не е установено извършено административно нарушение, още повече пък да е доказано извършване от обективна и субективна страна на това нарушение, поради което НП следва да бъде отменено Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, видно от които, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 1500 лв. , което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, начинът на участие на въззиваемата страна, както и имуществения интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 306, 78 евро /600 лв. /, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява СДВР, поради което и разноските следва да се възложат именно върху него.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал.

1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление наказателно постановление №25-4332-006351/26.03.2025г. издадено от началник сектор група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на А. С. Ч. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. С. Ч. ЕГН:********** сумата от 306, 78 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за 5 процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.

София в 14 дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6