Определение № 6890 от 05.12.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6890 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120107087 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 44437/27.11.2023г. на А. Д. С., ЕГН:

********** от гр. С., ул. “П. Д.П.” № *, ет.*, ап.**, чрез адв. П. С. – М., със съдебен адрес гр. Б., ул. “Г. Г.” № *, ет.*, против Й. М. В., ЕГН: ********** от с.Р., общ. К., обл. Б. и Д. М. В., ЕГН:

********** от гр. Б., ж.к. “М. Р.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с която се иска да бъде постановено решение, с която да бъде намалено извършеното в полза на ответниците дарение от Т. М. С., със завещателно разпореждане по универсално саморъчно завещание от 12.10.2017г., обявено на 29.05.2023г. и възстановяване запазената част на ищеца от наследството на Д. В. С..

От изложените в исковата молба твърдения и след извършена служебна справка се установява, че с искова молба, подадена от ищеца, чрез адв. П. С.– М. против двамата ответници – Й. и Д. В.и е било образувано гр.д. № 5158/2022г. между страните.

С исковата молба е бил предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** (...................) с идентификатор ******.***.***.*.** .........................), находящ се в сграда № * (..., разположена в поземлен имот с идентификатор ******.***.*** (...................................), с адрес град Б., ж.к. „М. р.", бл. **, вход „*, етаж * , с площ 59,55 (петдесет и девет цяло и петдесет и пет стотни), състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-WC, при граници и съседи: изток - външен зид; запад - външен зид; север - апартамент с идентификатор ******.***.***.*.**; под обекта: апартамент с идентификатор ******.***.***.*.**; над обекта: покрив, ЗАЕДНО с принадлежащото избено помещение №** .............) с площ от 2,36 (две цяло и тридесет и шест стотни) кв.м., при граници: изток - изба; запад - изба; север - коридор; 1 юг външен зид, заедно с 1,278 % (едно цяло двеста седемдесет и осем хилядни процента) ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при следните квоти: 4/6 (четири шести) идеални части за съделителя А. Д. С.; 1/6 (една шеста) идеална част за съделителя Й. М. В. и 1/6 (една шеста) идеална част за съделителя Д. М. В..

В исковата молба, въз основа на която е образувано и настоящото производство се сочи, че така описания имот се явява предмет и на атакуваното завещателно разпореждане.

От изготвена по делото на 29.11.2023г. служебна справка, се установява, че по гр.д. № 5158/2022г. е било постановено решение, което към 29.11.2023г. не е било влязло в законна сила.

След извършена служебна справка в ЕИСС от настоящия съдебен състав, се установява, че решението по гр.д. № 5158/2022г. е постановено на 10.11.2023г.

Установява се още, че в съдебно заседание на 13.06.2023г. по същото дело, съдът е запознал ищеца, чрез присъствалия в съдебната зала процесуален представител – адв. П. М., за постъпила по делото молба, вх. № 22040/12.06.2023г. от ответниците, действащи чрез адв. Б., с която е представено саморъчно завещание от 10.10.2017г. с нотариална заверка на подписа на завещателката Т. М. С. и протокол за обявяването му от 29.05.2023г., с което наследодателката на 1 ответниците Й. М. В. и Д. М. В. им е завещала собствеността върху нейните идеални части от процесния недвижим имот, както и с твърденията на ответниците, че представеното завещание е открито случайно при почистването на процесния апартамент.

В протокола от проведеното съдебно заседание е удостоверено още, че препис от молбата, ведно с приложенията към нея е връчена на процесуалния представител на ищеца – адв. П. С. – М., като в същото съдебно заседание същата е оспорила автентичността на завещанието. Съдът е приел завещанието и протокола за обявяването му като доказателства по делото, след което е открил производство по чл.193 ГПК и е разпределил доказателствената тежест между страните, допуснал е извършването на съдебно-графологическа експертиза като е възложил на ищеца да внесе разноски в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание.

В следващото съдебно заседание, проведено на 11.07.2023г., предвид служебната ангажираност на адв. М. делото е било отложено и насрочено за дата 10.10.2023г.

В проведеното на 10.10.2023г. съдебно заседание , съдът е констатирал, че ищецът носещ доказателствената тежест в производството по чл.193 ГПК не е внесъл определеният за изготвяне на експертизата първоначален депозит от 250 лева, а ищецът, чрез своя процесуален представител адв. П. С. – М. е заявила, че не оспорва автентичността на завещанието и няма други доказателствени искания, поради което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

След депозиране на настоящата искова молба, съдът с Разпореждане от 30.11.2023г. е оставил исковата молба без движение като е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от настоящия иск.

В изпълнение указанията на съда, ищецът, чрез адв. П. С. – М. е депозирала уточнителна молба, в която е посочила, че правния й интерес от предявяване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН против ответниците за намаляване на завещателното разпореждане от 12.10.2017г. на Т. М. С. произтича от липсата на влязъл в сила съдебен акт по цитираното гр.д. № 5158/2022г. на БРС за съдебна делба на процесния имот – предмет на завещателното разпореждане, в което производство е представено процесното завещание. Посочено е още, че макар производството да е приключило със съдебно решение от 10.11.2023г., то същото още няма сила на присъдено нещо между страните, тъй като предстои въззивно производство, което би могло да бъде спряно до приключване на настоящото дело като преюдициален спор, след разрешаването на който да се обсъдят и въпросите по делбата между същите страни, макар и вече от въззивния съд.

При съобразяване на така установената фактология, съдът намира, че настоящия иск се явява недопустим по следните съображения:

Безспорно установено е, че по гр.д. № 5158/2022г., Бургаският районен съд е допуснал съдебна делба върху процесния недвижим имот , при квоти 530,62/33710 ид.ч. за А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № *, ет. *, ап. **; 16588,69/33710 ид.ч. за Й. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. Р*, общ. К*, обл. Б*; 16588,69/33710 ид.ч. за Д. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, като видно от мотивите на решението, съдът е зачел вещно-прехвърлителните последици на представеното по делото завещание.

Нормата на чл.342 ГПК въвежда специален преклузивен срок /първото по делото с.з. в производството за делба/, в който всяка от страните може да възрази относно за кои имоти, между кои страни и при какви дялове /квоти/ следва да се допусне делбата. Непредявените в този найкъсен момент /така Решение № 311/2012г. по гр.д. № 503/2011г. на ВКС, II г.о./ възражения, оспорвания и искания /вкл. и тези обхванати по предмети от хипотезата на нормата на чл.343 от ГПК/ не могат да бъдат предявени в отделно самостоятелно производство, което пък поради преюдициалния си характер да обуслови спирането на делбеното производство /така Определение № 21/17.01.2011г. по ч.гр.д. № 485/2010г. на ВКС, I г.о./, тъй като това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичането на първото с.з.

Настоящата хипотеза е обхваната от тезата, която най-общо е изразена в Определение № 663/04.11.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 582/2009г., II т.о. – “че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чията рамка е очерната от исковата молба и писмения й отговор” /а в делбеното производство – с оспорванията и исканията в първото по 2 делото с.з./ - добавеното в скобите е от съдебния състав по настоящото дело.

В тази връзка, следва да се спомене, че при действието на ГПК от 1952г., страната можеше да предяви претенцията си за намаляване на завещателните разпореждания, както в хода на първата фаза на делбеното производство, така и в отделен иск по време на висящността му и да поиска спиране на делбата. След влизане в сила на ГПК от 2007г., когато страната пропусне възможността да възрази в срока по чл.342 ГПК против правото на някой да участва в делбата и против размер на дела му, тя губи правото си на тези възражения (в т.ч. искането за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по отношение на делбеното имущество), което е правна последица от неупражненото й в срок процесуално право и няма правен интерес от предявяването на иск по чл.30, ал.1 ЗН по отношение на същото имущество в отделно производство, тъй като предявяването му не е основание за спиране на висящото делбено дело – обратното би обезмислило ефекта на процесуалната преклузия. /в т.смисъл Определение № 214 от 25.03.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 594/2015г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/. В подкрепа на горните съображения са и мотивите изложени в решение № 36 от 01.04.2011г. по гр.д. № 125/2010г., I г.о., ВКС относно възможността правото по чл.30, ал.1 ЗН да бъде упражнено както със самостоятелен иск в делбеното производство, но до приключване на първото по делото заседание в първата фаза на делбата.

С Определение № 420 от 25.09.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 3197/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев е даден отговор на следния процесуалноправен въпрос: когато страна в производство за съдебна делба е пропуснала да направи възражение по чл.342 от ГПК в рамките на установения там преклузивен срок, допустимо ли е тя да заведе в отделно производство самостоятелен иск с предмета на възражението и да се позове на влязлото в сила решение по него в делбеното производство. Съдът е посочил, че съществува незадължителна съдебна практика съгласно изричната нова разпоредба на чл.290, ал.3 ГПК (ДВ. Бр.86/2017г.), с която е даден отговор на този процесуалноправен въпрос, като е прието, че воденето на такъв иск е допустимо до приключване на първата фаза на делбеното производство. В така цитираното определение е посочено също, че тази незадължителна практика на ВКС е в противоречие с задължителните указания и разяснения дадени с ТР 5/14.11.2012г. на ОСГКТ на ВКС, като е обосновано становището, че ако страната пропусне преклузивния срок за въвеждане на своето възражение или оспорване, то е недопустимо да води иск със същия предмет, ако обосновава правния си интерес единствено от възможността да се позове на влязлото в сила решение по този иск в производството, в което възражението или оспорването е било преклудирано, какъвто е и настоящия случай.

В заключение, настоящия състав намира, че доколкото ищецът не е релевирал своите възражения срещу представеното в съдебно заседание на 13.06.2023г. по гр.д. № 5158/2022г. по описа на БРС, завещателно разпореждане, до края на съдебното заседание, в което същото е било представено, в т.ч. и до приключване на устните състезания в делбеното производство, респективно е пропуснал възможността да поиска намаляване на дарението, а настоящия иск се основава на твърдения, на които е следвало да бъде основано съответното пропуснато оспорване, то разглеждането му по същество би довело до заобикаляне на процесуални закон за преклузията /определение № 21 от 17.01.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 485/2010г., I г.о., ГК/ и се явява недопустим.

Тъй като за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск и същият се явява недопустим, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.