Решение № 4863 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4863 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20221100506552 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3153/08.04.2022г. по гр.д. № 57045/2021г. по описа на СРС, 120 състав, са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК от В. П. Х. и Х. П. И. срещу Топлофикация София ЕАД, с които се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22060/2012г. по описа на СРС, 88 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците, с която се иска отмяна на постановеното решение. Развити са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Не е спорно, че давността е 5г. с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД, както и че срокът тече от 30.10.2015г., но се твърди, че същият изтичал на 30.10.2020г. като се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е поискал образуване на изпълнително дело, както и извършването на обследване на имуществото на длъжника са сред действията, които прекъсват давностния срок по см на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по производството.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника „Топлофикация София“ ЕАД вземания по изпълнителен лист от 30.10.2015г. събирани принудително в рамките на изпълнително дело № 1184/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., поради погасяване на посочените задължения по давност.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло по съображения, че от датата на издаване на изпълнителния лист 30.10.2015г. е почнала да тече 5г. давност, която е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от 17.06.2020г., в която ответникът е възложил извършване на изпълнителни действия, съответно от посочената дата е почнал да тече нов давностен 5г. срок, който не е бил изтекъл.

Въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищците да уточнят размера на претенцията, вкл. как е формулираната и какво включва заявената сума, като с няколко уточняващи молби е посочено, че сумата е претендирана разделно от ищците и включва главница, законна лихва, неолихвяеми вземания, присъдени разноски и разноски по 2 изпълнителното дело. Съдът приема, че видно от приетото по делото съобщение за образувано изпълнително дело л.12 и л.13 (от първоинстанционното дело), в което е посочено общото задължение спрямо всяка от ищците, включващо и 2125.25лв. главница, 259.25лв. мораторна лихва и 97.46лв. присъдени разноски (т.е. по ½ от сумите от изпълнителния лист от 30.10.2015г. издаден срещу наследодателя им Е.И.М.), то съдът приема, че с молбите л.46 и 47 от настоящото делото, ищците са отстранили нередовността на исковата молба, като всяка е претендирала недължимост на ½ от сумите по изпълнителния лист (т.е. 2 481,88лв.), наред с което претендират за недължими и разноски по изпълнителното дело (25,66лв.).

Предмет на исковата защита на длъжника по чл. 439 ГПК е оспорване само на изпълняемото право, което представлява вземането по съответния изпълнителен титул. Разноските по изпълнението не са част от изпълнителното основание, а са последица от осъществено принудително изпълнение. Въпросът за тяхната дължимост не може да се реализира по общия исков ред, а в производството, по което са направени (по реда на чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК - на обжалване подлежи постановлението за разноски на съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, постановлението за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при прекратяване на изпълнителното производство). Ако отрицателният установителен иск п о чл.

439 ГПК бъде уважен, изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като длъжникът не дължи разноски по изпълнението - чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. В случай че тези разноски са събрани в рамките на материално незаконосъобразен изпълнителен процес, длъжникът разполага с възможността за предяви осъдителен иск като платени на привиден кредитор. Поради това първоинстанционното решение в частта, с която съдът е признал за недължима разликата над 4 963,76лв. (при равни квоти от ½ за всяка от ищците, включваща сумата от 2125.25лв. главница, 259.25лв. мораторна лихва и 97.46лв. присъдени разноски) до 5015,07лв., равняваща се на 51,31лв. и представляваща разноски и такси по изпълнителното дело следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството в тази част - прекратено.

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо, а по същество е ПРАВИЛНО, но по следните съображения:

3

Не е спорно, че приложимата давност за погасяване на вземанията по изпълнителния лист (издаден срещу наследодателя на ищците) с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД е общата, така и страните не спорят, че същата тече от 30.10.2015г., поради което и съдът с оглед чл.269 ГПК е ограничен от ревизиране на изводите в тази част (за пълнота следва да се отбележи, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 от ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство, то няма характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б.

"ж" от ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Молбата по чл. 405, ал. 1 от ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД Вж. Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК).

Видно от приобщеното копие на изпълнително дело № 1184/2020г. се установява, че същото е образувано по молба от 17.06.2020г. от ответника, в която въз основа на процесния изпълнителен лист от 30.10.2015г., с който е осъдена Е.И.М. да плати на ответника оспорваните вземания, се иска образуване на изпълнително дело срещу Е.М.. В молбата е поискано извършване на изпълнителни действия: да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като се моли да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договор, с оглед налагане на запор на същите; в случай, че не се открият 4 банкови сметки и трудови договори, да се насочи изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан, вкл. на осн. чл.18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ и да определя начина на изпълнението.

Въз основа на изготвена справка ГРАО е установено, че Е.И.М. е починала на 23.12.2015г., като е оставила за наследници ищците – В. П. Х. и Х. П. И. (с оглед удостоверение за наследници л.53), които били конституирани на мястото на починалия длъжник с протокол от 25.06.2021г. (л.55).

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Спорът се концентрира върху въпросите дали с молбата за образуване на изп.д., в която е поискан конкретен изпълнителен способ вкл. е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ, представляват действие, което прекъсва давността по см. т.10 на ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, съответно има ли действие по отношение на наследниците на починалия преди образуване на изпълнителното дело длъжник.

В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС). Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е 5 изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК.

Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности.

Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК (Вж. Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д.

№ 2884/2021г. по описа на ВКС).

Към момента на образуване на изпълнителното дело Е.И.М. е била починала, но смъртта е настъпила след приключване на съдебното производство, по което е издаден изпълнителния титул, т.е. приложим е чл.429, ал.2 ГПК, съгласно който „Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано“, т.е. по изпълнителния лист срещу М. може да се изпълнява срещу ищците (наследници), като субективните предели на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист включват и наследниците на длъжника. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за 6 спиране на производството, като доктрината и съдебната практика приемат, че актът има констативно действие, а спирането настъпва по силата на закона.