Решение № 212 от 20.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Казанлък, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200603 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Д. Т. с ЕГН **********, чрез адв.Н. П. АК-Пловдив, против Наказателно постановление №26-0284-000408 от 01.04.2026г. на Началник Сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателката на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането /К3/ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 409,03 евро /799,99 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, чрез процесуален представител – адв. П., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Навеждат се твърдения, че към датата на издаване на НП процесния автомобил е бил с валидно сключена застраховка "ГО", поради което АНП е следвало да се прекрати, като липсвало административно нарушение, извършено в условията на повторност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, н е се явява лично, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмено становище юрк. М. А., като надлежен процесуален представител излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Н а 23.03.2026г. в 13,05 часа в гр.Казанлък, на бул."23-ти Пехотен Шипченски Полк" до номер 38, в посока запад-изток жалбоподателката Р. Д.

Т. управлявала лек автомобил "*******************", с рег. № ********, собственост на С.Д. от с.********. Същата била спряна за проверка от полицейските служители при РУ- Казанлък – свидетеля С. Г. Г. и свидетеля Д.

С. К.. При проверката било установено, че водачката, която не била собственик, управлявала процесното МПС, във връзка с чието притежаване и използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на проверката. С оглед на горното полицейският служител С. Г. Г. съставил АУАН серия. GA бл.

№4971756 от 23.03.2026г. за извършено от жалбоподателката нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Били констатирани при проверката и други нарушения, за което били съставени и други АУАН. След като се запознала със съдържанието на акта, жалбоподателката го подписала без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство било установено, че жалбоподателката е бил наказана за същото такова нарушение с влязло в сила на 13.01.2026г. НП №25-0284-000233 от 21.02.2025г. на РУКазанлък, връчено на 27.12.2025г., поради което е налице условията на повторност.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Р. Д. Т. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.5 от КЗ е наложена глоба в размер на 409,03 евро /799,99 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С. Г. Г., който поддържа констатациите в акта. От показанията му се установява, че е извършил справка за спрения автомобил, като е установил, че няма сключена застраховка "ГО" за автомобилистите. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

В съдебното производство са приобщените по надлежния ред писмени доказателства - НП 26-0284-000408 от 01.04.2026г от Началник сектор в ОДМВР- Стара Загора, РУ- Казанлък; АУАН сер. GA бл.№4971756 от 23.03.2026г.; Заповед №349з-3991/10.10.2025г.; Справка за нарушител/водач на Р. Д. Т., Застраховка „ГО“ на автомобилистите №BG/02/126001077009 от 26.03.26г., административнонаказателната преписка в цялост. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства като обективни, кореспондиращи и изясняващи описаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл.647, ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят С. Г. Г. несъмнено притежава. Съгласно нормата на чл.647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от приложената по делото Заповед №349з-3991/10.10.2025г. началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ – Казанлък е оправомощен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-3 и ал.5 от КЗ, и чл.639 от КЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Р. Д. Т. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателката Т. не е собственик на управлявания от нея лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ.

С оглед изложеното, съдът намира, че Р. Д. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС - чужда собственост, е управлявала същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямала сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Наред с това се установява, че жалбоподателката Р. Т. е извършила настоящото нарушение в едногодишния срок от наложено наказание за същото по вид нарушение по чл.638, ал.3 от НК, наложено с НП №25-0284-000233 от 21.02.2025г. на РУ-Казанлък, връчено на 27.12.2025г. – наложено е наказание за нарушение по чл.638, ал.3 по КЗ, като постановлението е влязло в законна сила на 13.01.2026г. – видно от 3

Справка за нарушител/водач на Р. Д. Т.. Предвид на това е налице квалификацията повторност и наказанието следва да се определи при условията на чл.638, ал.5 от КЗ.

Процесуалният представител е навел оплаквания в жалбата, че към датата на издаване на НП процесния автомобил е бил с валидно сключена застраховка "ГО", поради което АНП е следвало да се прекрати. Съдът счита възраженията за неоснователни. Както бе посочено по-горе, всяко МПС, което се управлява по пътищата, следва да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Обстоятелството, че три дни след датата на нарушението е била сключена Застраховка „ГО“ на автомобилистите с №BG/02/126001077009 не променя факта, че към датата на нарушението такава не е била сключена. Соченото обстоятелството е ирелевантно в случая, тъй като е следвало въззивника да се увери и да установи това обстоятелство при предприемане управлението на автомобила.

Към часът, посочен в акта, издаден от компетентните органи, е видно, че той е управлява автомобила без валидна застраховка. Съгласно разпоредбата на чл.481, ал.3 от КЗ, застраховането на водача по реда на КЗ се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Налице са категорични доказателства за липсата на сключена застраховка "ГО" към момента на проверката, доколкото този факт се потвърждава и от служебно извършена справка в базата данни на "Гаранционен фонд" за сключени застраховки по регистрационен номер на автомобила, като са налице доказателства, че това нарушение е извършено при условията на повторност.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна нейна проява, извършено е в условията на повторност, както и са налице и множество предходни нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач на Р.

Д. Т.. Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.", която е с равностойност в евро в размер на 204,52 евро, а съгласно ал.5 от същия член "При повторно нарушение наказанието по ал.3 е 800 лв.", която е с равностойност в евро в размер на 409,03 евро, т. е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган 4 биха могли да го променят.

Изложените съображения обосновават извода за законосъобразност на обжалваното наказанелно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г.) Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. Съдът като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди разноски в минимално предвидения размер от 66,47 евро (130 лв.).