Определение № 8841 от 21.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8841 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503943 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 107780/03.04.2026 г. на "Банка ДСК" АД, чрез юрисконсулт М.Б., с надлежно учредена представителна власт, против Решение № 5728 от 25.03.2026 г., постановено по гр. д. № 25304/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 86 състав, с което молбата на жалбоподателя по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е оставена без уважение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поддържайки, че напълно необоснова молбата е оставена без уважение, тъй като в молбата е посочено, че наследниците на В.И.В. от първи ред - М.В.В.. и И.В.В. са се отказали от оставеното от последния наследство и отказите им са вписани в особената книга на СРС по чл.49 от ЗН въз основа на Решение №2544/09.09.2021 г. по гр.д.№ 51960/2021 г. на СРС, 89 състав, и Определение № 6050/07.10.2021 г. по гр.д. 57263/09.09.2021 г., като е отправено искане до СРС за съдействие, чрез издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на жалбоподателя за снабдяване с разширено удостоверение за родствени връзки на починалия В.И.В. и съответно уточняване на наследниците от втори ред пред съда, чието призоваване се иска с молбата по чл. 51, ал. 1 ЗН. Сочи се, че съдът, въпреки, че е оказал исканото съдействие и е установен наследника на В.В. от втори ред, районният съд не е положил усилия за продължаване на действията по развитие на охранителното производство, по което е сезиран – не е дал указания за представяне на доказателства за вписаните откази от наследство на наследниците от първи ред, нито сам е извършил справка в особената книга на съда, т.е указания за установяване на твърденията, че към наследяване са призовани наследниците от втори ред, вместо това е отхвърлил молбата, приемайки, че е незаконосъобразно призоваване на наследник от следващ ред, при липса на доказателства, че всички наследници от първи ред са се отказали от наследството. Моли съдът да отмени атакуваното решение. С частната жалба не се сочат и представят нови доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 25304/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, е образувано по молба на "Банка ДСК“ АД за призоваване по реда на чл. 51 ЗН на наследниците на В.И.В. от втори ред и определянето на срок спрямо тях за 1 приемане или отказ от наследството му. В молбата са изложени твърдения, че е налице сключен с Г.Д.А., ЕГН **********, Договор за кредит от 11.03.2008г., по силата на който в банката, в качеството на кредитор му е предоставила сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро. Кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот на В.И.В., ЕГН **********. Предвид смъртта на ипотекарния длъжник и отказа на наследниците му от първи ред да приемат наследството, е инициирал производството по чл.

51 ЗН за определяне на срока на наследниците от следващия ред за приемане на наследството или отказ от него. Към молбата е приложен Договор за ипотечен кредит от 11.03.2008 г., както и удостоверение за наследници на починалия В.И.В.. Посочено, е че посочените в представеното удостоверение за наследници лица (дъщеря и син на починалия, последния със семейно положение - „разведен“), са се отказали от оставеното наследство и отказите им са вписани в особената книга на СРС по чл.49 от ЗН въз основа на Решение №2544/09.09.2021 г. по гр.д.№ 51960/2021 г. на СРС, 89 състав, и Определение № 6050/07.10.2021 г. по гр.д. 57263/09.09.2021 г., поради което и кредиторът е заявил интерес от ангажиране отговорността на наследниците от следващия ред, след заявяване от тяхна страна дали приемат или се отказват от наследството на починалия. С молбата е поискано издаване на съответното съдебно удостоверение, което на послужи на банката за снабдяване с удостоверение за родствени връзки и съответно конкретизирането им в производството.

С определение от 15.05.2025 г. Софийски районен съд, 86 състав, е прекратил производството по делото, като е приел, че за банката липсва правен интерес от производството, както последният нее от кръга на лицата, които могат да отправят искането по чл.51 ЗН. Прекратителното определение от 15.05.2025 г. е отменено с определение №13961/ 18.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 6337/2025 г. на СГС, ЧЖ-VІ-Г състав, и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото от СГС първоинстанционният съд е издал поисканото от молителя съдебно удостоверение и е указал на последния да представи актуално удостоверение за наследници и да посочи имена и адреси на наследниците, чието призоваване иска, като е определил и срок за това, след изтичане на който и при неизпълнение е указал, че производството ще бъде прекратено ( разпореждане от 05.09.2025 г.). Така дадените указания, банката е изпълнила в срок, като е представила удостоверение за наследници и удостоверение за съпруга и родствени връзки на починалия В.И.В., като с нарочна молба е посочила и имената и адреса за призоваване на наследника от втори ред на починалия длъжник на молителя, след което съдът е постановил обжалвания съдебен акт.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че "Банка ДСК" АД е заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли или се отказват от наследството на починалия длъжник. Именно за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството.

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия - чл. 49 от ЗН. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 от ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който наследникът да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези. При първата, какъвто е настоящия случай, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията - чл. 538, ал. 2 изр. посл. от ГПК.

Приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указания и определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В производството по чл. 51 ЗН, ако в 2 дадения от съда срок за заявяване на приемане или отказ от наследство наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл. 51, ал. 2 ЗН), което също подлежи на вписване в особената книга на съда.

По отношение на производството по чл. 51 ЗН, което както бе посочено е охранително по своя характер и за него се прилага реда на чл. 530 и сл. ГПК, но и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207-266 и чл.303-388, съгласно чл. 540 ГПК.

В този смисъл, освен че съдът е длъжен да разгледа и реши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, то е длъжен и служебно да извършва необходимите действия по движението и приключването на производството, като съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна (чл. 7, ал. 1 ГПК).

Разпоредбата на чл. 533 от ГПК също вменява изрично задължение на съда служебно да проверява дали са налице условията за издаване на искания акт, като той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Недопустимо е това законово задължение на съда да бъде игнорирано или отричано на формално основание, както е направил първоинстанционния съд, постановявайки че "по делото не са представени доказателства дали всички наследници от първи ред са се отказали от наследството, респ. изгубили правото да го приемат", а „липсата на възможност за такава проверка прави незаконосъобразно призоваването на наследник от следващ ред“. Този извод, дал основание за оставяне на молбата на банката без уважение, нарушава процесуалните правила за добросъвество водене на процеса, с оглед посочените по-горе задължения на съда, а тук и на още по-голямо основание като се отчете факта, че в случая молителят е посочил съдебните актове, въз основа на които са вписани отказите на наследниците от първи ред и то в особената книга на СРС по чл.49 от ЗН, до която решаващият съдебен състав има и служебен достъп.

В рамките на отправеното искане и дължимото съдействие на молителя в производството, съдът е следвало да извърши служебна проверка за наличие на вписани откази от страна на наследниците от първи ред на починалия ипотекарен длъжник на молителя или да даде нужните указания до последния и срок за ангажиране на доказателства за установяване на това твърдение. Нещо което СРС не е сторил, въпреки, че е длъжен да обезпечи движението на охранителното производство, след което и в случай, че се установят твърденията за наличие на вписани откази на наследниците от първи ред, да призове наследниците на починалия ипотекарен длъжник на молителя от втори ред, като им определи срок, в който могат да заявят дали приемат или се отказват от наследството, с посочване на последиците на чл. 51, ал. 2 ЗН. При положение, че съдът неоснователно е преценил да не изисква служебната справка от особената книга по чл.49 ЗН при СРС, то без указания от негова страна, молителят е поставен в невъзможност да установи, че посоченото в молба вх.№ 22912/26.01.2026 г. лице (П.М.Ц.) е призован към наследяване наследник на починалия В.И.В., спрямо която следва да се изпълни процедурата на чл. 51, ал. 1 ЗН. С оглед неизчерпване на предвидената в ГПК процедура за проверка на наличие на условия за издаване на искания акт, съдът преждевременно се е произнесъл по направеното искане.

Въз основа на всичко изложено по-горе, настоящата съдебна инстанция достига до извода, че обжалвания акт на първоинстанционния съд акт е постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила и макар по молбата на молителя СРС да се е произнесъл неправилно с Решение, доколкото първоинстанционният съд не се разгледал спора по същество с призоваване на лицето/та, което има право да наследява - арг. чл. 51, ал.

1 ЗН, на практика обжалвания съдебен акт по съдържанието на мотивите има характер на определение, с което молбата на молителя е оставена без разглеждане. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върни на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за установяване на последното местожителство на умрелия, респ. регистрирания последен постоянен адрес по смисъла на 3 чл.93 от ЗГР на умрелия ( с оглед определяне на местно компетентния да разгледа молбата съд), както и на обстоятелствата дали наследниците на починалия ипотекарен длъжник на молителя от първи ред са се отказали по предвидения в закона ред от наследството, респ. дали посоченото от молителя лице П.М.Ц. е наследник от втори ред, призован към наследяване, а в случай, че се установи обстоятелството, че Ц. има качеството на наследник по закон, който да попада в кръг от наследниците на В.И.В., призовани да го наследят и СРС е местно компетентния да се произнесе по молбата съд, следва по отношение на Ц. да се развие охранителното производство по реда на чл. 51 ЗН, чрез редовно уведомяване с ясно дадени указания и определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.