Решение № 5171 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5171 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20261100500603 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника С. И. Д., ЕГН **********, срещу действията на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ по ИД № 20218630402018, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх. № 44864/13.11.2025 г., постановен във връзка с молба на длъжника с вх. № 61746/20.10.2025 г.

Частният жалбоподател поддържа, че ИД е образувано и се води при липса на надлежна представителна власт на взискателя. Според него представеното пълномощно, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, е невалидно, тъй като е подписано в чужбина без изискуемата легализация или апостил, съдържа спорна дата, която според жалбоподателя е последваща спрямо образуването на изпълнителното производство и не съдържа изрично овластяване на адвоката за извършване на действия пред частен съдебен изпълнител. Поддържа още, че упълномощителят трайно пребивава в САЩ, което поставя под съмнение автентичността на документа, както и че е използван документ за самоличност с изтекла валидност. Счита, че поради тези пороци изпълнителното дело е образувано без валидно процесуално представителство, а всички извършени изпълнителни действия са нищожни. Допълнително сочи, че отказът за прекратяване е подписан от помощник-частен съдебен изпълнител, който според жалбоподателя няма компетентност да постановява подобни актове, както и че отказът не е оформен като постановление или разпореждане, а представлява уведомително писмо без мотиви и диспозитив, което препятства ефективния съдебен контрол. В жалбата е отправено искане съдът да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство като 1 недопустимо образувано и да прекрати същото. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Д.Р.Д. – взискател по ИД оспорва изцяло основателността на частната жалба, като поддържа, че всички изложени от длъжника твърдения относно липсата на представителна власт са неверни и противоречат както на фактическата обстановка, така и на закона. Посочва, че процесното пълномощно не е съставено през 2025 г., а е подписано на 08.10.2015 г., като е било представено още при образуването на гражданското дело пред Софийския районен съд, по което впоследствие е издаден изпълнителният лист. Според взискателя объркването относно годината се дължи единствено на начина на изписване на цифрата „1“, която по американски образец наподобява цифрата „2“, поради което твърдението за антидатиране е неоснователно. Поддържа още, че към момента на издаване на пълномощното същият е разполагал с валиден документ за самоличност, поради което възражението, че пълномощното е издадено въз основа на невалиден документ, е лишено от основание. Излага, че последващото издаване и подновяване на международния паспорт на взискателя не засяга валидността на вече издаденото пълномощно. Възражението отхвърля и довода, че продължителното пребиваване на Д.Д. в Съединените американски щати прави пълномощното невалидно. Според процесуалният му представител законът не поставя подобно изискване, а фактът, че същият живее в чужбина, не препятства валидното упълномощаване. Посочва още, че между адвоката и доверителя съществуват трайни отношения от 2015 г., като адвокатът е представлявал Дичев и по други съдебни производства, включително такива срещу дружества, представлявани от длъжника. Като допълнителен аргумент сочи, че в хода на изпълнителното производство е представено ново пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена в Генералното консулство на Република България в Лос Анджелис на 17.10.2025 г., с което взискателят изрично потвърждава всички извършени до този момент процесуални действия на адвоката. Според възражението това потвърждение окончателно разсейва всякакви съмнения относно съществуването и обема на представителната власт. В заключение поддържа, че отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство е правилен и законосъобразен, тъй като липсват твърдените от длъжника пороци в представителната власт на взискателя и не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело.

ЧСИ С.Х. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за допустимост на жалбата, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване отказ за прекратяване на изпълнителното производство, но я намира за изцяло неоснователна. ЧСИ посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на редовна молба на взискателя, придружена с изпълнителен лист, като с молбата са възложени и правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След подаденото от длъжника искане за прекратяване поради липса на представителна власт е било изискано становище от взискателя, след което е постановен отказ за прекратяване на производството. По същество ЧСИ приема, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1 ГПК. Според изложените мотиви възражението на длъжника за липса на представителна власт е неоснователно, тъй като още при образуването на изпълнителното дело е било представено заверено копие от пълномощното на процесуалния представител на взискателя. Освен това в хода на производството е представено и допълнително пълномощно, с което изрично се потвърждават дадените правомощия, поради което не съществува основание да се приеме липса на надлежно представителство. В 2 заключение частният съдебен изпълнител моли Софийския градски съд при постановяване на съдебния си акт да приеме изложените мотиви и да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.07.2021 г., подадена от Д.Р.Д., чрез адв. А.Л. с приложено пълномощно, на основание изпълнителен лист, издаден по гр. № 67159/2015г. по описа на СРС-27 състав, като с молбата е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, уведомен е ЧСИ за наложени обезпечителни мерки за обезпечение на дълга – запор на дружествен дял на С. И. Д. в „Прима СД“ ЕООД и възбрана на имоти, както и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнение.

С обжалваното Постановление, инкорпорирано в съобщение с изх. № 44864/13.10.2025 г. по ИД 20218630402018 съдебния изпълнител е отказал прекратяване на ИД, във връзка с постъпила молба/възражение с вх. № 61746/20.10.2025 г. от длъжника С. И. Д..

В конкретния случай искането за прекратяване е основано изцяло на твърдения за липса на надлежна представителна власт на процесуалния представител на взискателя при образуване на изпълнителното производство. Настоящият състав намира, че тези възражения не обосновават наличие на основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК.

На първо място, неоснователно е възражението, че представеното пълномощно на пълномощника на взискателя не съдържа изрично овластяване за извършване на действия пред частен съдебен изпълнител. Видно от приложеното по изпълнителното дело пълномощно, упълномощителят е предоставил на адвокат Лисийска представителна власт във връзка със защитата на имуществените му права. Дори да се приеме, че текстът на пълномощното не съдържа достатъчно конкретно овластяване за действия в изпълнителното производство, подобна нередовност не води до нищожност на образуваното изпълнително дело. Представителната власт е процесуална предпоставка, чиито евентуални недостатъци подлежат на отстраняване и могат да бъдат потвърдени от представлявания.

Неоснователни са и доводите, че пълномощното е подписано в чужбина без апостил или консулска заверка, доколкото в закона липсва изискване адвокатското пълномощно да е със заверка на подписа, била тя нотариална или консулска. А дори да се приеме, че документът е подписан извън територията на Република България, това обстоятелство само по себе си не води до липса на представителна власт.

Не могат да бъдат споделени и възраженията относно датата на пълномощното.

Спорът дали ръкописната дата следва да се чете като 08.10.2015 г. или 08.10.2025 г. не е от естество да обуслови прекратяване на изпълнителното производство.

Възражението е опровергано и с представеното от взискателя обяснение, че същото пълномощно е било приложено още в исковото производство, по което е постановено осъдителното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, както и с 3 последващото потвърждаване на извършените процесуални действия. При тези данни съдът не намира основание да приеме, че е налице липса на представителна власт.

Същото се отнася и до оплакванията относно използването на документ за самоличност с изтекъл срок на валидност. Валидността на документа за самоличност към момента на разглеждане на спора не обуславя действителността на вече извършеното упълномощаване. От значение е наличието на волеизявление за предоставяне на представителна власт, а не последващото изтичане на срока на валидност на личния документ, послужил при удостоверяване самоличността на упълномощителя.

Неоснователно е и твърдението, че продължителното пребиваване на взискателя в Съединените американски щати изключва възможността същият валидно да е подписал пълномощното. Сам по себе си този факт не води до недействителност на упълномощаването и не съставлява основание да се приеме липса на представителна власт. Представителната власт произтича от волята на упълномощителя и не зависи от неговото местопребиваване.

Освен това не на последно място следва да се посочи, че по изпълнителното дело е представено последващо пълномощно със заверка на подписа, извършена в Генералното консулство на Република България в Лос Анджелис, с което упълномощителят изрично е потвърдил всички действия на своя процесуален представител по изпълнителното дело. Следователно евентуалните съмнения относно редовността на първоначалното пълномощно са преодолени чрез последващото му потвърждаване.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението, че отказът за прекратяване е подписан от помощник-частен съдебен изпълнител и поради това е нищожен. Предмет на съдебния контрол е отказът да бъде прекратено изпълнителното производство, като изложените от съдебния изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК недвусмислено разкриват неговата воля относно липсата на основания за прекратяване. Самото съобщаване на отказа чрез помощник-ЧСИ не засяга неговата законосъобразност и не представлява самостоятелно основание за отмяната му. За пълнота следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и, ал. 4 от ЗЧСИ, овластяването на помощник ЧСИ се осъществява еднократно от съдебния изпълнител и има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието, като съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ, той може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. От публичния официален интернет сайт на Камарата на Частните съдебни изпълнители е видно, че ЧСИ рег. № 863 на КЧСИ С.Х. е с район на действие СГС и надлежно е оторизирал извършилия според жалбоподателя изпълнителните действия ПЧСИ М.М. на дата 08.07.2024 г.

Неоснователно е и възражението, че отказът не е оформен като постановление или разпореждане. Законът не предвижда специална форма за уведомяване на страната за отказа на съдебния изпълнител да извърши поисканото действие. Доколкото отказът е достигнал до знанието на жалбоподателя и е упражнено правото му на съдебно обжалване, целта на закона е постигната и евентуалните формални недостатъци на съобщението не представляват основание за отмяната му.