Решение № 415 от 26.08.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Плевен , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20204430201600 по описа за 2020 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 20-0938-002551/06.07.2020 г. на *** на *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Т. АНГ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – в разрез с чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в НП не са посочени доказателствата, които го потвърждават, с което е ограничено правото на защита на М.А.. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като отбелязва, че не са взети предвид направените от страна на жалбоподателя възражения, а и не са изяснени редица обстоятелства - какъв е бил общият брой пътни ленти, имало ли е забрана за навлизане в пътна лента за насрещно движение, с какъв знак е въведена тази забрана, за коя отсечка от пътя действа тази забрана, имало ли е движещи се автомобили в насрещното движение, кои са били те; в тази връзка е отбелязано, че на практика цялото административнонаказателно производство почива върху твърденията на 1 свидетеля К. В. Р., като същевременно жалбоподателят изразява съмнения, че този свидетел се е движел с несъобразена скорост в конкретните пътни условия. При условията на евентуалност посочва, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като не са настъпили общественоопасни последици - и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от упълномощен защитник, с което се поддържат вече заявените аргументи по незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление; допълва се, че евентуалното кредитиране показанията на свидетеля Р. би създало „… опасна практика на доносничене и подаване на злословни сигнали…“. На тази основа, поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2551/04.06.2020г. /бл.№250583/ от страна на М. Г. Г. – мл.автоконтрольор при *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите ИВ. В. Д., К. В.

Р., както и на нарушителя – М. Т. АНГ.. Съставен е за това, че на 27.05.2020 г. около 13:55 часа в гр. ПЛЕВЕН, на ул. „***“ до № 3, с посока на движение към ул. „***“, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, извършва внезапно отклонение от дясна пътна лента към съседна лява пътна лента, без да подаде навременен ляв пътепоказател, като принуждава движещият се зад него лек автомобил „***“, с рег. № *** с водач К.Р., рязко да намали скоростта и да навлезе в пътна лента за насрещно движение; създава опасност за възникване на ПТП – нарушения по чл.25 ал.1 и чл.26 ал.1 ЗДвП.

Отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с административна Преписка рег. № 316000-19250/01.06.2020 г. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН – отбелязал е „ тролеят смятам, че не съм извршил нарошения поглеждам в огледало и подавам мигач...“. Допълнителни възражения подал по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като отново отбелязал, че не е вярно това, че не е подал ляв пътепоказател, преди да се включи в движението по находящата се от ляво, пътна лента.

2

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е отдал вяра на направените от страна на нарушителя възражения. От друга страна, прецизирал правната квалификация, като счел, че не е извършено нарушение по чл.26 ал.1 ЗДвП, поради което, същото отпаднало от окончателния й вид. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. Т. АНГ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.30 – 31 от делото/. Не е налице претендираното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила. Следва да бъде отбелязано, че при издаване на НП, административнонаказващият орган не дължи подробно и изчерпателно посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение. В случая, в обжалваното НП е отбелязано, че същото се издава въз основа на преписката по съставен от М.

Г. Г., АУАН бл.№250583 /т.е. доказателствените материали, съдържащи се в тази преписка/ и в този смисъл, обсъжданото изискване на ЗАНН се явява удовлетворено. Ето защо, не е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, нито – е ограничено по някакъв начин, правото на защита на нарушителя.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Г. Г., ИВ. В. Д., К. В. Р., писмени доказателства, веществено доказателство /видеоматериал, заснет от видеорегистратор, находящ се на компакт-диск – л.103 от делото/ и експертно заключение по видео-техническа експертиза /л.23 – 27, л.33 - 34, л.60-61, л.90 – 103 от делото/. Още тук следва да бъде обърнато внимание, че показанията на св.Д. са напълно бланкетни, като същият уточнява, че на практика, полицейската проверка по случая се е извършвала изключително от страна на св.М.Г.; ето защо, показанията на св.Д., поради твърде ниската си информативност, на практика не способстват за разкриване на обективната истина.

От друга страна, от основополагащо значение за нейното разкриване е изследвания в хода на видео-техническата експертиза, видеофайл, съдържащ запис от видеорегистратор, предоставен за нуждите на делото от страна на св.К.Р.. Съобразно трайната съдебна практика, 3 видеофайлове, изготвени при условията на случайност, имат характера на веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността си представляват предмет /електронен запис върху оптичен носител/, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото; в тази насока са например Решение № 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, Решение № 277 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 839/2012 г., I н. о., НК, Решение № 410 от 4.12.2013 г. на ВКС по к. д. № 1479/2013 г., НК, II н. о., Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, Решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г., ІІ н.о., НК и много други. Запознаването с това веществено доказателство, което е изследвано от видео-техническата експертиза идва да покаже, че показанията на свидетеля К.Р. и тези на св.М.Г., изцяло отговарят на действителното фактическо положение. С други думи, версията, застъпена в показанията на свидетелите К.Р., М.Г. и изложена в АУАН/НП, изключително подробно, правдиво и обективно отразява случилото се. Впрочем, показанията на свидетелите Г. и Р. са убедителни и взаимопотвърждаващи се, без съмнения за тенденциозно отношение, въпреки че св.Р. е пряко ангажиран в пътната ситуация, подлежаща на изясняване, а св.Г. – в качеството на полицейски служител, е имал задачата да проучи подадения от св.Р. сигнал в административна преписка №316000- 19250/01.06.2020г на ОД на МВР-Плевен и да събере данни за фактическата обстановка. На свой ред, от заключението по представената видео-техническа експертиза се установява, че на изследвания един брой компактдиск, бял на цвят, с фабричен номер ***, с ръкописен надпис „Регистратор 27.05.2020год.“, е налице един файл, записан в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат „AVI“; видеофайлът е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на компютърна система за видеонаблюдение; при прегледа му, с помощта на специализиран софтуерен видеоплеър е установено, че съдържа в себе си видеозапис, заснет от две заснемащи устройства /камери/: едната насочена през предно обзорно стъкло на автомобил, а другата - насочена през задно стъкло на същия автомобил; заснетото изображение е цветно, с размер 1920х1080 пиксела, с вкопирани в кадъра данни за дата и часово време /тайм код/, като съгласно тези данни, видеозаписът е заснет на 27.05.2020 година, за времето от 13:55:46 часа до 13:56:21 часа - системно време. Вещото лице отбелязва, че таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация; посочва, че на видеозаписа е заснет товарен автомобил, отговарящ на задачите на експертизата - с регистрационен номер ***, като движението на този автомобил е илюстрирано със снимки, експортирани от кадрите и подредени в хронологичен ред, в изследователската част на протокола. Също така, от представената справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ведно със скицаизвлечение, касаеща района на ул. „***“ №3 в гр.ПЛЕВЕН е видно, че в процесния район, улицата е разделена на две пътни платна, посредством пътна маркировка М2 /двойна непрекъсната линия/, а всяко платно се състои 4 от две пътни лленти, на свой ред - разделени с пътна маркировка М3 /единична прекъсната линия/.

В този смисъл, показанията на свидетелите К.Р., М.Г., процесният видеозапис, експертното заключение по видео-техническа експертиза, споменатата справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ведно със скица-извлечение, касаеща района на ул. „***“ №3 в гр.ПЛЕВЕН, формират една хармонична доказателствена съвкупност, от която както пряко, така и косвено следва изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Съдът намира, че същата се явява доказана по несъмнен начин, приема я и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява надлежно опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП, „ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение..“. Налице е задължение за действие при изпълнение на всяка маневра от страна на водачите – преди да я предприемат, да се уверят, че няма да създадат опасност за другите участници в движението. При положение, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с това задължение за действие, а при установените време, място и обстановка, без да се съобрази с движението в съседната лява пътна лента и без да подаде пътепоказател, е предприел отклонение наляво по пътното платно и навлизане в тази съседна пътна лента, в която по същото време се е придвижвало друго МПС /управлявано от св.Р./ и последното, за да избегне удар с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, се е наложило да невлезе, на свой ред, в лентата за насрещо движение – следователно, възникнала е непосредствена опасност за движението и са налице всички предпоставки за налагане на административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата. Впрочем, от представения видеозапис и заключението по приетата видео-техническа експертиза следва, че опасността за движението следва не само поради неадекватното движение на управлявания от страна на М.А. товарен автомобил /който, налага се да бъде отбелязано, след навлизането по описания вече начин в пътната лента на л.а.