Решение № 130 от 30.12.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Гълъбово, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100497 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Д., срещу „Сити кеш“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 11.01.2024 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 998157, при следните условия: 1000 лв. главница; 44.5% фиксиран лихвен процент; 54.6% годишен процент на разходите; 12 погасителни вноски; 1,339.14 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Твърди, че съгласно чл.

5. (1) от Договора за заем следвало в срок от 3 дни (три) от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 ллесеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната.; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера 1 на получавания от тях доход. Сочи, че съгласно чл. 11 (1) от Договора за заем, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1,252.86 лв. Твърди, че процесната неустойка била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която следвало се да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1,339.14 лева, а значително по-голяма- в размер на 2,592.00 лева. Твърди, че в договора била включена и клауза, с която в тежест на потребителя са всички разходи са извънсъдебно събиране на вземането - писма, съобщения, посещения на адрес и т.н. Излага подробни съображения за нищожност на клаузата, уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение /чл.11, ал.1 от договора/ на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и нищожност на клаузата уреждаща разходи за извънсъдебно събиране на вземания /чл.6, ал.2 от договора/ на основание чл.10а, ал.2, чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, вр. с чл.143, т.3 ЗЗП. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че чл. 11 (1) от Договор за потребителски кредит №998157 от 11.01.2024 г., сключен между Г. Д. Д., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожен на осн. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, както и да се признае за установено, че чл. 6 (2) от Договор за потребителски кредит №998157 от 11.01.2024 г., сключен между Г. Д. Д., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника „Сити кеш“ ООД, в който се взема становище за неоснователност на исковите претенции. Развива съображения за валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при сключването на договора, както и за липса на неравноправност на клаузата за неустойка.

Оспорва твърденията на ищеца по отношение на чл.6, ал.2 от договора, в частта, в която се уреждат разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С оглед установените по делото факти е видно, че ищцата е получила в заем сумата от 1000 лв. и се е задължила да я върне на 12 месечни вноски по погасителен план /л.9/, при падеж на първа вноска 12.02.20241 г. и падеж на последна вноска 13.01.2025 г. Уговорен е лихвен процент в размер на 44,5 % , а годишният процент на разходите по кредита е 54,6% /чл.3, ал.1 от договора/.

В чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция. В чл.11 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение от кредитополучателя на задължението му по чл.5, чийто размер е 1252,86 лв.

Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на Закона за потребителския кредит.

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за 2 предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл.11 вр.чл5 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като 3 драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на 4 платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.