Решение № 5424 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110172646 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

Със заявление с вх. № 24334/8.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ф-ма“ ЕООД, ЕИК ****, за заплащане на суми, както следва: 400,00 евро /четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет №LB228 на 22.07.2018г. по направление от летище М, Внуково до летище Б, Б, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б.б от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава, дължима за периода от 16.07.2020г. до 06.07.2021 г. в размер на 77,37 евро /седемдесет и седем евро и 37 евроцентове/. На 12.08.2021 г. по образуваното ч.гр.д.№40138/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок, като ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В исковата молба се твърди, че СВ.

ОБШ., гражданин на Руската федерация, с дата на раждане: **********г. и адрес:

Русия, гр.С, бул."П" 12, кв.12, е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет №LB228 на 22.07.2018г. по направление от летище М, Внуково до летище Б, Б, който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 22.07.2018 г. в 21:00 ч., но е пристигнал на 23.07.2018 г. в 05:16 ч., тоест 1 полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца 400,00 евро /четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет №LB228 на 22.07.2018г. по направление от летище М, Внуково до летище Б, Б, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б.б от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б.б от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница.

Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална информация.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „ф-ма“ АД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „ф-ма“ АД. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение, както и на това за заповедното производство.

По допустимост на производството:

2

Видно от заповед за изпълнение по ч.гр.д.№40138/2021г. по описа на СРС, 25 с-в е разпоредено заплащане освен на главница и на законна лихва за забава, дължима за периода от 16.07.2020г. до 06.07.2021 г. в размер на 77,37 евро. С исковата молба е подаден иск за установяване дължимост само на главницата, поради което следва да се приеме, че разпореждане от 07.10.2021г. с пр.осн. чл.415, ал.1 ГПК не е изпълнено в тази част и заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта относно законната лихва за забава.

От събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна.

При очертания предмет на спора в тежест на ищеца е да докаже елементите на обективната отговорност на ответника: наличието на сключен договор за въздушен транспорт с конкретни параметри – дата, час на тръгване, че пътникът се е явил за регистрация на гише поне 45 минути преди полета, че полетът е бил изпълнен със закъснение над три часа от предвиденото разписание. В тежест на ответника е било да докаже изпълнение на полета по разписание или премаршрутизиране при сравними транспортни условия, евентуално – заплащане на търсеното обезщетение.

Приложим към процесните отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. е именно посочения регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004 г.Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по – голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище М, Внуково и летище Б, Б е над 1500 км. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават 3 обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № LB228 на дата 22.07.2018 г., от летище Внуково, М, Руска Федерация до летище Б, Република Б.

Горното обстоятелство се установява от представения по делото /включително в превод на български език/ електронен билет (ваучер) с номер на резервацията W180722-172, направена на 01.07.2018г., издаден на името на ищцата СВ. ОБШ., Татяна Коваленко и Никита Коваленко, от който се установява, че ищцата СВ. ОБШ. е имала направена резервация за процесния полет № LB 228 от дата 22.07.2018 г., изпълнен от ф-ма ЕООД по дестинация летище Внуково, М, Руска федерация – летище Б, Република Б. Съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № LB228 на дата 22.07.2018 г., се установява и от представената и приобщена към доказателствения материал бордна карта, издадена на лицето СВ. ОБШ., от която се установява и обстоятелството, че същата е била надлежно регистрирана и допусната до борда на полет № LB 228 от дата 22.07.2018 г., изпълнен от ф-ма ЕООД по дестинация летище Внуково, М, Руска федерация – летище Б, Република Б.

Следователно, въз основа на представената по делото бордна карта се установява в производството, че ищцата се е представила на гишето за регистрация, за полет № LB228 поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета.

Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства /в това число представени и приети като доказателства електронен билет, издаден на името на ищцата и писмо от ф-ма АД, посочващо датата на кацане на полет LB 228 по дестинация летище Внуково, М, Руска федерация – летище Б, Република Б/, че самолетът е следвало да излети от началната точка на дестинацията на 22.07.2018 г. в 18:30 часа и да пристигне на Летище Б на същата дата в 21:00 часа.

Същевременно от посочените по-горе писмени доказателства се установява, че самолетът по въпросния полет е кацнал на Летище Б на 23.07.2018 г. в 05:16 часа, което прави 8 часа и 16 минути закъснение. Между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между между летище М, Внуково и летище Б, Б е над 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на 4 разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съдът намира, че следва да разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказан достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно[1]следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение.