Решение № 6 от 18.01.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500173 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 173/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/, представлявана от инспектор И., против решение № 260246/30.09.2022г. по гр.дело №418/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против Р. Е. С. и Т. К. К. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 44 318, 96 лв. Иска се отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго,с което искът да бъде уважен. Оспорват се констатациите на съда за липса на значително несъответствие в проверяваното имущество. Съгласно първият вариант на назначената по делото съдебно икономическа експертиза е установено несъответствие на стойност 189 316,74 лв., което надхвърля минимума, установен в ЗПКОНПИ. Намира, че ответниците не са доказали своите източници на доходи, законният им произход и размер. По същество излага разбиране, че неоснователно съдът не е включил в имуществото стойността на сумите, преминали през банковите сметки на ответниците, внесени от тях и от трети лица. Твърди, че при липса на доказателства за законния им произход, тези средства подлежат на отнемане, тъй като представляват незаконно придобито имущество по смисъла на ЗПКОНПИ.

Внасянето на суми по банкова сметка е фактическо действие, а внесената сума – имущество, чиято форма на ликвидност е преобразуване на парични 1 средства /вещи/ във вземане от трето задължено лице – банката, т.е се касае за постъпление, а не за приход на ответниците. Не са представени доказателства за произхода на средствата, внесени по банковите сметки. Намира, че релевантно за спора е не имуществото, налично в края на проверявания период, а това, което е придобито през времетраенето му, разполагаемите средства към момента на придобиването му и техния произход по смисъла на чл.141 ЗПКОНПИ. Сочи се практика на ВКС, съгласно която, според Комисията, сумите, преминали през банковите сметки са отнети в полза на държавата. Излага доводи, че липсата на определено имущество не следва да бъде ограничавана до неговото погиване, унищожаване или изгубване, а е необходимо за бъдат изследвани хипотезите на укриването му чрез установяването на фактическото му местоположение. Предходната инстанция според страната, неправилно е приела размер на приходите на ответниците от 51 609,87 лв. въз основа на информация, предоставена от НАП и декларация от Ю. Ф. В., която представлява свидетелски показания по същество и неправилно е допусната от съда. Ищецът е оспорил авторството на положения под нея подпис, но оспорването не е опровергано от ответната страна.

Неправилно е прието, че е налице приход от 18 000 лв., сума, дарена на ответника от неговия баща за закупуване на недвижим имот през 2012г., тъй като показанията на разпитания по делото свидетел Димов, продавач по сделката, са противоречиви. Като следствие от горното, неправилен е и извода на съда, че сумата, получена от проданта на този имот в размер на 14 800 лв. също е приход за ответника.

Оспорва се решението като неправилно и в частта, с която са определени разноските на особените представители на ответниците поради прекомерност.

В отговор на въззивната жалба, подаден от адв.К. Т., особен представител на Р. Е. С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа решението като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до единствения възможен извод, че несъответствието между доходите и придобитото имущество не е незначително и не води до обоснован извод за незаконно придобиване на имущество през проверявания период. Оплакванията в жалбата, че ответникът не е успял да докаже източниците на доходите си, техния законен характер и размер са неоснователни, а доводите единствено повтарят легални законови дефиниции.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв.С. М., също особен представител на Р. Е. С.. Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита решението за правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и тяхното пълно и всестранно изследване, довело до правилния и обоснован извод за липса на значително несъответствие в имуществото на ответника.

Комисията е подала и частна жалба против определение № 260031/07.03.2023г., с което е оставено без уважение искането и за изменение 2 на постановеното решение в частта за разноските, и е осъдена да заплати на особените представители на ответника сума от по още 464, 90 лв. за всеки от тях. Възразява, че съдът неправилно е приел искането за необосновано, като се позовава на решение по дело С-427/16г. и дело С-428/16г. на СЕС.

Поддържа възраженията си, че определеното на особените представители възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на производството.

В отговор на частната жалба, подаден от адв.К. Т., особен представител на Р. Е. С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита определението за правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено при обсъждане на сочената практика на СЕС и при липса на предпоставки за изменение на решението по делото.

В съдебно заседание пред въззивният съд Ковисията е оттеглила въззивната си жалба против отделни части от решението – за отнемане на заместващите облаги в размер на 14 800лв. и 17 404,99лв. за сумите 1 316 лв., 100 лв. и 2,50 лв., като въззивният съд след прекратяване на производството по делото е обявил обжалваното решение за влязло в сила като необжалвано в тези части.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърли изцяло претенцията на комисията за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество, по съображения, че не е установено изискуемото по закон значително несъответствие в размер на 150 000лв.

За да приеме решението си съдът изложил подробни съображения кои доходи приема за доказани и от законен произход, кои разходи следва да бъдат взети предвид, какво е придобитото в проверявания период имущество и достигнал до така посочения извод.

Предявеният иск е с правно основание в 154,ал.1 във вр. с чл.142,ал.2,т.1 и т.2 вр. с чл.141 и чл.151 вр. с чл.142,ал.2,т.1 вр. с чл.141 от ЗОПДНПИ.

Безспорни са следните обстоятелства: постъпило е уведомление от Окръжна прокуратура Бургас с вх.№УВКП-1385-1/30.10.2018 год. за привличане в качеството на обвиняем на С. по досъдебно производство № 431 ЗМ-1293/2016 год. по описа на Първо РУ Бургас, пр.вх.№ 6087/2016 год. по описа на БОП и пор. № 789/2016 год. на Окръжна прокуратура - Бургас за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл. 4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗПКОНПИ, наказателното производство е приключило със споразумение от 18.12.2018г. по НОХД № 1164/2018г. на БОС, с което ответникът се е признал за виновен в посоченото по-горе престъпление /служебно известно обстоятелство - служебна справка по деловодната програма на Бургаския окръжен съд/; комисията е образувала с протокол № ТД 03-БС/УВ-10968 от 31.10.2018г. проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на това лице; периодът на проверката е от 15.08.2009г. – дата на навършване на пълнолетие от С. до 31.10.2018г.; на 3

15.08.2014год. ответникът е сключил граждански брак с втората ответница, а с Решение за развод № 1126 от 07.07.2018г. на РС Бургас бракът е прекратен; в проверявания период ответниците са придобили и отчуждили недвижим имот, придобили са три леки автомобила и са отчуждили единия от тях.

Ответникът е придобил в проверявания период недвижим имот и три леки автомобила, като в същия период се е разпоредил с недвижимия имот в гр.Б., представляващ жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр.Б., ул.„Х.“ №* разположена в поземлен имот с идентификатор *** - общинска собственост, застроена площ от 37 кв.м., брой етажи – 1, както и с лек автомобил „БМВ“, модел: „X 5“, per. № *, рама № WBAFA71000LN20337. Налични са в края на проверявания период другите два автомобила, посочени по – горе.

Основният спор във въззивното производство е относно фактическите и правни изводи на първата инстанция по въпроса за наличието на значително несъответствие между нетните доходи и стойността на придобитото имущество.

При определяне на нетните доходи въззивният съд възприема заключението на вещото лице Д.Х. по вариант 2 ( задачи поставени от ответника), защото при определяне на размера на несъответствието за проверявания период от 15.08.2009 год. до 31.10.2018 год. са отчитани направените разходи за издръжка от петчленно семейство за времето от 15.08.2009 год. до 31.12.2017 год.,а за едно лице-за периода от 01.01.2018 год. до 31.10.2018 год. което съответства на действителното правно положение, установено по делото относно семейното положение на страните.

На следващо място в общите приходи на ответниците следва да бъдат взети предвид за 2018 год. само тези ,получени от ответника.

При това положение разходите за издръжка само на ответника за 2018 год. са 2678,62 лв., а за целия проверяван период разходите за издръжка на ответника са в общ размер от 106 873,24 лв. /сбор от 104 194,62 +2678,62 /.

Не са събрани доказателства за извършени по-големи по размер или допълнителни, извън тези следени и обобщавани от НСИ обичайни разходи на издръжка. Към сумата от 106 873,24 лв. следва да се прибавят като обичайни и разходите за платени данъци с размер от 1 416,97 лв.

Задграничните пътувания са извършени от ответника през периода от 09.07.2016г. до 09.07.2018г. Видно от представената по делото информация ОД на МВР – гр.Бургас в АИС „Граничен контрол“, ответникът е осъществил значителни по времеви обем задгранични пътувания, като за 2017г. те са в общ размер на 147 дни, а за 2018г. – в общ размер на 171 дни. Обосновано е да се приеме, че е извършил разходи при престоя си, които при липса на доказателства да е бил на издръжка от трети лица или да е работил и да е получавал доходи следва да се определят в рамките на нормативно признатите 36 607лв.

Въз основа на така изложените съображения, въззивният съд приема за доказани по основание и размер разходи на ответниците за целия проверяван период общо 144 897,97 лв. (106 873,24 +1 416,97 + 36 607,76 лв.) За да посрещнат разходи с такъв размер в проверявания период, 4 ответниците са доказали доходи и приходи със законен произход, както следва - от трудова дейност и социални помощи, от застрахователно обезщетение, от продажба на недвижим имот, закупен със средства, дарени от родител, от дарение на парична сума от близък родственик ( чичо на ответника ), от кредит и от продажба на единия автомобил общо 51 013лв.

При тези данни за нетен доход, който е отрицателна величина (- 111 287,97лв.), следва извод, че са липсвали разполагаеми средства за придобиване на имуществото.

В този смисъл е и Решение № 50130 от 3.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц., в което при съобразяване с постановките относно неналичното имущество и парични средства, обобщени по реда на тълкуването по задължителен начин за съдилищата, се поддържа, че нетният доход може да бъде само нулев, но не и отрицателен.

Доказано е придобиване на имущество през проверявания период.

Закупен със средства изцяло дарение от бащата на ответника за сумата от 18 000лв. е недвижим имот, който впоследствие е продаден и не е наличен в патримониума в края на проверявания период.Законният произход на средствата, установен в хода на делото чрез свидетелските показания на продавача на имота позволява извода, че получената заместваща облага при продажбата от ответника на същия имот е доход от законен източник.По пазарни цени към датата на отчуждаването заместващата облага е 14 800лв.