Решение № 100 от 08.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105819 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, срещу Ш. Т. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94а и чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 252,26 лева, представляваща стойността на консумираната електрическа енергия, доставена за периода 23.11.2022 г. – 22.02.2023 г. до обект, находящ се в гр. П., ул. "С." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и сумата от 24,78 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода 11.01.2023 г. – 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /27.11.2023 г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8277/ 03.12.2023 г. по ч. гр. д. № 17272/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-ти гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен 1 снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. "С." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ....

Сочи се, че жилището е собственост на О.П. и се стопанисва от ОП "Ж.".

Ответникът бил наемател на същото през процесния период и притежавал качеството потребител. За ответника бил открит клиентски номер 1010424593.

Поддържа се, че съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на ищеца, ответникът е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. В изпълнение на задълженията си, ищецът доставил до процесния обект на потребление електроенергия на обща стойност 252,26 лева за периода от 23.11.2022 г. – 22.02.2023 г., като поради забава в плащането на дължимата сума на ответника била начислена и мораторна лихва в размер на 24,78 лева за периода 11.01.2023 г. – 26.11.2023 г. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми, както и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ответникът не е потребител на електрическа енергия по смисъла на общите условия на дружеството, както и че собственикът или титулярът на вещното право на ползване бил солидарно отговорен за задълженията на клиента заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот. Оспорват се начислените за процесния период суми, като се поддържа, че не са ангажирани доказателства от ищеца относно предоставяне на услугите, размера и дължимостта на фактурираните суми в тях. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище, че дължимите от ответника суми за главница и обезщетение за забава са изплатени след образуване на настоящото производство. Поради изложеното моли съдът да постанови решение с оглед настъпилото в хода на производството по делото плащане на задълженията, като осъди ответника да заплати на ищеца направените 2 разноски в заповедното и исковото производство.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 17272/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХV гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 8277/03.12.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94а и чл. 98а Закон за енергетиката е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на електрическа енергия през процесния период, 2) че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия, 3) че ищецът е изправна страна по договора, т.е доставил е твърдяното количество електроенергия на електроснабдения обект на ответника за исковия период, 4) размера на претенцията.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електроенергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. от чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 94а ЗЕ. Предпоставките за възникване на валидно облигационно отношение между електроснабдително предприятие и краен клиент на електрическа енергия /битов или небитов/ съгласно чл. 94а ЗЕ вр. чл.39 ЗЕ са следните: 1) притежаване от електроснабдително предприятие на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за дадена територия от границите на страната; 2) разположение на електроснабдения обект на крайния потребител в границите на лицензионната територия; 3) 3 присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия; 4) липса на избран друг доставчик на електроенергия.

В конкретния случай не е спорно, че ищецът е притежател на Лицензия № ***** за доставка на електроенергия на крайни потребители на територията на област П., електроснабденият обект с ИТН ***, попада в лицензионната територия на ищеца, присъединен е към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия, като крайният потребител не е избрал и не е сключил договор за доставка на електроенергия с друг доставчик.

Съгласно изричната норма на чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не се спори по делото, че Общите условия са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и че са публикувани в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Ответникът не е изложил твърдения и не е представил доказателства да се е възползвал от процедурата по чл. 98а, ал.5 ЗЕ, поради което и следва да се счита за обвързан от общите условия на ищеца.

Съгласно чл. 1, т.4 от ОУ, клиент или потребител на електрическа енергия е всяко физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразпределение” АД. Обстоятелството, че за процесния период ответникът има качеството ползвател на процесния имот като наемател на общинско жилище, стопанисвано от ОП "Ж." не се оспорва по делото.

В тази връзка следва да се посочи, че в първото по делото съдебно заседание ищецът заяви, че ответникът е погасил в цялост процесното задължение. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските следва да се има предвид, че доколкото е налице погасяване на процесното задължение след образуване на делото, то такива се следват на ищеца. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на 4 присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 575 лева, от които 75 лева – за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400 лева – за особен представител.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, срещу Ш. Т. А., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94а и чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 252,26 лева, представляваща стойността на консумираната електрическа енергия, доставена за периода 23.11.2022 г. – 22.02.2023 г. до обект, находящ се в гр. П., ул. "С." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и сумата от 24,78 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода 11.01.2023 г. – 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /27.11.2023 г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8277/ 03.12.2023 г. по ч. гр. д. № 17272/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-ти гр. с-в., поради осъществено цялостно погасяване на задължението от ответника след подаване на 5 исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ш. Т. А., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, сумата от общо 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 17272/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-ти гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6