Протокол № 2218 от 10.12.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2218 гр. София, 03.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доротея Кехайова

Съдебни

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ заседатели: ДРАГОМИРОВ

МАРИЯ НИКОЛОВА

ТАНЪМОВА при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА и прокурора Иван Симеонов Аврамов (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело от общ характер № 20211100203151 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ К.Г.С. – редовно призован, явява се лично.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.

Не се явява адв. Л.И. от САК, служебен защитник на подсъдимото лице.

В залата се явява адв. В.Й..

СЪДЪТ докладва пълномощно, с което адв. Л.И. преупълномощава адв. В.Й., който да представлява и осъществява процесуалното представителство и защита на подсъдимия К.Г.С..

ПОДСЪДИМИЯТ С.: Съгласен съм адв. Й. да ме представлява за цялото производство.

Адв. Й.: Запознат съм с материалите по делото, готов съм да поема защитата.

СЪДЪТ, като отчете становището на страните намира, че са налице предпоставките на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 от НПК, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. В.Й. за служебен защитник на подсъдимия К.Г.С..

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ МВР – Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - редовно призовани, за тях с 1 пълномощно по делото се явява гл. юрк. Н.Ц..

СЪДЪТ разяснява правото, на процесуалния представител на ощетеното юридическо лице, да се конституират като ГИ в настоящето производство.

Гл. юрк. Ц.: Ще се възползваме от възможността представляваната от мен страна, да бъде конституирана като граждански ищец в настоящето наказателно производство. Моля за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, за което съм представила молба от 29.09.2021 год. Поддържам така представената молба.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за конституиране в процесуалното качество на граждански ищец на ощетеното юридическо лице, от извършените деяния е процесуално допустимо. Своевременно е направено, в законовия срок, на формата, която е указана в чл. 86 от НПК.

Конкретизирали са размера на вредите и причината за тяхното настъпване, поради което моля да уважите направеното искане на ощетеното юридическо лице и да го конституирате като граждански ищец в наказателното производство.

ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате молбата на МВР – Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ за разглеждане на гражданския иск в настоящето производство по няколко съображения.

С иска се претендират имуществени вреди, които са констатирани при извършена финансова ревизия на техен обект. Неговото разглеждане по-скоро би затруднило разглеждането на самото наказателно производство, чийто предмет е дали има извършено престъпно деяние, дали има съпричастност на подсъдимия към него, освен това няма пречка и след приключване на наказателното производство, този иск да бъде разгледан и по гражданскоправен ред, тоест не се отнема правото на страната да упражни правата си по другия ред. Освен това считам, че не са налице изискуемите по чл. 85 НПК основни параметри на молба, в която трябва да бъде отразено, под какво престъпление са причинени вредите, което е задължително условие за разглеждането му. Цитиран е само обвинителния акт, което е недостатъчно и считам, че в този вид молба не следва да бъде приета и не следва да бъде уважена.

ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на адвоката си.

Гл. юрк. Ц. /реплика/: Считам, че направеното изявление от защитника на подсъдимото лице е неоснователно. В предявения граждански иск изрично е посочено престъплението по чл. 219 ал.1 предложение 3 от НК, освен това, това наше право е упражнено въз основа на чл. 84 ал. 2 от НПК и имаме пълната правна възможност да се конституираме като граждански ищец в настоящето наказателно производство и няма основание да бъде отхвърлено 2 това наше искане.

ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Съгласен съм с репликата на представителя на ощетеното юридическо лице.

ЗАЩИТАТА /дуплика/: Държа на моето становище, искам само да добавя, че според Тълкувателно решение на ВКС, гражданският иск няма задължителен характер да бъде разгледан от настоящето производство, както вече казах предмета, на която е съвсем различен.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в разпоредително заседание

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:

К.Г.С. – роден на **** год., гр. София, българин, българско гражданство, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, адрес по лична карта: обл. София, гр. Драгоман, ул. „****, с ЕГН: ********** СЪДЪТ разяснява правата на страните в наказателното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ с оглед изявлението на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на същите да вземат отношение по въпросите подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Словесната и цифрова формулировка на престъплението извършено, за което е обвинен К.С. сочи, че деянието е от местната и функционална подсъдност на СГС.

Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е налице допуснато в ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и/или пострадалия, в случая на ощетеното юридическо лице.

3

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

В частта относно Глава 28 от НПК има освобождаване от наказателна отговорност, налагане на активно наказание по ред на чл. 78 от НК, в случая не са налице, тъй като наказанието е до 6 години „лишаване от свобода“.

По съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК няма процесуални пречки.

По Глава 29 от НПК – решаване на делото със споразумение, по принцип е налице основание за това, но тъй като с деянието са причинени имуществени вреди на ощетеното юридическо лице, а към момента няма данни те да са възстановени или обезпечени. Към настоящия етап считам, че не е възможно да бъде сключено споразумение между прокуратурата, подсъдимият и ощетеното юридическо лице.

Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо лице, тълковник или преводач, както и извършване на действия по разследването по делегация.

В досъдебната фаза на наказателния процес е наложена мярка за неотклонение „Подписка“, която считам, че към настоящия момент се явява адекватна на обществената опасност на деянието, в извършването на което е обвинено подсъдимото лице.

Нямам искания за събиране на нови доказателства. Намирам, че следва да бъде насрочена дата, за провеждане на заседанието по общия ред, с призоваването на свидетели по делото и вещи лица.

ЗАЩИТАТА: Делото считам, е подсъдно на настоящия съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т. 3 обаче считам, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Подсъдимият С. е обвинен, че за периода от 08.12.2011 г. до 06.04.2012 г. не е положил достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество, в качеството си на технически сътрудник, който е завеждал вещеви склад, в дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в МВР, където е бил в качеството на материално отговорно лице. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че той не е водил задължителна отчетност между получено и предадено вещево имущество, като същевременно е допуснал попълване на ПКО за неполучено имущество. Разпоредбата на чл.

219 от НК е бланкетна разпоредба и полагането на достатъчно грижи, винаги следва да бъде подкрепено с правни норми, които подсъдимото лице е нарушил или не е изпълнил. Посочването в обвинителния акт на части от длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност и Инструкция № 125 от 02.07.2004 год. считам за недостатъчно. Считам, че по отношение на тях, това са вътрешно нормативна уредба, която регламентира конкретна дейност в системата на МВР, по отношение на движението на вещевото 4 имущество. Но липсват посочени конкретни разпоредби от закона за счетоводството, което е основен нормативен акт, касаещ първичната счетоводна отчетност за движението, осчетоводяването, инвентаризирането и характеризирането на вещево имущество.

От субективна страна престъплението е описано като проявено бездействие по отношение на служебните му задължения, в резултат на което е настъпило разпиляване на имуществото. Считам, че има неяснота относно механизма и начина на извършване на деянието, тъй като от една страна в обвинителния акт се сочи, че същият не е водил задължителна отчетност, между получено и предадено имущество, без обаче да е посочена, коя е тази отчетност. Съгласно цитираните от държавното обвинение нормативи и в същото време съзнателно попълване на ПКО, без да е получено имущество.

В първия случай говорим за бездействие, а за втория - съзнателно попълване, тоест извършване на конкретни действия от подсъдимия, да се съгласи да попълни първични, счетоводни документи, без реално да е получил стоката. Считам, че има съществена неяснота. Освен това тази неяснота съществува между това, че тези факти са изложени в обстоятелствена част, докато в диспозитива на същия обвинителен акт е изложено, че той не е положил достатъчно грижи, без да бъде ограничено, кое от двете точно деяния той е извършил, а е посочено, че не е положил достатъчно грижи за стопанисване на имуществото, от което е последвало разпиляването му. Аз не разбрах, как се е разпиляло същото. Считам, че според изложените съображения в обвинителния акт няма достатъчно яснота, както по съществени и обективни признаци на престъплението „безстопанственост“, така и по отношение на неговите субективни признаци.

Обвинителният акт трябва да очертава ясно правната рамка на извършването деяние, за да може подсъдимият правилно да организира своята защита.

Поради изложените съображения, Ви моля да прекратите наказателното производство и да върнете делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт.