Решение № 53 от 03.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110116937 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД с ЕИК: ... и адрес: **********, срещу Ю. Л. Л. с ЕГН: ********** и адрес: **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 000,00 евро (две хиляди евро), представляваща главница по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 840,00 евро (осемстотин и четиридесет евро), представляваща договорна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., сумата 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., евентуално за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от 01.11.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 58882/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г.

В исковата молба са налице твърдения, че по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК срещу ответника, по повод на което е образувано ч.гр.д. №58882/2023г. по описа на СРС, 90 с-в 1 и е издадена заповед за изпълнение, е постъпило възражение от ответника, поради което в срока, уреден в чл.415, ал.4 ГПК, предявява настоящата искова молба. Със заявлението сезирал Районен съд - гр. София, за издаване на заповед за изпълнение, с която ответникът да бъде осъден да заплати на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУГГ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ...., представлявано от ..., следните суми: сумата от 2000,00 евро (две хиляди евро), представляваща незаплатена главница, дължима по договор за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека №... г., подписан между „Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК ..., гр. Варна, .... и Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област София, гр.София, ..., сумата от 840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/ представляваща незаплатена възнаградителна лихва от 3 % месечно върху усвоената главница от 2000,00 евро за периода от 31.08.2022 г.- 30.09.2023 г.; сумата от 60,61 евро /шестдесет евро и шестдесет и един евроцента/, представляваща законна лихва за забава в плащането върху дължимите месечни вноски от по 60 евро всяка за периода от 31.08.2022 г. - 30.09.2023 г., всички задължения удостоверени в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху 72 *** идеална част от недвижим имот №67, т.1, peг. .., д. N957 от 2022 г. на нотариус №... на НК ... с район на действие Районен съд - гр. София, вписан в Служба по вписванията вх.рег. .... г., акт. №..., т. ХII, дело №158/2020 г., удостоверяващ сключен между „Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК..., гр. Варна, .... и Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес област София, гр. София, ...., договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №...г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.08.2022г. считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че между „Варна Кредит Груп“ ООД, гр. Варна и Ю. Л.

Л., ЕГН: **********, като кредитополучател и ипотекарен гарант, е сключен договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №...г. за сумата от 2 000 евро /две хиляди евро/, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. Кредитът е предоставен след учредяване предвиденото в договора обезпечение и представяне на нотариален акт за договорна ипотека и удостоверение за тежести, от което да е видно, че вписаната в полза на „Варна Кредит Груп“ ООД ипотека е първа по ред и няма права и тежести в полза на трети лица, противопостави ми на „Варна Кредит Груп“ ООД. Средствата са осигурени на кредитополучателя по следния начин: сумата от 2000 (две хиляди) евро е усвоена от длъжника с преводно нареждане за кредитен превод от 01.04.2022г., за сумата от 3 911,66 лв., представляващи левовата равностойност на 2 000 евро. Уговорена е месечна възнаградителна лихва от 3 %, върху усвоената главница от 2 000,00 евро /две хиляди евро/, като олихвяването се извършва ежемесечно на 31-во число от месеца, платима на равни месечни вноски от по 60.00 евро всяка.

За обезпечаване на кредита, в полза на кредитора, е учредена договорна ипотека върху ... ид. част от недвижим имот, собственост на кредитополучателя, обективирана в нотариален акт за учредяване на 2 договорна ипотека №67, т.1, peг. .., д. №57 от 2022 г. на нотариус №... на НК ... с район на действие Районен съд - гр. София, вписан в Служба по вписванията вх.рег. .... г., акт. №..., т. ХII, дело №158/2020г., по силата на който длъжникът кредитополучател и ипотекарен гарант Ю. Л. Л., ЕГН: **********, е обезпечил всички свои задължения към кредитодателя „Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК:..., за главница, лихви, наказателни лихви, разходи по кредита, допълнителни разходи и разноски и другите вземания по договора за кредит.

Твърди, че съгласно чл.12 от договора, кредитът се издължава от кредитополучателя съгласно погасителен план, съгласно който месечната вноска е от 60,00 евро с падеж на всяка вноска по кредита 31-во число на всеки месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 30.09.2023 г.

Ответникът Ю. Л. Л. не е погасил задължението си за главницата от 2 000 евро на падежа 30.09.2023 г., поради което от изтичането му се счита в забава. Със същия договор е уговорена месечна възнаградителна лихва от 3 % за целия 18 месечен период на кредита, в абсолютна сума от 840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/, като олихвяването се извършва ежемесечно на 31-во число от месеца, платима на равни месечни вноски от по 60,00 евро, която сума длъжникът не е заплатил за периода 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., поради което дължи общо 840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/ възнаградителна лихва по см. на чл.240, ал.2 ЗЗД.

Ответникът дължи и сумата от 60,61 евро /шестдесет евро и шестдесет и един евроцента/ законна лихва за забава в плащането върху дължимите месечни вноски от по 60 евро всяка, с падеж тридесет и първо число на месеца, за периода от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., поради което дължи и законната лихва за забава в плащането върху вноските за възнаградителна лихва, считано от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., в размер на сумата от 60,61 евро.

Ответникът Ю. Л. Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сключеният между тях договор за кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗЗП, с чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Налице е неяснота на посочването на ГПР. Позовава се на най-новата практика на СЕС, която залага точно това изискване – в Решение от 21.03.2024г по дело C‑714/22, посочва се в съображение 55 Страница 5 от 13 от същото, че „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, които не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент“.

На следващо място твърди, че по договора липсва погасителен план, тъй 3 като уговорените вноски по кредита, които погасяват единствено начислена възнаградителна лихва, но не погасяват никаква част от дължимата главница, не представляват погасителна вноска, посочената таблица не съдържа изискуемата се по закон информация, поради което няма характера на погасителен план по смисъла на чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Ето защо, съгласно цитирана практика на ОС - Перник и ВКС, договорът за кредит е нищожен, на основание чл.38 от ЗКНИП във вр. с чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Твърди и че уговорената в процесния договор (обезпечен) възнаградителна лихва надвишава двукратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Прави възражение за прихващане за ищцовата претенция за главница в размер на 2000 евро срещу вземането на ответника за недължимо платено, изразяващо се в сбора на недължимо платените възнаградителни лихви и наказателни лихви/неустойки, недължимо платена законна лихва/обезщетение, недължимо лихва върху лихва, в общ размер на 3911.66 лева (левовата равностойност на 2000 евро), недължимо платени за периода от датата на сключване на договора до датата на подаване на отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от 01.11.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 58882/2023 г.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.

235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. дело № 20231110158882 от 2023 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, заявителят „Варна кредит груп” ООД е поискал от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение, в резултат на което е била издадена Заповед № 32808 за изпълнение на парично задължение от 01.11.2023 г., постановена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20231110158882 от 2023 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/ срещу Ю. Л. Л., в качеството му на кредитополучател, явяващ се и ответник по настоящото дело за сума в размер на 2 000,00 евро (две хиляди евро), представляваща главница по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 840,00 евро (осемстотин и четиридесет евро), представляваща договорна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., сумата 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., сума в размер на 113,46 лева (сто и тринадесет лева и 46 стотинки), представляваща държавна такса, както и сума в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

4

В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, кредитополучателят Ю. Л.

Л. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

От приетия по делото договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г. се установява, че „Варна кредит груп“ ООД, в качеството си на кредитор, предоставя на Ю. Л. Л., в качеството му на кредитополучател, кредит в общ размер на 2 000 евро, като кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок от 18 месеца. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора кредитополучателят се съгласява кредиторът да предостави средствата по кредита след учредяване на предвиденото в договора обезпечение и след представяне на вписан в Службата по вписванията нотариален акт за договорна ипотека и удостоверение за тежести, от което да е видно, че няма права и тежести в полза на трети лица, противопоставими на кредитора.