Решение № 7169 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7169 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110156217 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. С. С. искова молба против „Д. АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата о т 3931,94 евро (7690,20 лв.), представляваща дължимо по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 23.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 305,18 евро (596,88 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2025 г. до 22.12.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от 01.09.2003 г. до 30.04.2025 г., по силата на което заемал длъжността „главен редактор“. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 30.04.2025 г. Излага, че е придобил при ответника повече от 10 години трудов стаж, а именно – 21 години, 7 месеца и 29 дни, поради което счита, че има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор № 73/30.04.2025 г., работодателят е посочил да се заплати обезщетение за срок от 3 месеца, вместо дължимите 6. Сочи, че в периода от м. Юни до м. Август 2025 г. ответникът му е превел суми в общ размер на 6999 лв. Излага, че осигурителният му доход за последния пълен отработен месец – март 2025 г. е в размер на 2448,20 лв. С оглед изложеното сочи, че дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на сума от 14 689,20 лв., като с оглед извършеното плащане от страна на ответника в размер на 6999 лв., претендира остатъка от 7690,20 лв. Претендира и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че след получаване на исковата молба е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми, включително и лихвите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

1

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното на 17.04.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца посочи, че всички суми, предмет на исковите претенции са платени в хода на процеса, обстоятелство, което намира опора в приложените на л. 29 и сл. копия на платежни нареждания.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищеца факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от процесуалиня представител на В. С., поради което предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер 490.84 евро – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 169.48 евро – държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. С., ЕГН **********, срещу „Д.“ АД, ЕИК **********, искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 3931,94 евро (7690,20 лв.), представляваща дължимо по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 23.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 305,18 евро (596,88 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2025 г. до 22.12.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата от 490.84 евро – разноски.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на С.р.с. сумата от 169.48 евро – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при С.р.с.: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 7169 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110156217 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. С. С. искова молба против „Д. АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата о т 3931,94 евро (7690,20 лв.), представляваща дължимо по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 23.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 305,18 евро (596,88 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2025 г. до 22.12.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от 01.09.2003 г. до 30.04.2025 г., по силата на което заемал длъжността „главен редактор“. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 30.04.2025 г. Излага, че е придобил при ответника повече от 10 години трудов стаж, а именно – 21 години, 7 месеца и 29 дни, поради което счита, че има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор № 73/30.04.2025 г., работодателят е посочил да се заплати обезщетение за срок от 3 месеца, вместо дължимите 6. Сочи, че в периода от м. Юни до м. Август 2025 г. ответникът му е превел суми в общ размер на 6999 лв. Излага, че осигурителният му доход за последния пълен отработен месец – март 2025 г. е в размер на 2448,20 лв. С оглед изложеното сочи, че дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на сума от 14 689,20 лв., като с оглед извършеното плащане от страна на ответника в размер на 6999 лв., претендира остатъка от 7690,20 лв. Претендира и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че след получаване на исковата молба е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми, включително и лихвите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

1

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното на 17.04.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца посочи, че всички суми, предмет на исковите претенции са платени в хода на процеса, обстоятелство, което намира опора в приложените на л. 29 и сл. копия на платежни нареждания.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищеца факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от процесуалиня представител на В. С., поради което предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер 490.84 евро – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 169.48 евро – държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. С., ЕГН **********, срещу „Д.“ АД, ЕИК **********, искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 3931,94 евро (7690,20 лв.), представляваща дължимо по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 23.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 305,18 евро (596,88 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2025 г. до 22.12.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата от 490.84 евро – разноски.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на С.р.с. сумата от 169.48 евро – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при С.р.с.: _______________________

2