Решение № 260014 от 13.10.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е № 260014

Гр.***

13.10.2020 г

В И М Е ТО Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 21.09.2020ГОД. В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

: ИВЕТА ПАРПУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОСТА СТОЯНОВ

ВЕСЕЛИН

ПЕТРИЧЕВ

ПРИ УЧАСТИЕТО НА

СЕКРЕТАРЯ ГАЛЯ МЛАДЕНОВА И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА АНГЕЛ ПАНКОВ РАЗГЛЕДА

ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА СТОЯНОВ ВНАХД№198 ПО ОПИСА ЗА 2020ГОД.,ЗА ДА СЕ

ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото , образувано пред нея по въззивна жалба на защитника на обвиняемия Г.В.П. от с.Дебращица против решение №51 от 23.01.2020г по НАХД№1413/2019г на РС *** .

Във жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, че е постановено в нарушение на материалният закон.Иска се да бъде отменено и оправдан обвиняемият,тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

РС с решението си е признал Г.В.П. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2019г. на главен път II-37, км. 134+621 в посока от гр.*** за гр.***, при управление на МПС – лек автомобил ********е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25 ал.2, изр.1 от ЗДвП „при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.М.Й.от с.***, общ.***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник по смисъла на чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОДИЛ за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2-ро от НК, във вр. с чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.25 ал.2, изр.1 от ЗДвП, и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда / лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - ***.

ОСЪДИЛ обвиняемия Г.В.П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 940,80 лв., платими по сметка на ОД на МВР – ***, както и разноски в размер на 819 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ***.

В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.

Прокурор във възивната инстанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

Жалбата е неоснователна.

Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата обв. Г.П. притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство с придобити категории „А, В, С,

DE, CE, D, АМ и ТКТ”, като от момента на придобиването на правоспособността си е бил санкциониран само веднъж за нарушение на правилата за движение по ЗДП – чл.21 ал.1 /движение с превишена скорост/, което станало с фиш през 2017 година.

На 15.02.2019 г. обв. Г.П. управлявал л. а. ***********по Главен път II—37 в посока от гр. *** за гр. ***, като целта му била да се придвижи до с. ***, обл.Пазарджишка.

В същото време в обратна посока от гр. *** към гр. ***, се движел л. а. „***, управляван от пострадалия – св. С.Й.. Скоростта му на движение била равномерна и праволинейна, не по-ниска от 128-130 км/ч.

Когато наближил

Т-образното кръстовище на разклона за с. *** (км. 134+621), обвиняемият П. се пристроил в най-лявата лента, съобразно неговата посока на движение, подал ляв светлинен пътепоказател и предприел маневра за завой наляво по пътя за с. ***.

В този момент скоростта му била равна и не по-ниска от 50 км/ч.

Въпреки че имал възможност да наблюдава пътя пред себе си и да види насрещно движещият се автомобил на св.Й., който също приближавал кръстовището, обвиняемият не се отказал да извърши маневрата. По тази причина той не спрял и не изчакал, респ. не пропуснал автомобила на Й., а продължил да завива.

В този момент св. Й. видял внезапно завиващият автомобил, който бил навлязъл в неговата лепта за движение и инстинктивно навил волана надясно, за да опита да избегне сблъсък.

Въпреки това обаче последвал динамичен удар между двете МПС - в предна дясна част за л. а. ***********и в пространството до предно ляво колело па управлявания от пострадалия л. а. „***. След удара автомобилът на обвиняемия се завъртял, придвижил се и спрял на 23,60 метра назад, с установена предна част, насочена на югоизток. Автомобилът на пострадалия пък се изместил на 24,55 м. на югозапад, извън пътното платно.

Мястото на удара между двете превозни средства се намирало на 3,9 метра източно от точката връх на разделителния остров по направление на линията на ориентира и на 1,10 метра северно и перпендикулярно па същата линия. Фактически ударът между двете МПС-ва се получил в края на лентата за движение на автомобила на пострадалия.

На мястото инцидента пристигнали служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-***, а именно св. Б.Г. и св.

И.К.. Те запазили местопроизшествието, а след това била изпратена оперативно-следствена група. На мястото на ПТП бил извършен оглед на местопроизшествие.

Междувременно на мястото пристигнали и екипи на Спешна помощ, които откарали участниците в ПТП за медицински преглед.

За да обоснове в мотивите си към решението съдът се е позовал на заключението на изготвената по делото в ДП СМЕ, което е в насока че в резултат на настъпилото ПТП, на пострадалият С.Й. е било причинено счупване па десен глезен с луксация (талус = петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен), което е довело до трайно затрудняване на движение то на десния долен крайник за около 7-8 месеца от датата на травмата. Това увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от ПК.

Съдът се позовал и на заключението на изготвената в ДП автотехническа експертиза /АТЕ/, според която, преди момента на настъпване на ПТП техническото състояние на двете МПС-ва не е било причина за настъпилия инцидент. Посочил е че двете вещи лица, изготвили въпросната експертиза са категорични, че скоростта на л.а. ..........., управляван от П., непосредствено преди ПТП е била равна и не по-ниска от 50 км/ч. Обосновка за определянето на скоростта е направено подробно на стр. 92-97 от ДП,.

Отбелязал е че ВЛ са категорични и в това, че скоростта на л. а. „***, управляваният от пострадалия Й., непосредствено преди ПТП била равна и не по-ниска от 128-130 км/ч. Обосновка за определянето на тази скорост е направено подробно на стр. 97 от ДП.

Вещите лица са описали подробно механизма на ПТП в т. 5 от своето заключение, като са описали неговата втора фаза – същински контакт – удар между автомобилите. Категорични са, че водачът П. в един момент от своето движение започва внезапно неконвенционално движение с пряко и внезапно завиване и навлизане в съседната насрещна и противоположна на движението му пътна лента без каквато и да било фактическа причина от и спрямо конкретното място и конкретната пътно климатична обстановка, при което автомобилът се удря с предната дясна част в пространството до предно ляво колело и физична средна точка на насрещния автомобил с водач С.Й., който за и към конкретното място и момент на физичното явление – челен ексцентричен насрещен удар /сблъсък|/ изобщо не е имал каквато и да било физична възможност във времето и пространството да отреагира с някакво действие- завиване, спиране или завиване и спиране. При това положение настъпват деформации по двата автомобила и телесното увреждане на водача Й..

Посочил е ,че вещите лица са определели категорично и мястото на удара /МУ/ между двата автомобила, като са илюстрирали същото на кадър 6.4 от експертизата си /лист 101 от ДП/. Установено е, че МУ е било в насрещната за движение лента, спрямо движението на автомобила на П. пред завиването.

Съдът е посочил, че относно възможностите за предотвратяването на ПТП вещите лица сочат, че те са били изцяло зависими от поведението на водача П. относно целесъобразността и законосъобразността на движението му - да предприема или преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприета от него маневра на конкретното място, при конкретните пътно климатични условия.

Съдът се е позовал на разясненията на вещото лице Мирчев, че с установената от експертизата скорост на автомобила на обв.П. непосредствено преди ПТП – 50 км/ч, дори и с такава от 57.6 км/ч, в конкретният пътен участък левият завой може да се вземе без да се излезе от кривата му. Вещото лице пояснило, че скоростта на автомобила на обв.П. е била изчислена след като са били взети предвид резултати от т. нар. краш-тестове на два технически института, които са били усреднени, но освен това, за определянето на скоростта са взели под внимание пътя изминат от автомобила преди МУ, деформациите по двата автомобила, както и изминатото от тях след удара разстояние.

Съдът е обсъдил и заключението на изготвената по делото в съдебната фаза на процеса допълнителна АТЕ, спорел която при установената скорост на автомобила на П. от 50 км/ч и тази на автомобила на Й. от порядъка на 128-130 км/ч, усреднена на 129 км/ч, автомобилът на последният се е намирал на разстояние 37м от началото на маневрата на автомобил на П. – завой наляво.

Вещите лица са разработили, съобразно поставените им задачи, хипотетични варианти на отстояния между двата автомобила и времето, за което те ще се срещнат при движение един срещу друг, като хипотетично са взети скорости на автомобила на П. от 10, 20 и 30 км/ч, а след това и при движение на автомобила на Й. със скорост от 60 км/ч, т.е. съобразена с действащото ограничение на скоростта в зоната на кръстовището, т.к. вещите лица са установили, че на процесното кръстовище има поставен пътен знак В26 с ограничение от 60 км/ч, който е бил на 150м преди мястото на удара в посока от гр.*** към гр.***. На база тези хипотетични изчисления е заключено, че ако автомобила на Й. се е движил с разрешената скорост от 60 км/ч непосредствено след знака, въвеждащ ограничението, а автомобилът на П. – със скорост от порядъка на 10, 20 и 30 км/ч, то последният дори да е завивал, удар между двете МПС-ва не би настъпил.

Съдът е акцентирал и на това че, експертите казват обаче нещо много важно в последното изречение на своята експертиза, а именно, че при движението направо в насрещни и противоположни ленти, по никакъв начин не би могло да се предвиди, че автомобилът на П. ще има внезапно и непредвидимо, дори и сигнализирано действие за завиване наляво.

Пак в допълнителната АТЕ вещите лица са категорични, че фактическата максимална видимост между двамата водачи на автомобилите – участници в ПТП, по права линия спрямо МУ е била 150м /т.е. всеки един от тях е можел обективно да види другия, когато автомобилите са отстояли на 150м един от друг /. Посочено е, че след като са били на 150м един от друг, всеки от водачите е изминал разстояние от по 75м до МУ /виж кадър 2.3 и 3.13 от допълнителната АТЕ/.

На стр.6 и 7 от обстоятелствената част на въпросната АТЕ вещите лица много подробно и мотивирано изчисляват, че при движение на автомобила на П. с 50км/ч, каквато е действително установената негова скорост по основната АТЕ, то каква би била дължината на “опасната зона“ и времето за спиране на автомобила на Й. при движение с действително установената за него скорост от 129 км/ч и при движение хипотетично със скорост от 60 км/ч, т.е. ако последният се е движел с разрешената скорост, съобразно въведеното ограничение. Казано е, че реално и фактически автомобилът на П. е възникнал като фактическа опасност от началото на маневрата си да завива наляво. Посочено е, че ударът е настъпил 1 сек. От началото на маневрата на П., което е внезапна и непредвидима опасност за Й. – без възможност да предвиди това. Отразено е, че от чисто физична гледна точка, съобразно времето необходимо за спиране на Й. при движение от него с 60км/ч /разрешената скорост в зоната на кръстовището –, са били необходими 4.2 сек. и разстояние за спиране 47м, като е заключено, че при установената фактическа обстановка, времето за достигане до точката на МУ при път 13.9м на автомобила на П. за 1 сек., то последиците биха били същите като при движение на Й. със скорост от 129 км/ч - механичен удар между двата автомобила.

Разпечатката съдържа 54 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22c702fc-7215-473e-accf-18cc934add4c