Решение № 56 от 01.04.2024, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 60/2024
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 01.04.2024
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Закон за задълженията и договорите
- чл.123 · Закон за задълженията и договорите
- чл.124, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Силистра, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова
Членове:
Теодора В. Василева
НатА. Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. С.а като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500060 по описа за 2024 година
Предявена е въззивна жалба от А. Н. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. К. от Адвокатска колегия - гр. Силистра, против решение № 161 от 29.11.2023 год., постановено по гр.д.№134/2021 год. на PC - Дулово, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от него иск срещу Н. Н. Д., с ЕГН **********, и Н. Н. Д., с ЕГН **********, за разваляне на договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40, том IX, рег. № 7991, дело № 1150/30.11.2006 г., с който Н. Матем Д., с ЕГН **********, и Неджмия Ахмед Д., с ЕГН **********, прехвърлят на А. Н. Д., с ЕГН **********, и Н. Н. Д., с ЕГН **********, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Дулово, одобрени със Заповед № РД-1851/31.08.2007 г., с административен адрес на имота: гр. Дулово, ул. „Ал. Стамболийски“, № 11, с площ от 296 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ведно с построените в него: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 81 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 40 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв. м., и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, срещу задължението на А. Н. Д. и Н. Н. Д. да поемат издръжката и гледането на Н. Матем Д. и Неджмия Ахмед Д., като им осигурят нормален начин на живот, какъвто са водили досега и докато са живи, до размера на прехвърленото по този договор на Н. Н. Д., право на собственост от 1/2 идеална част. Присъдил е и съответни разноски. В жалбата се твърди, че обжалваното решение ее необосновано, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а по същество е неправилно и незаконосъобразно Жалбоподателият моли въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло, както и да осъди ответниците да му заплатят разноски по делото . В с.з. пред тази инстанция не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
1
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор са депозирА. въззиваемите Н. Н. Д., ЕГН:
********** и Н. Н. Д., ЕГН: 601218561Нурсен Илияз Юсеин, ЕГН: **********, чриз адв. Ф.
И. от АК, гр. Силистра, като заявяват, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което молят да бъде потвърдено, а предявената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски. Пред тази инстанция се явява адв И., която поддържа отговора.
ОС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при съобразяване с процесуалните изисквания на чл.258 и следващите от ГПК .
Пред районния съд настоящият въззивник А. Н. Д., с ЕГН **********, в качеството си на ищец, е предявил иск срещу ответниците Н. Н. Д., с ЕГН **********, и Н.
Н. Д., с ЕГН **********, за разваляне частично поради неизпълнение от тяхна страна на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 40/30.11.2006 г. по описа на нотариус К. Костов, по отношение на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Дулово, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г., с административен адрес на имота: гр. Дулово, ***, с площ от 296 кв. м., при съседи: ***,
***, ***, ведно с построените в него: сграда с идентификатор
*** със застроена площ от 81 кв. м., сграда с идентификатор
*** със застроена площ от 25 кв. м., сграда с идентификатор
*** със застроена площ от 40 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда.
И пред РС и по повод настоящата жалба, ответниците оспорват исковата претенция, считат, че е неоснователна, поради което и пред въззивната инстанция молят да бъде потвърдено обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства пред РС , е установено, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 30.11.2006 г. вече покойните прехвърлители Н. Матем Д. - починал на 19.12.2020 г. и Неджмия Ахмед Д. - починала на 17.02.2021 г., прехвърлят на своите синове: ищеца А. Н. Д. и първия ответник Н. Н. Д., правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 485 кв. м., находящо се в гр. Дулово, ***, съставляващо поземлен имот 1713, кв.11, по регулационния план на гр. Дулово, обл.
Силистра, утвърден със Заповед № 13/10.01.198г., за който е отреден парцел VIII, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със ЗП от 89 кв.м. и второстепенна сграда със ЗП от 77 кв.м., при граници на имота: УПИ 289-IX, УПИ 1728-VII, ул. „Шуменско шосе“ и ул. „Александър Стамболийски“, срещу задължението на А. Н. Д. и Н. Н. Д. да поемат издръжката и гледането на Н. Матем Д. и Неджмия Ахмед Д., като им осигурят един спокоен и нормален начин на живот, какъвто са водили досега и в бъдеще, докато са живи, лично или чрез трети лица и без тяхно съгласие да не могат да прехвърлят имота на трети 2 лица, включително да го даряват, продават, ипотекират и др.
По делото е приложен договор за доброволна делба, сключен на 18.06.2008 г., съгласно който А. Н. Д., неговата съпруга Юнзюле Лятиф Д. и ответниците Н. Н. Д. и Н. Н.
Д. прекратили съсобствеността помежду си по отношение на поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, като в договора изрично е вписано, че с подписване на същия съсобствеността е прекратена окончателно и в бъдеще никой не може да има, каквито и да било претенции. Договорът е подписан лично от страните пред нотариус и подписите са заверени от него. Съгласно договора за доброволна делба, в патримониума на ответниците останала половината от прехвърления имот, описана по – горе, като искането за разваляне касае именно нея.
На 19.12.2020 г. починал прехвърлителят Н. Матем Д., а на 17.02.2021 г. починала и прехвърлителката Неджмия Ахмед Д., като към настоящия момент техни законни наследници са децата им ищецът и въззивник А. Н. Д. и първия ответник Н. Н. Д..
Пред РС са разпитани множество свидетели - Н. Н. Д. и съпругата му Н. Н. Д. по договора са разпитани свидетелите С. М. А.ев, Атидже Хюсеин Думанджъ, Ахмед Н. Д., Мехмед СА. А. и Кезибан Д., водени и от двете страни. Установява, се че за периода от сключване на договора през 2008 г. до смъртта на прехвърлителите всички приобретатели в един или друг период, в една или друга степен лично или чрез парични средства са участвА. в полагането на грижите за прехвърлителите. Става ясно, че в периода след 2015 г., когато необходимостта от грижи осезаемо нарастнала поради напредване на възрастта на родителите на страните и поради влошаване на здравословното им състояние, реални грижи полагало повече семейството на ищеца, докато ответниците, които живеели в чужбина участвА. главно с парични средства и то не редовно. По време на пандемията, поради влошено здравословно състояние ответникът не можал да присъства на погребенията на родителите си, не участвал и в разходите по тях.
При така доказаните факти РС е приел, че тъй като недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което задължение се изпълнява само от единия от приобретателите - ищеца А. Д., неизпълнението от другия длъжник - ответника Н. Д., не може да доведе до разваляне на договора, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като в случая е нА.це солидарно задължение спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 от ЗЗД. Опирайки се на съдебната практика и нарочно постановеното само по този въпрос ТР, РС счита, че изпълнението на единия солидарен съдлъжник освобождава всички длъжници - чл.123 от ЗЗД; удовлетвореният кредитор, респективно неговият наследник, няма права срещу тях, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилия длъжник се уреждат съобразно чл.127 от ЗЗД /ТР № 6/12 г. на ОСГК/.
В предявената въззивна жалба пред тази инстанция се твърди, че солидарността на задължението е преустановена с подялбата на имотите през 2008 г. Длъжници по договора за гледане и издръжка по отношение на имот с идентификатор *** са били единствено ответниците, поради което и ТР № 6/12 г. на ОСГК е неприложимо.
3
Считат, че престираните грижи от тях са в изпълнение на договор по отношение на собствения им имот с идентификатор ***, а не по отношение на имота на другите задължени по договора.
В представени писмени бележки процесуалният представител на въззивника адв.
К. излага теза, че вещно-правния ефект на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с НА №5/30.11.2006 год. е отпаднал със сключването на последвА.я го договор за доброволна делба от 18.06.2008 год. Според него, от този момент всеки от двамата съсобственици на идеални части и длъжници в условията на неделимост е станал собственик на реално обособен недвижим имот, като по този начин неделимостта на задължението им също е отпаднала с извършените конклудентни действия.
Развива теза, че в случая е нА.це субективна новация по чл.107 от ЗЗД на задължението за гледане и издръжка. Според него, допълнителен довод за тази теза е фактът, че при извършването на договора за делба от 18.06.2008 год. в сделката е участвал и бащата Н. Д., който е бил пълномощник на въззиваемите. Прави извод, че от действията на страните по този договор може да се приеме, че кредиторът по договора за гледане и издръжка е новирал общото и неделимо задължение на двамата приобретатели, като в резултат от това неделимото до момента задължение се е трансформирало в индивидуално (разделно), следвайки прехвърления индивидуален имот на всеки длъжник. Считайки, че с конклудентни действия е постигнато новационно съглашение за освобождаването на длъжниците от солидарността, наречено "опрощаване на солидарността“ , твърди, че допустимостта на този договор може да се изведе по аргумент за по- силното основание от възможността за опрощаване на един, няколко или всички солидарни длъжници - чл.124, ал.2 ЗЗД." Калайджиев, А. Облигационно право обща част, 2020, с. 507.
Съдът счита, че може да се възприеме извода на процесуалният представител на въззивника, че всеки ненаименуван договор, какъвто безспорно е и алеаторния договор за гледане и издръжка може да бъде новиран и изменян с неформални действия, които логично да доведат до извод за промяна в първоначалните намерения на страните.В случая , обаче, не може да се види никаква конструкция, която да говори за конклудентни действия в тази насока, т.е. за нА.чието на воля у страните и най – вече на прехвърлителя, за промяна на солидарността на задължението не може да се съди по никакви определени външни белези от изброените по – горе, дори и ако се вземе предвид, че договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е ненаименован. Следва да се има предвид, че прехвърлителката под никаква форма не е участвала в т. нар. „конклудентни“ действия.
Съдът намира за неоснователен и доводът, че прилагането на и ТР № 6/12 г. на ОСГК в настоящия спор би било нарушение на добрите нрави, защото получилият индивидуално определен недвижим имот ще бъде освободен от задължението си само защото кредиторът е получил издръжка от друго лице в изпълнение на отделен договор. На първо място, съдът не възприема виждането, че се касае за отделен договор що се отнася до поетото задължение за полагане на грижи. Този договор е един и с делбата на имотите не се разделят задълженията за престиране на грижи. В ТР е посочено, че предвид солидарността 4 на задължението, то отношенията между тях могат да се уредят по реда на чл .127 ЗЗД.