Определение № 39458 от 03.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24261/2022
- Вид
- Определение № 39458
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 03.11.2023
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39458 гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110124261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 80001/22.03.2023 г. /погрешно наименувана „частна въззивна жалба“/, на ответника [ фирма ] АД, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 1359/30.01.2023 г. в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение. Релевират се доводи за основателност на направеното искане, мотивирани с липсата на фактическа и правна сложност на настоящото дело и несъответствие между присъдения размер адвокатско възнаграждение и минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – А. А. А., не е изразила становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска допълване/изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт са изцяло уважени установителните искови претенции на ищеца А. А. А. срещу [ фирма ] АД, като е признато за установено, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че А. А. А. не дължи на [ фирма ] АД претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по ч. гр. д.
№ 6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав, суми в размер на 624 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лева – разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ С. Я. рег.№ . при КЧСИ и район на действие СГС.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в първоинстанционното производство има ищецът. Последният е претендирал присъждане на следните суми съобразно представен списък по чл. 80 ГПК: 50 лева – платена държавна такса, и 300 лева – платен адвокатски хонорар. За установяване факта на реално сторени разноски за платен адвокатски хонорар ищецът е ангажирал договор за правни услуги от 13.01.2021 г., приложен на л. 10 от делото. Видно от него ищецът е заплатил на адвокат И. Д. сумата в размер на 300 лева при сключването на договора, като страните са уговорили, че договорът има характер на разписка за предадената сума.
Своевременно, в писмения отговор на исковата молба, ответникът е релевирал 1 възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата в разглеждания случай редакция на наредбата – към датата на сключване на договора, а именно редакция ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1 000 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лева. Поради това и доколкото претендираното и присъдено с първоинстанционното съдебно решение адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 80001/22.03.2023 г. /погрешно наименувана „частна въззивна жалба“/, на [ фирма ] АД, за изменение на Решение № 1359/30.01.2023 г. по гр. д. № 24261/2022 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските, Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2