Решение № 56 от 17.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Провадия, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20233130200139 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.

Д. Г.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0324-000138 / 23.03.2023. на Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата декларативно се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на въз.Г., както и че неправилно е бил приложен материалния закон. Поради това се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въз. Г., редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален представител , който поддържа жалбата на посочените в нея основания и представя уточняваща молба. По същество адв. В.П. отново излага становище, че е налице процесуално нарушение, тъй като наказващият орган не е изяснил в цялост фактическата обстановка. На следващо място той счита, че въз.Г. е желаел и е дал кръвна проба, но поради влошеното му здравословно състояние се е придвижвал бавно и с много почивки от мястото , на което е бил спрян и на което е било отнето свидетелството му за управление на МПС и табелите на автомобила, до болничното заведение, което се е намирало на около 2,5 километра. Поради това и адв.П. счита , че забавянето се дължи на обективни причини и въззивникът не е извършил нарушението, което му е вменено във вина. С оглед на това и пледира постановлението да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител и не е 1 изразено становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2023г. около 22, 45ч. въз. Г. управлявал собственият си л.а. „ Мерцедес 200 Е“ с рег. № ****, като се движел по път VAR 3198 в посока път VAR 3194. По същото време, на този пътен участък, в близост до бившия кантар , се намирали полицейски служители, един от които св.К. К., които със служебен автомобил извършвали обход на района.Те видели , че автомобилът пред тях криволичи по пътя и че преминал прекалено близо до перилата на намиращият се на пътния участък мост.За това и след подаване на звуков и светлинен сигнал спрели въззивника за проверка.

След разговор с него св.К. усетил мирис на алкохол от водача и видял тъмна бутилка на предната седалка. За това и полицейските служители решили да извършат проверка на въз.Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест- 7510“ с фабр. № ARРМ- 0834. , за установяване на употреба за алкохол. Св.К. подробно обяснил как точно трябва да се направи пробата.Въззивникът направил опит, който обаче се оказал неуспешен , като апаратът давал индикация за недостатъчен обем на издишания въздух. Полицейските служители отново обяснили на въз.Г. какво и как трябва да направи за да бъде изпробван, като последвали няколко проби, всички неуспешни поради недостатъчен обем в издишания въздух.При поредната проба техническото средство отчело грешка.Поради това полицейските служители докладвали на дежурния и бил изпратен екип с друг дрегер. Въз.Г. направил няколко опита и с него, като отново поради недостатъчен обем в издишания въздух не могла да се направи валидна проба.Поради това св.К. приел, че въз.Г. отказва да му бъде направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. За това и съставил против него акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвп. В акта било посочено, че на 22.01.2023г. в 00,44ч. въз.Г. оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол след многократни опити за извършване на проба и показания на техническото средство „ недостатъчен обем“, като при разговор с водача същия лъха на алкохол.При личното предявяване на акта въз.Г. посочил, че не е съгласен че лъха на алкохол.Други възражения не били направени и депозирани.При съставяне на акта било иззето свидетелството за управление на въз.Г.. Св.К. му издал талон за кръвна проба с № 121770, в който посочил, че въз. Г. следва да се яви в ЦСМП- гр.***** до 60 минути.Талонът му бил връчен в 01,25ч. За отказът да бъде изпробван с техническо средство против въззивникът била издадена и ЗППАМ на основание чл.171 т.2 „а“ от ЗДвП, с която била наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца, с която били иззети свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните му табели.Против въз.Г. бил съставен и предупредителен протокол да не управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. След това полицейските служители напуснали мястото.

Въз.Г. от своя страна се явил в ЦСМП-гр.***** в 03,45ч., като му била взета кръвна проба. В медицинското заведение бил изготвен протокол, в който било описано обективно установеното състояние на въззивника. От проведената химическа експертиза № 81/24.01.2023г. се установило, че в кръвта на въз. Г. не е било установено наличие на алкохол.

В хода на образуваното административно-наказателно производство св.К. изготвил докладна записка, в която посочил при съставяне на акта е допусната грешка, тъй като използвания таблет не е запаметил зададения час на спиране на автомобила – 2

22.45ч. на 21.01.2023г., а е запаметил часът на съставяне на акта -00,44ч. на 22.01.2023г.

Въз основа на съставения акт, докладната записка и данните за часа, в който била дадена кръвната проба, против въз. Г. било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган приел, че въззивникът на 21.01.2023г. около 22,45ч. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Резултатът от 0,00 промила не бил зачетен, тъй като кръвната проба била представена след изтичане на времето , посочено в талона за кръвна проба.

Било посочено и че постановлението се издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН с оглед допуснатата при съставяне на акта техническа грешка относно датата и часа на извършване на нарушението, за което била изготвена докладна записка. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на същото законово основание на въз.Илиев била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан

К. К. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика , като посочи, че водача е бил спрян след като полицейските служители са видели, че автомобилът, който управлявал криволичи по пътя и преминава в голяма близост до перилата на мостово съоръжение.След разговор с въз.Г. св.К. усетил мирис на алкохол, като видял и тъмна бутилка на предната седалка с неясно съдържание.

Свидетелят описа подробно направените от въззивника многократни и неуспешни опити да бъде изпробван с техническото средство, като въпреки дадените му указания валидна проба не е била дадена поради недостатъчен обем в издишания въздух. Св.К. заяви и че въз.Г. не е споделил да има здравословни проблеми, че е бил сам в автомобила, както и че разстоянието от мястото на което е бил спрян до медицинския център е било около 1 километър.

Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.В.П. заверени копия от медицински документи за въз.Г., както и разпечатка за възможния пешеходен маршрут за движение от мястото, на което е бил спрян, до медицинския център.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 23-0324-000138/ 23.03.2023г. . е издадено от компетентен орган - от Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок 3 по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въз. Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци.От приложената по преписката докладна се установява, че в акта е била допусната техническа грешка относно датата и часа на извършване на нарушението, доколкото използвания таблет неправилно е запаметил датата и часа на съставяне на акта, а не на спирането на автомобила.В този смисъл съдът намира, че при издаване на постановлението наказващият орган се е възползвал от възможността, дадени му от чл.53 ал.2 от ЗАНН. При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Г. не е направил или депозирал възражения, съдържащи спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въз. Г. като водач на МПС е направил многократни и неуспешни опити да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

При всички тези опити техническото средство е давало индикация за недостатъчен обем на издишания въздух.От показанията на св.К. е видно, че същия многократно е разяснил на въз.Г. какво точно следва на направи и въпреки това той не е дал валидна и годна проба за изследване. От съдържанието на приложената по преписката докладна записка, акт и талон за кръвна проба е видно, че тези опити са продължили доста дълъг период от време, доколкото въз.Г. е бил спрян за проверка в 22,45ч., а талонът за кръвна проба е бил издаден в 01,25ч. В този смисъл съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз.Г. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство.

Безспорно е също така , че на въззивникът е бил издаден талон за кръвна проба, като той не е спазил времето за явяване в болничното заведение от 60 минути, посочен в него, като се е явил в 03,45ч., т.е. с 1 час и 20 минути закъснение. Тези обстоятелства се установяват от съдържанието на приложения по преписката протокол за медицинско изследване, в който изрично е посочено, че въз. Г. се е явил в ЦСМП-***** в 03,45 ч., а талонът му е бил връчен лично в 01,25ч. След анализ на тези писмени доказателства и относимите законови разпоредби, съдът намира, че правилно наказващият орган не е приел резултатите от химическото изследване на кръвта на въз. Г., респективно е приел, че е налице отказ от негова страна да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и с химическо лабораторно изследване.В чл.3 „а“ от Наредба №