Решение № 770 от 13.03.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 770

Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20257200700022 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П. Х. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-3393-000385 от 30.12.2024 г., издадена от началник на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основното възражение, което се релевира в нея е, че жалбоподателят не е имал качеството на водач по време на извършената проверка, поради което за него не е възникнало задължението да се съгласи да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, както и да се яви за медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол в кръвта. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - началникът на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В придружително писмо вх. № 189/16.01.2025 г. по описа на Административен съд – Русе, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1410594/29.12.2024 г. (л.1 от преписката) за това, че на 29.12.2024 г., около 22:16 часа в [населено място], ул. „Бабуна планина“ до № 17, управлява лек автомобил, марка и модел „Ауди А8“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Д. К., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен номер ARPM-0813, за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В акта е посочено и: „Същият беше сам в управлявания автомобил“. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Издаден е талон за медицинско изследване № 291415 (л.6 от преписката), както и 7 броя стикери. В издадения талон за изследване, изрично е отбелязано, че П. П. отказва да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и химическо лабораторно изследване, което е удостоверено с подписите на полицейските служители. В посочения в талона срок, жалбоподателят не се е явил в означеното лечебно заведение за извършване на изследването – УМБАЛ „Канев“ АД [населено място] и от него не били взети биологични проби за анализ.

Нарушителят не е подписал акта, както и талона за медицинско изследване.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 24-3393-000385 от 30.12.2024 г. (л.2 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

На 30.12.2024 г. П. П. подал възражение № УРИ-3393-00-4980 по описа на Второ РУ Русе (л.7 от преписката), в което посочил, че при проверката процесното МПС било спряно с изгасен двигател, а той е влязъл в него, за да вземе портмонето си. Видял спрелия зад него полицейски автомобил, когато излизал. Посочил трима свидетели. Уточнил, че не шофира след употреба на алкохол, тъй като работи като „международен шофьор на тежкотоварен автомобил“.

По преписката е приложена Докладна записка № УРИ-3393-Р-488 от 08.01.2025 г. (л.8 от преписката) на полицай А. А., свидетел при издаването на АУАН, до началника на Второ РУ [населено място]. В нея е изложено, че служителите са забелязали извършването на необичайни маневри от страна на водача на процесното МПС и след подаване на светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил, жалбоподателят спрял рязко и веднага излязъл от автомобила. Длъжностното лице сочи: „При проверката П. бе във видимо нетрезво състояние и силно лъхаше на алкохол“. Жалбоподателят заявил, че не е управлявал МПС, а просто го е преместил от паркинга и отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.

По искане на жалбоподателя и на ответника, както и с оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото е разпитан свидетелят С. К. К. – полицейският служител, извършил проверката на жалбоподателя на процесната дата и място. В показанията си той категорично и безпротиворечиво заявява, че лично е възприел жалбоподателя да управлява процесния автомобил на посочените в АУАН и оспорената ЗППАМ място, дата и час. Сочи, че по време на извършван обход в [населено място] по ул. „Бабуна планина“ до № 17, съвместно с полицай А. А., забелязали въпросния автомобил, който извършвал необичайни маневри, поради което бил спрян на проверка. Подали светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. Като водач установили лицето П. П.. Същият изгасил двигателя на автомобила и излязъл от шофьорското място. В проверявания автомобил нямало други лица. Полицейските служители му се представили и поискали личните му документи, както и документите на управляваното от него МПС. Забелязали, че водачът е във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол. Когато го попитали дали е употребил алкохол и дали е съгласен да му бъде извършена проба с техническо средство, същият заявил, че не е употребил алкохол, но не е съгласен да му бъде извършена проба, тъй като не е водач на лекия автомобил. По време на проверката се появили три лица от друг автомобил, паркиран на близо. Жалбоподателят отказал проба с техническо средство. Полицейските служители издали талони за медицинско изследване, както и АУАН по ЗДвП. Тъй като П. П. отказал да подпише съставения акт, както и талона за медицинско изследване, длъжностните лица извикали друг наряд на ІІ РУ, за да им окажат съдействие. Пред тях жалбоподателят също заявил, че не е управлявал автомобила и, че неправомерно са му съставени АУАН и талона за изследване. На въпроса защо не е управлявал автомобила, а е бил вътре, той отговорил „аз само изгасих автомобила“.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 са посочени и началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе (л.21 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началника на Второ РУ при ОД на МВР - Русе.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.

В заповедта са посочени както правните – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване (отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрация на алкохол в кръвта с конкретно посочен фабричен номер, който отказ е индивидуализиран с време, място и обстоятелства, при които е заявен). Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, справка за нарушител/водач и издадения талон за медицинско изследване, които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно и материалния закон. Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Видно от цитираната разпоредба, отказът на водача да му бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е основание за прилагане на процесната ПАМ.

Анализът на приложената в случая разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП налага извод, че адресат на този вид ПАМ е водачът на МПС при наличие на цитираните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, да установи управление на МПС от водач в някоя от посочените хипотези.

За да се приеме, че едно лице е управлявало превозното средство, респ. е имало качеството „водач“, съобразно дефиницията на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, достатъчно е той да е бил водач на МПС в период от време, непосредствено предшестващ заявения от същия отказ, през който интервал следва да липсват данни за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Това е така, тъй като последващата управлението на МПС употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози би довела до невъзможност да се установи дали евентуалното наличие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в кръвта на лицето, констатирана при евентуално изследване, е била налична и по време на управлението на МПС или същата се дължи на употребата, следваща неговото приключване. De lege lata, тази идея е законодателно закрепена и в разпоредбата на чл.6, ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която гласи, че при връчване на талона за изследване лицето се предупреждава, че до вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22c3efe3-62de-443f-a5fd-f42ae1e02ea3